Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Д. Д. -Агро“ от с..Царичино, общ.Балчик срещу решение №39 от 04.02.2020г., постановено по в. т.д.№540/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, поправено с решение №55/20.02.2020г. по същото дело, в частта му с която (след частична отмяна на решение №87/10.06.2019г., по т. д.№24/2019г. на Добрички ОС), ЕТ „Д. Д. -Агро“ е осъден да заплати на „Зърнени храни Силистра“ АД сумата от 33 208.97лв. – неустойка по договор за покупко-продажба на земеделска продукция от 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.02.2019г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неизпълнението на договора от страна на касатора – продавач по договора за продажба на пшеница, се дължи на обстоятелства, за които е отговорно ответното дружество – купувач по договора, което изключва отговорността на длъжника за неустойка по чл. 92 ЗЗД. Сочи се, че на датата 28.04.2018г. купувачът не е пожелал да натовари разтоварените камиони с друга стока, съответстваща на договореното качество. Отделно се твърди, че купувачът не е представил анализно свидетелство с оглед клаузата на чл. 4.2 от договора, с което да удостовери кога и къде е проверена пшеницата и при кой от качествените показатели има отклонение. Излагат се доводи, че доколкото задължението на продавача е уговорено като търсимо, то в тежест на купувача е било да потърси и получи стоката по местоизпълнението, както и да осигури транспортни средства за нейния превоз. Акцентира се върху подписаното от страните на 30.04.2018г. кредитно известие, което обективира съгласието на страните договорът да се ограничи само до извозените към тази дата 120.880 тона пшеница. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за неустойка с присъждане на направените от касатора разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните два материалноправни въпроса:

1.„Налице ли е забава на кредитора без да е налице покана за изпълнение от негова страна на длъжника или предложено изпълнение от негова страна?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №749 от 28.09.2001г. по гр. д.№130/2001г. на ВКС, ІІ г. о., с решение №15 от 04.05.2011г. по гр. д.№1575/2009г. на ВКС, ІV г. о. и решение №156/ 01.03.1985г. по гр. д.№1121/1984г. на ВС, ІІ г. о. и

2.„Дали при забава на кредитора длъжникът се освобождава от отговорност за забава?“ и „Налице ли е забава на кредитора без да е налице покана за изпълнение от негова страна на длъжника или предложено изпълнение от негова страна по смисъла на чл. 320 ТЗ?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №187/16.07.2008г. по т. д.№301/2008г. на ВтАС, с решение №714/04.05.2012г. по т. д.№1058/2011г. на Варненски ОС и с решение 308/23.03.2011г. по т. д.№938/2010г. на СГС.

В изложението има твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без обаче да се излагат каквито и да е съображения в тази насока.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Зърнени храни Силистра“ АД – [населено място], в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноските за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК (съобразен с чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП - Обн. ДВ. бр. 28/24.03 2020г.), срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение №39/04.02.2020г. по в. т.д.№540/2019г. на Варненски АС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №55/20.02.2020г. по същото дело, въззивният състав е отменил решение №87/10.06.2019г., постановено по т. д.№24/2019г. на Добрички окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на „Зърнени храни Силистра“ АД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и е осъдил ЕТ „Д. Д. -Агро“ да заплати на „Зърнени храни Силистра“ АД сумата от 33 208.97лв. – неустойка по договор за покупко-продажба на земеделска продукция от 19.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.02.2019г.

Въззивният състав е приел за установени по делото следните релевантни за спора обстоятелства:

- между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за покупко-продажба на земеделска продукция от 19.04.2018г., съгласно който ответникът, в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, 800 метрични тона пшеница от български произход, реколта 2017г., в насипно състояние, при цена от 301.09лв. за тон. Като място за предаване на стоката е определена складовата база на продавача в [населено място], [община], като транспортът е организиран от и за сметка на купувача. Продавачът се е задължил да достави стоката на купувача до 30.04.2018г. по вид, количество и качество, определени в договора, за което двустранно следва да се подпише приемо-предавателен протокол, неразделна част от фактурата. Съгласно чл. 3.2 от договора качеството на стоката се определя чрез нейното опробване от всеки камион, на база на посочените в чл. 3 характеристики. Предвидено е, че ако качеството не отговаря дори и по един показател от договора, купувачът може да върне стоката, като в този случай продавачът се е задължил да достави в рамките на един ден същото количество, но с договореното качество, като допълнителните разходи са за негова сметка. В чл. 8.1 от договора страните уговорили неустоечна клауза в хипотезата на неиздължаване на договореното количество, съгласно която продавачът дължи неустойка в размер на 25 евро на тон върху недоставеното количество;

- на 19.04.2018г. е издадена проформа фактура №49 за сумата 240 800лв., която сума е била преведена на продавача по сделката с платежно нареждане от 20.04.2018г. и е била издадена фактура №876/20.04.2018г.

- на 27.04.2018г. купувачът е извозил със собствен транспорт и за собствена сметка стоката от зърнобазата в [населено място]. От представените от ответника 11 броя кантарни бележки е видно, че са били извозени 331 520 кг.

- в двустранно подписани приемо-предавателни протоколи е удостоверено, че на 28.04.2018г., поради несъответствие на качеството на доставената пшеница с договореното такова, продавачът е върнал в зърнобазата на продавача 210 640 кг. пшеница, като е задържал 120 880 кг. При това положение недоставеното количество пшеница се равнява на 679 120 кг.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че подписвайки протокола от 28.04.2018г. за обратно получаване на стоката, продавачът изрично е признал факта, че не е престирал съобразно договора в качествено отношение. Съдът е посочил, че в тази хипотеза приложение намира новелата на чл. 3.2 от договора, съгласно която, при връщане на стоката от купувача поради несъответствието й с договорените показатели, продавачът е длъжен да достави в рамките на един ден същото количество, но с договореното качество. Според съда липсват твърдения и представени доказателства, че продавачът е поканил купувача да изпълни задължението си и да натовари от зърнобазата му дължимите недоставени количества пшеница. Апелативният състав е приел, че твърдението на ответника, че лошото качество на върнатата пшеница не е доказано поради отсъствието на анализно свидетелство за това, противоречи както на уговорките в чл. 3.2, че качеството на стоката се определя чрез опробването й от всеки камион, така и на изричното му признание за несъответствие на качеството на доставената пшеница с договореното такова, направено в приемо-предавателния протокол от 28.04.2018г.

Въззивният състав е посочил, че съгласно правната теория, когато изпълнение на задълженията на длъжника се нуждае от съдействие от страна на кредитора, последният изпада в забава, ако друго не е било уговорено, „откакто бъде поканен да окаже това необходимо съдействие като поканата е достатъчна и при всички търсими задължения. На тази база съдът е обосновал извода, че ответникът е бил задължен да отправи покана до ищеца да му окаже необходимото съдействие за доставката на останалото договорено количество пшеница. Акцентирано е върху факта, че ответникът не твърди да е отправял такава покана с оглед становището му, че именно той е трябвало да бъде поканен да престира, тъй като задължението му за доставка на стоката е търсимо, а не носимо.

Въззивният състав е приел за недоказани твърденията на ответника, че купувачът не е пожелал да натовари разтоварените камиони с друга стока, В тази връзка е посочил, че с подписването на кредитното известие от 30.04.2018г. към фактура №876/20.04.2018г., с което страните намалили цената на сделката до размера на приетата пшеница от страна на ищеца, се доказва единствено реално доставеното и прието количество пшеница, но не и твърдения от страна на ответника отказ на купувача от доставянето на заместващата некачествената стока престация.

В заключение съдът е приел, че с оглед липсата на покана от страна на продавача, купувачът не е изпаднал в забава поради неоказване на дължимото съдействие за получаване на недоставената стока и същият се явява изправна страна по договора. От своя страна, поради неизпълнение на задължението си по чл. 3.2 от договора да замести некачествената стока с пшеница с договореното качество, ответникът е неизправна страна, чиято отговорност за неустойка е ангажирана при условията на чл. 8.1 от договора. Според съда претенцията за неустойка е основателна в посочения в исковата молба размер като отговорността на продавача не може да бъде намалена или изключена, тъй като по делото не е доказана забава на кредитора.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставеният от касатора въпрос №1: „Налице ли е забава на кредитора без да е налице покана за изпълнение от негова страна на длъжника или предложено изпълнение от негова страна?“, е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорът му е обусловил решаващата воля на съда. Въпросът обаче не покрива допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, нито в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В решение №15/04.05.2011г. по гр. д. №1575/2009г., ВКС, ІV г. о. и в решение №749/28.09.2001г. по гр. д. №130/2001г. на ВКС, ІІ г. о., е посочено, че кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение, т. е, забавата на кредитора е обвързана с наличието на покана от страна на длъжника. Що се отнася до решение №156/ 01.03.1985г. по гр. д.№1121/1984г. на ВС, ІІ г. о., същото не представлява нито задължителна практика на ВС, нито практика на ВКС и не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касация.

Не може да обуслови допускане на касация въпросът на касатора:. „Дали при забава на кредитора длъжникът се освобождава от отговорност за забава?“. Въпросът е формулиран като общотеоретичен без да е относим за конкретния правен спор. Отделно следва да се има предвид, че отговор на въпроса е даден с разпоредбата на чл. 95 ЗЗД. Вторият въпрос под №2: „Налице ли е забава на кредитора без да е налице покана за изпълнение от негова страна на длъжника или предложено изпълнение от негова страна по смисъла на чл. 320 ТЗ?“, е аналогичен на първия въпрос на касатора като е добавена хипотезата, регламентирана в чл. 320 ТЗ. По отношение на него не е налице поддържаната от касатора допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2. ГПК. С измененията в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ДВ. бр. 86/27.10.2017г.) отпадна „противоречивото решаване от съдилищата“ като предпоставка за допускане на касация. Ето защо посочената от касатора практика на апелативен съд, на окръжен съд и на СГС, е ирелевантна за производството по чл. 288 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата 1 580лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39 от 04.02.2020г., постановено по в. т.д.№540/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, поправено с решение №55/20.02.2020г. по същото дело, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. Д. - Агро“ – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [община], да заплати на „Зърнени храни Силистра“ АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 1 580лв. ( хиляди петстотин и осемдесет лева) – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: