В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3267 по описа за 2013г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. В. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 23 от 4.02.2013г. по в. гр. д. № 8 по описа за 2013г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 695 от 26.11.2012г. по гр. д.№ 1421/12г. на Ямболски районен съд, като е отхвърлен предявения иск за приемане за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че в полза на А. В. А. съществува вземане по отношение на бившата му съпруга Т. Б. Д. за сумата от 11 987.04лв.,съответстваща на ид. ч.от солидарно поети от страните като съпрузи задължения по сключени по време на брака им договори за кредит от 21.11.06г. и 1.06.07г.,ведно с лихвата за забава, считано от 20.03.2011г. и разноски в размер на 1 139, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 782/12г. на районен съд Я..

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по следните поставени въпроси, касаещи солидарната отговорност на съпрузите, предвидена в чл. 25 ал. 2 от СК отм., сега чл. 32 ал. 2 от СК: 1.Автоматично ли възниква тази отговорност при условие, че единият съпруг е кредитополучател и договорите за кредит са сключени по време...