Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Р. Б. З., Е. С. Р. и Б. В. Р., чрез адв. П. Г., срещу решение № 84 от 7. 01. 2020 г. по гр. д. № 1329/2019 г. на Софийски градски съд, IV Д състав в частта, с която е потвърдено решение № 384994 от 16. 04. 2017 г. по гр. д. № 4647/2012 г. на СРС, II ГО, 75 с-в в частта, с която исковете на Р. Б. З., Е. С. Р. и В. Б. Р., с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетения за ползване на съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на партерния етаж от вътрешната постройка, югозападното крило, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре, килер, със застроена площ от 58 кв. м., нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ... по одобрената кадастрална карта на [населено място], който обект е с предназначение стоматологичен кабинет и зъботехническа лаборатория, предявени общо за сумата 15000 лв., са отхвърлени общо за сумата 8905, 32 лв. – обезщетение за периода 31. 03. 2011 г. – 1. 04. 2016 г., както и в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1500 лв. обезщетение за забавено плащане на главница 8905, 32 лв.. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му при допуснато нарушение на чл. 31, ал. 2 ЗС, при необоснованост на фактическите изводи и при допуснато съществено процесуално нарушение – недопускане до разпит на един от двамата поискани от ищците свидетели, а същевременно допускане и разпит на двама свидетели на ответника А. А.. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове до размер на посочените по-горе суми.

Ответникът по касационната жалба А. В. А. не е подал отговор по чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Въззивният съд е приел, че исковете на съделителите Р. З., Е. Р. (лично и като наследник на В. Р.) и Б. Р. (наследник на В. Р.) срещу съделителя А. А. по чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на ищците на обезщетения за неоснователно ползване на допуснатия до делба имот в периода 31. 03. 2011 г. – 1. 04. 2016 г., са неоснователни, тъй като в посочения период ищците не са били лишени от ползването на общата вещ, заради действия на ответника.

Възприети са изводите на първоинстанционния съд от фактическа страна. На 29. 05. 1996 г., с н. а. №. ... г., процесният апартамент е купен от съделителя А. А. – с права 5/9 ид. ч., съделителя А. Д. – 1/9 ид. ч., Е. Р.-1/9 ид. ч., В. Р. (поч. на 15. 04. 2005 г. и оставил за законни наследници съпругата си Е. Р. и сина си Б. Р.) – 1/9 ид. ч., Р. З. – 1/9 ид. ч. Купувачите били зъботехници по професия и съдружници в „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Лимас“ ООД. Апартаментът бил преустроен в стоматологичен кабинет и зъботехническа лаборатория по искане и със съгласието на всички съсобственици, видно от удостоверение от 18. 07. 2006 г., издадено от СО, Дирекция „Софийски кадастър“, обяснителна записка и архитектурен проект за преустройство на обекта. Стоматологичният кабинет бил предоставен за ползване на свидетелите В. С. и Т. М., стоматолози, без наем, с уговорката да възлагат на зъботехническата лаборатория поръчките на техните пациенти, свързани със зъботехнически услуги. Повече от десет години патронът на ключалката и кодът на сигнално-охранителната система не били сменяни. Ищците имат достъп до апартамента и възможност да ползват работни места в зъботехническата лаборатория. Заключен е само стоматологичният кабинет, оборудван с техника на свидетелите С. и М.. В момента в зъботехническата лаборатория работи съделителят А. А.. През март 2012 г. ищците Р. З. и Е. Р., както и свидетелят Н. Ф. били заличени като съдружници в „Лимес“ ООД в ТР към АВ, видно от удостоверения от 1. 03. 2012 г. и от 28. 03. 2012 г., издадени от АВ. С нотариална покана, връчена на ответника А. А. на 31. 03. 2011 г., ищците поискали от ответника ежемесечно плащане на сумата 500 лв. за лишаването им от ползване на собствената им общо 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот. Горните обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите В. С. и Т. М., ангажирани от ответника. Според показанията на свидетеля Н. Ф., бивш съдружник, но не участник в съсобствеността, ангажиран от ищците, при напускане на дружеството и на лабораторията от същия, кодът бил сменен и свидетелят нямал достъп до обекта. Чувал, че така се било случило и след напускане на ищците Р. З. и Е. Р., но нямал преки впечатления. Прието е, че показанията на свидетелите С. и М. не се опровергават от показанията на свидетеля Ф., тъй като предоставената от последния информация не почива на лични впечатления, а възпроизвежда твърдения на ищците З. и Р..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Как ползващият общия имот съсобственик дава достъп до имота на неползващия го съсобственик. Достатъчно ли е да заяви, че не пречи на съсобственика си да ползва имота, за да се освободи от задължението да плаща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, или трябва да му осигури и реален достъп и фактическа възможност да ползва имота.

2. Ако е предоставил ключа от общия имот и не е сменял кода на алармата, но е допуснал трети лица с договор за заем за послужване в имота, които се намират и фактически ползват и обитават този имот, ще възникне ли право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за неползващия съсобственик.

3. Съставлява ли пречене по смисъла на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС допускането от единия съсобственик на трети лица в съсобствения имот, което осуетява възможността на другия съсобственик от реално и ефективно упражняване на правата по чл. 30 ЗС.

4. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането, съотв. едностранното или превратно обсъждане на допуснати, събрани и приети доказателства и доводи на страните, които са от съществено значение за изхода на делото – в случая за начина на ползване на съсобствения имот и възможността на лишения от ползване съделител да получи достъп до имота и реално да го ползва според правата си.

5. Представлява ли съществено процесуално нарушение допускането на различен брой свидетели на ищеца и на ответника за установяване на едни и същи обстоятелства по делото. Не се ли поставят страните в неравностойно положение, ако на едната от тях е допуснат един свидетел, а на другата – двама.

Твърди се разрешаване на въпроси № № 1, 2 и 3 в противоречие с ТР № 7/2. 11. 2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 27 от 25. 05. 2018 г. по гр. д. № 2136/2017 г., 1 г. о., решение № 94 от 18. 04. 2012 г. по гр. д. № 1562/2010 г., а на въпроси № 4 и 5 – в противоречие с решение № 401 от 11. 01. 2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, 3 г. о., решение № 337 от 28. 04. 2010 г. по гр. д. № 950/2009 г. на ВКС, 4 г. о.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първите три въпроса.

В ТР № 7/2. 11. 2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС e разяснено, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. При разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Изводите на въззивния съд съответстват на указания по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, дадени с тълкувателното решение. Въззивният съд е съобразил, че промяната на предназначението на обекта от жилищен в стоматологичен кабинет и зъботехническа лаборатория с работни места за съсобствениците, зъботехници по професия, е станало със съгласието на всички съсобственици, включително и на ищците, въз основа на одобрен архитектурен проект за промяна на предназначението. Съобразил е, че със съгласието на съсобствениците стоматологичният кабинет е бил предоставен за ползване без наем на свидетелите С. и М., с уговорката последните да възлагат на зъботехниците извършването на зъботехнически услуги, необходими за пациентите им. Съобразил е, че не е доказано ответникът с поведението си, с действията си, да препятства ищците да реализират правата си на съсобственици на вещта според предназначението й и съобразно взетото решение за начина на ползване – ищците имат ключ от входната врата, знаят кода на сигнално-охранителната система, имат достъп до помещенията на зъботехническата лаборатория и до всички останали помещения в обекта и могат да ги използват според предназначението им, с изключение на стоматологичния кабинет, който по решение и със съгласието на съсобствениците е бил предоставен за безвъзмездно ползване на стоматолози.

Следва да се посочи, че по делото няма данни, нито твърдения съсобствениците да са взели решение за промяна начина на ползване на имота или такава промяна да е постановена по съдебен ред, с решение по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по четвърти и пети въпрос.

На първо място, въпросите не отговарят на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, едностранна или превратна преценка на обсъдените, допускане на различен брой свидетели на ищеца и ответника, поискани за доказване на едни и същи нарушения) и по съществото си представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, обсъждането на каквито във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол, при разглеждане на касационната жалба.

Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.

Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действията и изводите на въззивния съд не противоречат на сочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор и в пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, а не избирателно, само някои от тях. Посочил е кои факти приема за доказани и въз основа на кои доказателства, кои свидетелски показания не кредитира и защо. Обсъдил е защитните тези и доводи на страните. Доказателственото искане за допускане разпит на един свидетел, направено с въззивната жалба на ищците, е оставено без уважение, като преклудирано – незаявено в съответните срокове пред първоинстанционния съд. С молба от 11. 02. 2016 г., подадена пред първоинстанционния съд, ищците са поискали допускане само на един свидетел при довеждане, за установяване твърденията им за едноличното ползване на имота от съделителя А., което искане е било уважено. В съдебно заседание на 29. 09. 2016 г. са поискали допускане на втори свидетел, но по това искане съдът е пропуснал да се произнесе и ищците не са поискали произнасяне по същото в следващите две открити съдебни заседания, а на последното процесуалният им представител е заявил, че няма искания за събиране на други доказателства. При тези данни не би могло да се приеме, че е нарушен принципът за равенство на страните, прогласен в чл. 9 ГПК, и на ищците не е осигурена равна възможност за упражняване на предоставени им процесуални права.

В останалите си части изложението съдържа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения: формално, фрагментарно, непълно и подборно обсъждане на събраните доказателства; нарушаване на принципа за равенство на страните в процеса чрез допускане на двама свидетели на ответника и само един свидетел на ищците; допуснато нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК, както и оплаквания за необоснованост на фактическите изводи.

Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 7. 01. 2020 г. по гр. д. № 1329/2019 г. на Софийски градски съд, IV Д състав в частта, с която е потвърдено решение № 384994 от 16. 04. 2017 г. по гр. д. № 4647/2012 г. на СРС, II ГО, 75 с-в в частта, с която исковете на Р. Б. З., Е. С. Р. и В. Б. Р., с правни основания чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на обезщетения за ползване на съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на партерния етаж от вътрешната постройка, югозападното крило, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, антре, килер, със застроена площ от 58 кв. м., нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ... по одобрената кадастрална карта на [населено място], който обект е с предназначение стоматологичен кабинет и зъботехническа лаборатория, предявени общо за сумата 15000 лв., са отхвърлени общо за сумата 8905, 32 лв. обезщетение за периода 31. 03. 2011 г. – 1. 04. 2016 г., както и в частта, с която са отхвърлени обусловените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1500 лв. обезщетение за забавено плащане на главница 8905, 32 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: