Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Й. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4899 от 11.08.2020 г. по гр. д.№ 4365/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 48978/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Министерство на външните работи /МВнР/ искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие № ЧР-04-01-1863/ 04.06.2019 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“, като е разпределена отговорността за разноските по делото.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят излага твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно вследствие на допуснати от съда комплекс нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост на фактическите му констатации. Освен това повдига като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд да допусне и събере поискани от ищеца и релевантни за спорното право доказателства и да обсъди всички направени от него доводи; възможно ли е извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ уволнение да съставлява дискриминационно поведение към уволнения служител; допустимо ли е съдът да приеме за установен факт от оспорен документ, представен по делото в копие, без да е представен за констатация изискания от ответната страна оригинал; допустимо ли е съдът да добави към уволнителното основание, посочено в акта към уволнение, елементи, на които работодателят не се е позовал. Счита че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото неправилно разрешеният от въззивния съд правен въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 8 ал. 2 КТ и всички други правни норми за защита срещу дискриминация при прилагането на всички основания за прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя.

Ответната страна Министерство на външните работи оспорва жалбата като поддържа, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. По формулираните правни въпроси заявява, че същите са неотносими към разрешенията на въззивния съд или че е съобразена установената по разрешаването им практика. Евентуално излага съображения, че въззивното решение е законосъобразно и не страда от пороци.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното министерство, заемал длъжността „изпълнител, шофьор“. С допълнително споразумение от 13.06.2017 г. били внесени изменения в трудовото правоотношение - промяна на местоработата от МВнР - Задгранични представителства в МВнР - Задгранични представителства - гр. Берн, Швейцария. Със заповед от същата дата ищецът бил командирован в МВнР-Посолството на Р. Б в Швейцария -гр. Берн като шофьор за период 01.07.2017 г. – 30.07.2018 г. На проведено на 30.04.2018 г. заседание на Кариерната комисия към министъра на външните работи било прието предложението на посланика в Берн за предсрочно прекратяване на срока на дългосрочната командировка на ищеца считано от 01.06.2018 г. С писмено предизвестие № ЧР-04- 01-1868/ 04.06.2019 г. представляващият министерството направил изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между двете страни на основание чл. 328 aл. 1 т. 10 КТ с изтичане на месечен срок. Предизвестието било връчено с нотариална покана с per. № 15035, том 6, акт № 73 на 04.07.2019 г. чрез нотариус per. № 594. Била издадена и заповед № Т - 2635/ 30.07.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 05.08.2019 г. Към тази дата ищецът имал осигурителен стаж, съгласно удостоверение № ЧР-04-01-3491/ 22.10.2019 г., 31 години, 11 месеца и 10 дни. При тези фактически констатации от правна страна съдът приел, че твърдяното от ищеца дискриминационно отношение на работодателя към него няма връзка и не е част от фактическия състав на чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ. В исковата си молба ищецът не сочел конкретни факти за такова дискриминационно отношение Твърденията му за негативни изявления спрямо него на представителя на страната в дипломатическото представителство в Берн, Швейцария, които повлияли на работодателя за прекратяване на дългосрочната му задгранична командирова, не съставлявали твърдения за дискриминация. Без значение било, че с решение по адм. д. № 8667/ 2018 г., ВАС, V отд., била отменена заповедта за прекратяване на командироването на ищеца в посолството на България в Швейцария. Прекратяването на командировка - та нямало отношение към прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не установил и и злоупотреба с права и превратно упражняване на работодателска власт. Посочил, че основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 е безвиновно и упражняването му зависело единствено от преценката на работодателя. Правната норма сдържала две хипотези, но обстоятелството, че в отправеното предизвестие не се визирало коя от тези хипотези се има предвид, не обосновавало незаконосъобразност на уволнението. Ищецът не е бил поставен в положение на неизвестност, тъй като не попадал в категорията на втората хипотеза - не бил професор, доцент или доктор на науките. За законността на уволнението било достатъчно да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на отправяне на предизвестието. Той бил навършил необходимата възраст и е имал нужния действителен осигурителен стаж от 15 години, следователно придобил право на пенсия по чл. 68 ал. 3 КСО.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не обуславят обжалваното решение поставените материалноправни въпроси възможно ли е извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ уволнение да съставлява дискриминационно поведение към уволнения служител и приложима ли е разпоредбата на чл. 8 ал. 2 КТ и всички други правни норми за защита срещу дискриминация при прилагането на всички основания за прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя. Съдът не е отрекъл принципно приложимостта на нормите за защита срещу дискриминация по отношение на гражданскоправните волеизявления за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Той е основал решението си на извод, че в исковата молба не са изложени конкретни фактически обстоятелства, които да могат да бъдат подведени към хипотезите, които законът дефинира като дискриминационно отношение. За този извод въпросите дали по принцип защитата срещу дискриминация се прилага при всички уволнителни основания и може ли уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ да бъде и дискриминационно поведение, не са относими. По същите съображения са неотносими и въпросите, свързани с процесуалните задължения на въззивния съд – те се поставят единствено във връзка с отказа на съда да допусне доказателства за дискриминационно поведение на ответника, за каквото инстанцията по същество е приела, че липсват надлежно заявени твърдения.

Не обуславя обжалваното решение и процесуалноправният въпрос допустимо ли е съдът да приеме за установен факт от оспорен документ, представен по делото в копие, без да е представен за констатация изискания от ответната страна оригинал. Този въпрос касаторът поставя във връзка с доводите му, че ответникът е представил по делото копие от трудовите му книжки, които неоправдано задържа, но не е представил поисканите от ищеца оригинали. Това обаче е без значение за правните разрешения на въззивния съд, тъй като видно от мотивите към акта му, той не е приел за установени от посочените документи /трудов книжки/ никакви релевантни за спорното право факти. Придобиването от ищеца на право на пенсия за стаж и възраст е установено въз основа на удостоверение за осигурителен стаж, което не е оспорено и чието представяне в оригинал не е искано от ищеца.

Обуславящ е единствено въпросът, свързан с възможността съдът да се произнесе по законността на уволнение, в акта за извършването на което е посочено само правното основание, но неоснователно касаторът поддържа, че той е разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, въззивният съдебен акт е съобразен с установената съдебна практика, която е посочена в решенията и на първата, и на въззивната инстанция. Според тази практика няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание и дали в рамките на изложените мотиви работникът или служителят е в състояние да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява /решение № 46 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ВКС, решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр. д.№ 840/ 2014 г., ІV г. о., ВКС/. Затова не е налице основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Такива основания няма и по доводите за очевидната му неправилност. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт, без да подлага на проверка за законосъобразност съдопроизводствените действия на съда по същество и правилността на извършения от него доказателствен анализ. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4899 от 11.08.2020 г. по гр. д.№ 4365/ 2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: