О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

гр. София, 14.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4155 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14287 от 12.10.2017 г. на И. К. П., чрез адвокат К. Д. от РАК, против Определение № ІV-1637 от 26.09.2017 г. по в. ч.гр. д.№ 1333/2017 г. на Окръжен съд - [населено място], с което е потвърдено Определение № 6 от 16.08.2017 г. на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място]. С последното е постановен отказ за вписване на договор за наем на земеделска земя № 28623 от 20.07.2017 г. по чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, заявен за вписване от И. К. П. от [населено място] по преписка № 1925 от 16.08.2017 г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - [населено място].

Ответници по касация не са конституирани, тъй като не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК поради безспорния характер на охранителното производство по вписването.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Заявени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че процесният договор за наем на земеделски земи попада...