№ 50004

гр. София, 29.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 2789 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ сега КОНПИ/, чрез С. Д. – държавен инспектор към ТД на КПКОНПИ – гр. Пловдив против решение № 58 от 04.05.2022 г. по в. гр. д. № 98/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №260001 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 500/2019 г. на Окръжен съд Хасково за отхвърляне на предявените от касатора против Д. Г. М., искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, сума в общ размер на 456 396,34лв., подробно, посочено какво включва в решението.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК следните въпроси: 1.Може ли плащането на трудови възнаграждения да бъде доказвано само със свидетелски показания и ако да, то трябва ли от тях да може да се направи единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са действително изплатени на лицето в определен размер и за определени периоди? По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №165/06.12.2018 г., по гр. дело №181/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение №241/07.01.2015 г., по гр. дело №3269/2014 г. ІІІ г. о. на ВКС и решение №89/29.03.2013 г., по гр. дело №558/2012 г. 2. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й ? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение №315/25.10.2013 г. по гр. дело №1301/2013г. на ВКС, решение №60327/23.11.2021 г., постановено по гр. дело №859/2021 г. ІІІ г. о. на ВКС. и 3. Внесените или постъпилите пари в банкови сметки, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, ако не са налични по сметките в края на проверявания период, могат ли да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 от ЗПКОНПИ, като липсващо или отчуждено незаконно придобито имущество ? По този въпрос сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №13/13.10.2012 г. по к. дело №6/2012 г. на КСРБ и с решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС, по гр. д. 1021/2019 г. на III г. о.

Ответникът по жалбата Д. Г. М., чрез адв. Ч. е депозирал отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Д. Г. М., за сума в общ размер на 456 396,34 лева, включваща: 1 540 лева - причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.; 7 600 лева - предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514,72 лева - извършени вноски по банкови сметки от Д. Г. М.; 236 558,84 лева - извършени вноски по банкови сметки от трети лица; 9 491,75 лева - получени лихви по банкови сметки; 18 822,65 лева - доход от продажба на инвестиционни дялове от Д. Ф. „ОББ П. З. и 7 868,38 лева - извършени вноски по застрахователни полици, сключени от Д. Г. М. в Застрахователно дружество „ОББ - М. Л. ЖЗД“ АД.

За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответникът Д. Г. М. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП 160/2015 г. на ГДБОП-МВР, пр. пр.№ 436/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършени престъпления по чл. 321, ал.3,т.1 във вр. с ал.1 от НК, по чл. 252, ал.1,пр.1 от НК и по чл. 214, ал.2,т.1 във вр. с ал.1, вр. чл. 213а, ал.2,т.4, предл.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, които са сред посочените в чл. 108, ал.1, т.11, 17, 23 от ЗПКОНПИ. Образувано е и НОХД №3383/2017 г. на СпНС. След получено в Комисията уведомление от Специализираната прокуратура е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за периода от 01.12.2007 г. до 01.12.2017 г. срещу ответника. С Решение от 17.04.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответника за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, сума в общ размер от 456 396,34 лева.

Въззивният съд е приел, че размерът на получените от ответника приходи са в общ размер на 265 616,92 лв., включващи получената от продажба през 2015 г. на наследствени недвижими имоти сума 2 000 лв., получената от застраховки „Живот“ сума от 6 037,22 лв., получените приходи от лихви по суми по банкови сметки от 13 200,98 лв., получени суми от безналични ценни книжа 183 018,75 лв. и получени кредити в размер на 61 359,97 лв. Към размера на получените от ответника приходи в размер на 265 619,92 лв. съгласно първия вариант от заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че следва да се прибави и сумата 497 939,38 лв., представляваща получено от ответника възнаграждение за периода от 2007 г. до края на 2014 г. като охранител в дискотеки по време на пребиваването му в [населено място], Испания, който размер е определен от вещото лице във втория вариант от заключението. За да приеме това въззивният съд е съобразил приложено удостоверение, съгласно което в отдел Статистика на Община - [населено място], Испания в регистъра на живущите в града ответникът е вписан на 18.11.2005 г. и е отписан на 26.06.2018 г. Относно пребиваването на ответника в К. И. и това, че е работел като охранител, съдът е взел предвид и събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А., В. и И., съгласно които се установява, че са работили заедно като охранители на дискотеки, ответникът е работил едновременно и на няколко места, както дневна смята, така и нощем, но не е имал трудов договор, а са му плащали на ръка по 150 евро на вечер, като обстоятелствата относно размера на получаваните от ответника доходи за осъществяваната от него дейност като охранител в дискотеки, не са опровергани от ищеца. С оглед на което съдът е приел, че размерът на приходите на ответника следва да се определи на 763 556,30 лв. - като сбор от сумата 265 619,92 лв. и сумата 497 939,38 лв. Последната сума съдът е приел, че е получено от ответника възнаграждение за работата му в Испания за периода от 2007 до 2014 г., определена след съвкупната преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза/ втори вариант/, като са съобразени от вещото лице дните през които ответникът се е връщал в България и не е работил, както и че не е работил всеки ден, а по график, съобразно свидетелските показания и при средно дневно възнаграждение, съобразно сезонната му заетост. В тази връзка съдът е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя ищец във въззивната жалба за недоказаност на възнагражденията, тъй като не е представен трудов договор след като ответникът не е твърдял, че е имал такъв в Испания, независимо, че е бил регистриран като пребиваващ там, но са ангажирани писмени и гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че е работел като охранител на няколко места, но не по трудов договор и за възнаграждението, което е получавал, още повече, че свидетелите са били с непосредствени впечатления за това след като са работили заедно с ответника и няма противоречия и в показанията им. Съдът обаче не е включил в приходите сумата от 195 583 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 евро, за която ответникът е твърдял, че е получил по договор за заем, като е приел, че това обстоятелство не е доказано по делото. Относно размера на обичайните разходи за издръжка на ответника за проверявания период, съобразно данни на Евростат и НСИ в България и Испания съдът е приел втория вариант от заключението на вещото лице, определен на обща сума 202 991,44 лв., включваща 201 465,90 лв. за обичайни разходи за издръжка на домакинство и 1 525,55 лв. разходи за задгранични пътувания. Приел е, че разликата между сумата 763 556,30 лв. за приходи и 202 991,44 лв. за разходи определя размера на нетния доход по смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗПКОНПИ на 560 564,86 лв. Във връзка с определяне на имуществото/разходите за придобиването на имущество/въззивният съд е възприел и приетото от първоинстанционният съд, че с оглед първия вариант на заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, че те не са общо 700 592,78 лв., а от тази сума следва да се извади сумата 225 843,25 лв. за направени от ответника вноски по банкови сметки и така разходите следва да бъдат определени в размер на 474 749,53 лв., като посочената по - горе сума не следва да се взима като доход, тъй като представлява само преобразуване на средства от вече получен в брой доход и не може тези вноски да се приемат и като разход, доколкото остават в патримониума на лицето. Посочил е и че при възприемане на вариант, при който сумата 225 843,25 лв. не се приспада, а имуществото се приеме да е на стойност 700 592,78 лв., то разликата между тази стойност и нетния доход от 560 564,86 лв. е в размер на 140 027,92 лв., т. е. под 150 000 лв. и няма основание да се приеме, че има значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника за целия проверяван период по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Поради което е приел, че въззивната жалба е неоснователна, решението на окръжния съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията против ответника искове за отнемане в полза на държавата на сума в общ размер от 456 396, 34лв. като правилно следва да бъде потвърдено. Изложил е също така, че в случая ищецът претендира за отнемане на имущество, което представлява само парични суми на основание чл. 151 от КПКОНПИ и самата Комисия в тази връзка приема, че тези парични суми не са налични. В тази връзка е и приложеното писмо от 25.04.2019 г. от ПИБ, в което е посочено, че по банковите сметки на ответника няма авоари, както и е посочено, че от материалите по делото е видно, че ответникът не притежава имущество (движимо или недвижимо) и не разполага с финансови активи, а единствено с банкова сметка без авоари в нея. В тази връзка е направил извод, че при положение, че Комисията като ищец по делото твърди, че паричните суми, които се иска да бъдат отнети в полза на държавата, не са налични, то това обосновава неоснователност на иска, доколкото отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 151 от ЗПКОНПИ, няма основание да се претендира. Приел е, че в случая претенцията за отнемане на преминали, но неналични към момента на проверката парични средства е неоснователна и на самостоятелно основание.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

Първият въпрос в изложението относно доказването на плащане на трудово възнаграждение единствено въз основа на свидетелски показания, същият с оглед на неговата обосновка в изложението е привързан изцяло с доводи, които са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Също така както е поставен въпросът е некоректно зададен и не кореспондира с приетото от съда, че са признати като доходи възнаграждения на ответника, получени при работата му в Испания за процесния период от 2007 г. до 2014 г. на няколко места като охранител, но които не са възнаграждения по трудов договор, получавал е възнаграждението си на ръка, без трудов договор, както и съдът е приел от съвкупната преценка на писмени, гласни доказателства и експертна оценка, че са налице доходи за ответника от работа в чужбина в посочения размер. Въззивният съд като е анализирал от една страна писмените доказателства за регистрираните пътувания на ответника извън страната, регистрацията му в регистър на живущите в [населено място], Испания за периода 2005-2018 г., така и свидетелските показания, включително и на свидетели, които са работили заедно с него като охрана на дискотеки, за графика на работа, различните работни места и възнагражденията, които са получавали на ръка, както и съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания и които доказателства взаимно не си противоречат е обосновал извода си за това, че за посочения период ответникът е работел зад граница и е реализирал доходи в левова равностойност от 497 939,38лв. Решението на въззивният съд е в съответствие с формираната трайната практика на ВКС, в която е прието, че проверяваното лице може да доказва получаването на доходи, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателства, включително и свидетелски показания. Посочените в изложението по първия въпрос съдебни решения не са неотносими и се отнасят само за доказване на получаване на трудово възнаграждение по трудов договор, каквато хипотеза в случая не е налице.

По втория въпрос в изложението за преценка доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й, същия е от обуславящо значение за преценката по делото и изводите на съда относно размера на приходите на ответника за проверявания период, както и разходите и нетния доход, но не е разрешен в противоречие с посочената практика в изложението. Въззивният съд е анализирал в съвкупност както приетите писмените доказателства, относно това, че за посочения период ответникът е пребивавал трайно в чужбина, свидетелските показания на свидетели по делото, които са имали непосредствено впечатление за работата на ответника в чужбина за времето през което е работел, графика и възнаграждението, което е получавал и в тази връзка приетата съдебно-счетоводна експерти за установяване на общия размер на възнагражденията на ответника, която е работила именно въз основа на събраните писмени и гласни доказателства между които няма противоречия. При изготвяне на заключението на вещото лице са съобразени както писмените доказателства за пътуванията на ответника, като са изключени дните на пребиваване на ответника в България, така и свидетелските показания относно графика за работа на ответника и среднодневната ставка за труд, като охранител, като са изложени ясни и подробни мотиви как е формирана общата сума за посоченото възнаграждение и период, и които не противоречат на целия доказателствен материал по делото.

Поставения от касатора в изложението трети въпрос е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, но не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посоченото в изложението по третия въпрос решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр. д. 1021/2019 г. на III г. о. е сред тези, формирали противоречивата практика на ВКС относно това кое имущество се включва в съдържанието на понятието по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и включен в предмета на т. дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изрично в мотивите на ТР по т. д. №4/2021 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че именно в подкрепа на дадения отговор по първия въпрос относно това, че е релевантно имуществото, което е налично и, че по реда на ЗПКОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход, приход или разход са и мотивите на решение №13 на Конституционния съд от 13.10.2012 г. по к. д. №6/2012 г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения“. Разрешаването на поставения трети въпрос е в съответствие със задължителната практиката на ВКС - ТР по т. д. №4/2021 г. на ОСГК на ВКС и не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. В случая изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението правни въпроси.

Поради изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

При този изход на спора на ответниците по касационната жалба се дължат разноски, има направено искане, но няма доказателства такива реално да са направени поради което не следва да се присъждат. На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 58 от 04.05.2022 г., на Апелативен съд - Пловдив, постановено по в. гр. д. №98/2022 г.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София, пл. „С. Н. № 6 да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 (тридесет) лева - държавна такса за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: