Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Л. С. чрез нейния пълномощник адв. К. Г., против решение № 5051 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 15034/2015 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила няколко правни въпроса, за които твърди да са обусловили крайния изход по спора и да осъществяват хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

В подадените писмени отговори на касационната жалба ответниците по касация Н. К. Д., Е. О. Д., В. Г. Д. и Н. Г. Н. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, 49- ти състав, постановено на 24.06.2015 г. по гр. д. № 42730/2012 г., с което е отхвърлен предявеният от З. Л. С. против надежда К. Д., К. М. Г., К. О. Д. и Е. О. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 328 кв. м, отнети от УПИ ІІ-231, отразен като ПИ с идентификатор 68134.1980.231, находящ се в [населено място], район „В.”, [улица], и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху този имот.

От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателката е наследник на З. П. Д., поч. през 2009 г. С нотариален акт № 28, т. V, нот. дело № 7471/ 05.03.1960 г. З. П. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д. закупили от ТКЗС ” В.”- [населено място] дворно място с площ 1046 кв. м, с неуредени сметки по регулация за 550 кв. м, съставляващо парцел ІІ-106 в кв. 2 по плана на в. з. „С.- Д.”. С нотариален акт № 50 от 11.08.1960 г. тримата били признати за собственици по регулация на 190 кв. м. придаваемо място от имот на СГНС и на 360 кв. м придаваемо място от имот на ТКЗС ” В.”. През 1962 г. на името на тримата е бил издаден позволителен билет за построяването на вила в имота със застроена площ 35 кв. м, а няколко дни по - късно е издаден и строителен протокол за построяването на ограда, като се спазват дадените регулационни линии на парцела и разположението на сградата. По делото е представено и писмо, изходящо от отдел „Архитектура и благоустройство” при СГНС, с което се съобщава на собствениците, че се разрешава строеж на вила в парцел ІІ в кв. 2 по плана на в. з. „С.- Д.”, съгласно скица на гърба на писмото, с максимална квадратура до 70 кв. м и височина 1 1/2 етажи. По делото не е било спорно, че в имота има построена вилна сграда. Същата е нанесена в кадастрален план, изработен през 1987 г.

Правният спор между страните е породен от обстоятелството, че с решение № 10026 от 29.05.2009 г. на ОСЗ - В. е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Д. Л. / С./ в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на нива с площ 1 439 дка, находяща се в строителните граници на Д., м.” С.”, представляваща имот пл.№ 156, кад. лист 735 от кадастрален план от 1950 г., и се отказва възстановяването на 4 321 дка от имота. Към решението са приложени скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, в които е отразено, че бивш имот пл.№ 156 попада в изброените имоти, като 328 кв. м са включени в ПИ № 231. Посочено е, че от тази площ могат да бъдат възстановени 289 кв. с образуване на улица - тупик за осигуряване достъп до УПИ ІІ - 231.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не са бали налице пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на ответниците върху спорния имот, тъй като макар към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота да е имало построена сграда, ищцата не е доказала строителството да е осъществено при спазване на всички законови изисквания - липсват строителни планове, протокол за определяне на линии и ниво и пр. документи, касаещи разрешаване, одобряване и приемане на строежа. Оттук е заключил, че по силата на закона е отпаднал вещнопрехвърлителния ефект на извършената през 1960 г. продажба от Т. и ищцата като наследник на купувачите не се легитимира като собственик на процесния имот.

Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. В случая въззивният съд е придал решаващо значение на обстоятелството, че ищцата не е представила удостоверение по § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ относно спазването на всички нормативни изисквания при построяване на сградата, и че не са били представени строителни планове, протокол за определяне на строителна линия и ниво, без да вземе предвид представеното по делото и неоспорено от ответниците писмо, изходящо от отдел „Архитектура и благоустройство” при СГНС, с характер на официален удостоверителен документ, в който е отразено наличието на дадено разрешение за строеж на вилна сграда в парцела с максимална квадратура до 70 кв. м и височина 1 Ѕ етажи. По този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5051 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 15034/2015 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 409 лв., като при неизпълнение на това указание касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: