Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 50078/17.02.2023г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 486 от 15.04.2022 г. по в. гр. д. № 396/2022 г. на Окръжен съд – Варна и осъжда И. С. Н. – ЧСИ, вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район на действие Окръжен съд – Варна, да заплати на М. П. Д., ЕГН [ЕГН], направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лева, както и на И. Й. Д., ЕГН [ЕГН], направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева.

С молба вх.№50181 от 10.03.2023г. по описа на ВКС, подадена чрез адв. Д., касаторът И. С. Н. – ЧСИ, вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район на действие Окръжен съд – Варна, е поискал ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответниците по касационната жалба.

Ответниците по молбата М. П. Д., чрез адв. А. К., и И. Й. Д., чрез адв. К. С., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на молбата, като релевират изрични доводи, че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е необосновано.

Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано.

По същество, молбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С постановеното по делото определение съдът се е произнесъл по претенциите за разноски, сторени от страните в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото е счел, че разноски за касатора не се следват, но ответниците по касационната жалба имат право да им се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размери 1950 лева в полза на М. П. Д. и 1600 лева в полза на И. Й. Д.. Решаващият състав е посочил, че искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговорите на касационната жалба, като е удостоверено надлежно и извършването на тези разходи.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за изменяване на постановеното определение в частта за разноските, доколкото поддържаното от касатора – молител, възражение за прекомерност съдът приема за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощниците на всеки от двамата ответници по касационната жалба защита е изготвяне на отговор по жалбата без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявените искове, броя и естеството на повдигнатите правни въпроси и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№50181 от 10.03.2023г. по описа на ВКС, подадена от И. С. Н. – ЧСИ, вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район на действие Окръжен съд – Варна, чрез адв. Д., за изменение на постановеното по гр. д. № 3059/2022 г. на ВКС определение № 50078/17.02.2023г. в частта за разноските, чрез намаляване поради прекомерност на извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответниците по касационната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: