О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 905

ГР. София, 13.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.11.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2397/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК и пар. 74 ПЗР на ГПК, ДВ бр. 86/17 г.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Г. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7129/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Висше строително училище „Л. К.”, [населено място] по чл. 344, ал. 1 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „доцент”, извършено със заповед от 1.09.15 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, в действащата към момента на заповедта редакция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради наличие на противоречива практика на ВКС и съдилищата по прилагане на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10, 10а, 10б и 10в КТ.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че са осъществени предпоставките на използваното от работодателя осн. по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – ищецът е упражнил право на пенсия, считано от 1999 г., преди сключването на тр. договор с ответника. Пенсията му за изслужено време и старост / сега за осигурителен стаж...