разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 1775 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от процесуални представители К. Н. и Г. Д.-Т. срещу решение № 1362/15.11.2012 г. по гр. д.№713/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. състав.

Ответникът по касационната жалба А. Д. Т., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв. А. Г. оспорва жалбата.Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 6/02.02.2010 г. по гр. д.№119/2008 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него е постановил отхвърляне на искането на касационния жалбоподател за отнемане в полза на държавата от ответника по касационната жалба на единадесет недвижими имоти и осем леки автомобила, подробно изброени в диспозитива, а от Деля А.- на лек автомобил марка Мерцедес 300 Д, както и осъждането му да заплати на държавата сумата 49 369, 40 лв.,от които 29 289, 40 лв., получени от продажбата на имущество и 20 081 лв. придобити от престъпна дейност, както и 32 853, 78 лв. разноски по делото.Въззивният съд е аргументирал постановения от него съдебен акт с извода, че осъждането на ответника по касационната жалба за извършено престъпно деяние по чл. 339 ал. 1 НК не обосновава вероятността престъпната му дейност да е довела до придобиването на процесното имущество, независимо че не е доказан законен източник за това, доколкото разходите превишават...