О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 179

София,26.01.2024 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1540/2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Й. Х. от [населено място] срещу определение № 360 от 02.06.2023 г. по ч. т. д. № 415/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 133 от 05.04.2023 г. по т. д. № 58/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от настоящата частна касаторка срещу П. Д. П. частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 100 000 лв., като част от сумата 383 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от действията на ответника като управител на „Гласпред“ ООД, [населено място].

Частната касаторка моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен. Изразява несъгласие с извода на съда, че може да защити правата си на съдружник единствено чрез специалния иск по чл. 145 ТЗ, но не и по общия ред на чл. 45 ЗЗД. Според нея, този извод е резултат от неправилно приетото от предходните инстанции, че увреждането й е извършено от ответника в качеството му на управител на „Гласпред“ ЕООД, а не в качеството му на едноличен собственик на капитала, каквото всъщност е твърдението й в исковата молба. Подробни доводи са релевирани и срещу извода, че на този етап ищцата няма подлежащи на защита права, тъй като правото й на ликвидационен дял би могло да бъде реализирано единствено в случаите на напускане на дружеството или при неговото прекратяване и обявяване в ликвидация. Частната касаторка счита, че въззивният съд е допуснал смесване на правото на ликвидационен дял, уредено в чл. 123 ТЗ, с правото за получаване балансовата стойност на дружествения дял при напускане на съдружник, предвидено в чл. 125, ал. 3 ТЗ, като аргументира тезата си, че правото на ликвидационен дял е защитимо във всеки един момент и може да бъде обект на компенсация, без да са настъпили основанията за неговата изискуемост по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Какъв е редът за защита на правата на съдружник, който с решение на другия съдружник е бил незаконосъобразно изключен от дружество с ограничена отговорност, когато в периода от изключването му до постановяване на съдебно решение по реда на чл. 74 ТЗ /имащо действие занапред/ за отмяна решението за изключване, имуществото на дружеството е разпродадено с решение на останалия (по силата на решението за изключване) друг съдружник, в качеството му на едноличен собственик на капитала; 2. По-общо – по какъв правен ред може да се защити съдружник срещу решения на дружеството (на останалия едноличен собственик на капитала), докато е бил незаконосъобразно изключен, съответно които са взети преди влизане в сила на решението за отмяна на изключването по чл. 74, ал. 2 ТЗ; Има ли самостоятелен ред за защита, отделен от този на дружеството; 3. Има ли правото на ликвидационен дял, провъзгласено в чл. 123 ТЗ, финансово изражение във всеки един момент от съществуването на дружественото правоотношение и защитимо ли е същото в смисъл на защита на инвестиционната стойност на правото на ликвидационен дял; 4. Какъв е типът увреждане на незаконосъобразно изключен съдружник, който при възстановяване на членските му права по чл. 74 ТЗ се връща в дружество, имуществото на което е разпродадено по решение на едноличния собственик на капитала в периода, в който съдружникът е бил незаконосъобразно изключен“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че е налице „основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК“, тъй като същите са от значение за развитието на правото в смисъл на необходимост да се създаде съдебна практика“.

Освен това, частната касаторка моли за допускане на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, изразяваща се в това, че въззивният съд е разгледал хипотезата, при която увреждането й е извършено от ответника П. П. в качеството му на управител на дружеството, а не в качеството му на едноличен собственик на същото, както е поддържано в исковата молба, както и че не e обсъдил действието по изключването й, което е извършено от ответника в качеството му на съдружник.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, че: Страните са бивши съпрузи и настоящи съдружници в „Гласпред“ ООД, като ищцата П. Й. Х. е и управител на същото; С предявения иск ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение за вреди, причинени й от ответника П. Д. П. и изразяващи се в това, че в периода, докато в Търговския регистър е било вписано несъществуващо обстоятелство – заличаването й като съдружник и управител на „Гласпред“ ООД, същият е извършил сделка с имот на дружеството, като го е продал на твърде занижена цена на негово еднолично дружество („Елит - 07“ ЕООД) и по този начин е намалил значително полагащия й се ликвидационен дял.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, решаващият състав е споделил изцяло изложените в него съображения, препращайки към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК. Аргументирал е становището, че: При наличието на специалната норма на чл. 145 ТЗ, уреждаща отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди, с уговорката, че ищецът е другият съдружник в дружеството, е недопустимо да се претендират вреди от него по общия исков ред на чл. 45 ЗЗД, независимо че съгласно чл. 123 ТЗ всеки съдружник има право на ликвидационен дял и с действията си управителят на практика е увредил (намалил е) ликвидационния дял на съдружника; Ищцата би могла да защити правата си като съдружник единствено чрез специалния иск по чл. 145 ТЗ, предявен от дружеството. Допълнително, въззивният съд е мотивирал недопустимостта на предявения иск и с това, че правото на ищцата да получи своя ликвидационен дял от дружеството би могло да бъде реализирано единствено в случаите на напускането му – чл. 125, ал. 3 ТЗ или при неговото прекратяване и обявяване в ликвидация, каквито хипотези не са налице, видно от извършената служебна справка в Търговския регистър.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставените в изложението въпроси. Обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е единствено въпросът по т. 1, уточнен с въпросите по т. 2. Останалите въпроси не отговарят на това условие, тъй като по тях въззивният съд изобщо не се е произнасял – в мотивите на атакуваното определение не е обсъждано нито дали правото на ликвидационен дял има финансово изражение във всеки един момент от съществуването на дружественото правоотношение и дали то е защитимо като инвестиционна стойност, нито какъв е типът увреждане на незаконосъобразно изключен съдружник в хипотеза като настоящата.

Касационното обжалване обаче не може да бъде допуснато по приетия за релевантен за изхода на делото въпрос поради ненадлежното заявяване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативно изискуеми предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая частната касаторка поддържа, че по отношение на поставените от нея въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като са от значение за развитието на правото, т. е. същата се е позовала само на част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да поддържа, нито да обосновава наличието и на втората кумулативна предпоставка – значение на въпросите за точното прилагане на закона.

Отделно от изложеното, въпросът за това по какъв ред незаконно изключеният съдружник може да защити правото си на ликвидационен дял, не е единствено обуславящ за изхода на конкретното дело. Освен по съображения, че специалният ред по чл. 145 ТЗ изключва общия ред по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е счел претенцията за недопустима и поради това, че доколкото ищцата и понастоящем продължава да е съдружник, същата не може да търси защита на ликвидационния си дял от дружеството, тъй като това нейно право би могло да бъде реализирано единствено при напускането на дружеството или при неговото прекратяване и обявяване в ликвидация.

На второ място, не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Съгласно установената практика на касационната инстанция, очевидно неправилен е съдебният акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая, частната касаторка е аргументирала това основание с доводи за неправилно възприемане на твърденията й в исковата молба и с непроизнасяне по заявено от нея „основание за търсене на отговорност“ на ответника в качеството му на съдружник (за незаконосъобразното й изключване), които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидна“ неправилност. Освен това, във връзка с първия довод следва да се посочи, че същият не съответства на мотивите на обжалваното определение, тъй като при преценката относно допустимостта на предявения иск въззивният съд е съобразил изложеното от самата ищца в исковата й молба, че „с действията си П. П. е увредил правото й на ликвидационен дял, като е лишил дружеството от имущество“, т. е. преценката е направена с оглед резултата от действията на ответника, а не с оглед на това, в какво качество същият ги е извършил.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 360 от 02.06.2023 г. по ч. т. д. № 415/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :