О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
ГР. С., 17.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №2071/13 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. №668/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място], обл. С., по чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „отговорник спомагателни дейности и ЗБУТ”, извършено със заповед от 31.01.12 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Намира, че по въпроса „ за едностранното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение при законосъобразното прилагане на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ” въззивното решение противоречи на цитираните и приложени решения на ВКС по ГПК, отм. и чл. 290 от ГПК. Част от изложените преди така обобщения въпрос правни въпроси в 8 точки са основани на фактически предпоставки, които жалбоподателят твърди, оспорвайки уволнителното основание / че е бил добросъвестен при изпълнение на тр. си задължения, че ги е изпълнявал ефективно, вкл. с изготвени и приети от работодателя писмени заповеди и инструкции по ЗБУТ,...