Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр.София, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 850 от 21.04.2020 г. по в. т.д. № 4544/2019 г. на Апелативен съд – София, В ЧАСТТА, с която е отменено частично решение № 1994 от 08.10.2018 г. по т. д. №719/2018 г. на СГС,ТО, в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“АД сумата от 148 524, 29 лева-неплатена част от цена за доставени лекарствени продукти в периода: 04.01.2017 г. до 12.01.2018 г. в изпълнение на договор между страните № Д 4-79/2016, както и сумата от 1890 лева-лихва за забава върху същата сума до датата на предявяване на иска-13.04.2018 г. и в частта за присъдените разноски.

Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и недопустимост.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите, подробноразвити в изложението на основанията за допускане до касация..

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по КЖ „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, в която е изразено становище за липса на основание за допускане до касация и неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

При постановяване на въззивното решение по жалбата на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, второинстанционният съд е приел следното:

Тази жалба е била насочена против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважено възражението за прихващане на ответника с негово вземане към ищеца с правно основание чл. 92 ЗЗД за неустойка, предвидена в чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 28 от договора, за сумата 148 524.29.

Съгласно чл. 9, ал. 2, във връзка с чл. 28 от Договор Д4-79/2016г., към датата на доставката срокът на годност на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малко от 65 %, като в случай на доставка на стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача неустойка, както следва: 64, 99% - 55% - 30% от стойността на доставката; 54, 99% - 45% - 60% от стойността на доставката; 44, 99% - 35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката.

Според съда, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В настоящия случай, тълкувайки волята на страните, в уговорката в чл. 9 от договора, според въззивния съд, разпоредбата не съдържа уговорка за неустойка.С тази разпоредба страните са постигнали съгласие, че към датата на доставката срокът на годност на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малко от 65 %. Същевременно са уговорили, че купувачът ще получи и стоки /лекарствени продукти/ с по-малък остатъчен срок на годност, но при отбив от цената - в случай на доставка на стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача неустойка, както следва: за лекарства с остатъчен срок от 64, 99% - 55% - 30% от стойността на доставката; от 54, 99% - 45% - 60% от стойността на доставката; от 44, 99% - 35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката. Следователно, според съда, още при сключването на договора купувачът се е съгласил, че ще приеме изпълнение и при по-малък остатъчен срок на годност от 65%, но при отбив от цената. Ето защо, уговорка не може да бъде приета като неустоечна клауза, защото не обезпечава изпълнението на главното задължение – доставка на стока с уговорения срок на годност.Тя не е уговорена и като обезщетение за вредите от неизпълнението. Ако волята на страните беше такава, то уговорката би била, че срокът на годност на доставените лекарства не може да бъде по-малък от 65%, а ако се доставят с по-малък такъв, то продавачът дължи неустойка в определен размер. В случая, купувачът се е съгласил да получи изпълнение по договора и на стока с по-малък от уговорения срок на годност на по-ниска цена.Този извод се налага с оглед тълкуването на целия договор, спецификата на доставяните стоки и целта на доставката – да се обезпечи болницата с нужните лекарства предимно за нейните отделения, като се обезпечат пациентите с лекарства, които ще са годни за употреба в сравнително дълъг период от време.

На база изложеното е направен изводът, че за ответната болница не е възникнало вземане за неустойка, което от своя страна води до неоснователност на направеното възражение за прихващане, основано на неустоечна клауза, каквато не е налице, а е налична такава за отбив от цената за съответните лекарствени средства, според остатъчния им срок на годност..

Настоящият съдебен състав на ВКС, Второ намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по следните съображения:

В изложението на основанията за допускане до касация се навеждат множество въпроси, които се свеждат до възможността съдът да тълкува съдържанието на договор, сключен в процедура по ЗОП, за това може ли съдът да прави това, без да е сезиран с подобно искане от страните и има ли значение, дали вземането, основано на съответната конкретна уговорка в договор, с което се прави възражение за прихващане с насрещно вземане, представлява по правната си природа, вземане за неустойка или за отбив в цената при определени условия, за да бъде уважено възражението за прихващане с такова вземане, ако се установява наличието на материално-правните предпоставки за това.

Навежда се като основание за допускане до касация и евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с оглед служебното преквалифициране на насрещното вземане, без да са наведени съответните доводи за това.

В случая от така формулираните правни въпроси обуславящ изхода на спора, се явява въпросът за това, има ли значение, дали вземанет, основано на съответната конкретна уговорка в договор, с което се прави възражение за прихващане с насрещно вземане, представлява по правната си природа, вземане за неустойка или за отбив в цената при определени условия, за да бъде уважено възражението за прихващане с такова вземане, ако се установява наличието на материално-правните предпоставки за това.

Налице е соченото от касатора основание по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК по отношение на този въпрос. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор. С оглед гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос на съдебното решение в обжалваната част.

По останалите въпроси, ВКС ще вземе становище при произнасяне по основателността на касационната жалба.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 850 от 21.04.2020 г. по в. т.д. № 4544/2019 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

УКАЗВА на касатора „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ЕАД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3008, 29 лева в едноседмичен срок

Да се докладва делото на председателя на Второ т. о. за насрочване в отрито заседание, след внасяне на държавната такса,.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: