Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. К. срещу решение № 108 от 08.03.2022 г. по в. гр. дело № 1096/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, 4 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 502455 от 28.06.2021 г. по гр. дело № 1119/2018 г. на Районен съд Разлог в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Т. А. иск за заплащане на сумата 9 696, 34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. А. сума в размер 830 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага следните съображения: въззивният съд неправилно е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от „Централна кооперативна банка“ АД /„ЦКБ“ АД/ преди прехвърляне на вземането със съобщение изх. № 97725/13.08.2010 г., респективно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; във връзка с доводите на ищеца за прекъсване на давностния срок по чл. 116, б. „а“ ЗЗД - констатациите на съдебния състав, че ответникът не е извършил плащания по банков път, противоречат на представените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза; неправилни са и правните изводи относно направените доброволни плащания по сметка на кредитора от съпругата на ответника - М. А., с които е погасила задължения на съпруга си; съдебният състав в противоречие на чл. 266 ГПК не е приел представените в първоинстанционното производство удостоверение вх. № 4530/30.05.2019 г. и вносна бележка от 24.03.2014 г.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Може ли изпратена до длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е установено, че ако не изпълни задължението си в определен срок банката-кредитор ще обяви задължението за предсрочно изискуемо, да се счита за изрично волеизявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем? Какви са от формална страна изискванията към съдържанието на документа, с който задължението по договор за потребителски кредит се обявява за предсрочно изискуемо и трябва ли в него да се съдържа точно, ясно и конкретно волеизявление, че се обявява за предсрочно изискуемо? – противоречие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 21/08.12.2021 г. по т. д. № 3069/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 106/20.06.2017 г. по гр. д. № 60152/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о.

2. Счита ли се за предсрочно изискуем кредит, по който няма обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по който не е предявен иск по чл. 422 ГПК, но е подадено възражение в заповедното производство? При липсата на изрично волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост не следва ли да се приеме, че кредитът става изискуем от датата на падежа, макар и да е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като вземането не е претендирано на съдебно основание, а съществуване на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо? – противоречие с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/20917 г. на ОСГТК на ВКС и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. При настъпило особено задължително законово представителство и законна солидарност съгласно чл. 32, ал. 1 СК и вменени законови задължения между съпрузите по Семейния кодекс направените доброволни плащания по сметка на кредитора от единия съпруг във връзка с договор за потребителски кредит за задоволяване на семейните нужди имат ли качеството на признаване на вземането и годни ли са да прекъснат давностния срок на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД? – противоречие с решение № 34/24.05.2016 г. по гр. д. № 5239/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 59/22.04.2010 г. по гр. д.№ 387/2009 г. на ВКС, ГК, решение от 24.04.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Плащания, извършени от трето лице за погасяване на задължение по договор за потребителски кредит, считат ли се за признаване на вземането от длъжника и годни ли са да прекъснат течащия давностен срок на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като в чл. 73 ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице против волята на кредитора? С оглед на факта, че кредиторът е удовлетворен от извършените плащания от трето лице по отношение на договор за потребителски кредит и няма интерес да обявява кредита за предсрочно изискуем, или ако съответният е обявен, няма интерес да пристъпи към принудително изпълнение на съдебно основание, същите считат ли се за годни да прекъснат течащия давностен срок в полза на длъжника на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД?

По всички формулирани въпроси касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът Т. И. А. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Р. Д. З. – К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като няма поставен въпрос, който касаторът да твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, направените твърдения в изложението представляват оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, в част от посочената практика на ВКС не са разглеждани въпроси, по които Окръжен съд Благоевград се е произнесъл, а по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК релевира доводи, че разпоредбата на чл. 422 ГПК не се нуждае от развитие, нито съдебната практика трябва да бъде променена. Подробни съображения излага в представен в срок писмен отговор. Ответникът поддържа становище, че въззивният съд правилно е установил обявяване на 26.08.2010 г. на предсрочна изискуемост на кредита, от който момент е започнала да тече погасителната давност. Релевира доводи за правилност на изводите, че погасителната давност не е прекъсната с извършените плащания. Ответникът претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните писмени доказателства въззивният съд е констатирал наличието на възникнало между „ЦКБ“ АД и Т. А. правоотношение по договор за потребителски кредит № 81700 КР-АА-4268 от 29.11.2007 г., по силата на който ответникът е получил банков заем в размер 15 000 лв., с краен срок за връщане на заетата сума, ведно с лихвите не по-късно от 01.12.2017 г., а А. А. и Г. К. се задължили към банката като поръчители. Съдебният състав е приел, че банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.08.2010 г., поради неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя съобразно предвидената в закона и договора възможност, като е връчила на всеки от ответниците уведомления. Констатирал е, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и изричното деклариране на това обстоятелство са направени от банката преди цедиране на вземането на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивната инстанция се е аргументирала с изтекла погасителна петгодишна давност, която е започнала да тече от 26.08.2010 г. Изложила е, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита банката, респективно ищецът, са бездействали по отношение на длъжника /кредитополучателя/ и поръчителите в продължение на седем години.

Възражението на ответната страна за прекъсване на давността с признаване на вземането от длъжника, осъществено чрез извършвани плащания по банков път, е прието за неоснователно поради неустановяване по несъмнен начин, че Т. А. след 2011 г. е погасявал задължението си. Изложени са съображения, че представените вносни бележки и извлечения от банкова сметка не доказват погасяване на паричното задължение, тъй като не съдържат подпис, който да установява авторството на тези документи.

Въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 116, ал. 1, б. „а“ ЗЗД и е приел, че по делото няма установени по несъмнен начин факти и обстоятелства, от които да се изведе воля на длъжника, че потвърждава съществуването на конкретния дълг към кредитора. Поради липсата на признаване на вземането от длъжника е направил извод, че погасителната петгодишна давност не е прекъсвана и е изтекла преди предявяване на иска.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора първи и втори материалноправни въпроси се отнасят до една от предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и неговото съдържание. В този смисъл въпросите са релевантни и съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат уточнени по следния начин: По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем?

Настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка дали уточненият релевантен материалноправен въпрос е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 106/20.06.2017 г. по гр. д. № 60152/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и служебно известните на съдебния състав решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 293/28.12.2018 г. по т. д. № 2201/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Формулираните от касатора в т. 3 и т. 4 от изложението правни въпроси не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. Въззивната инстанция не е приела, че съпругата на кредитополучателя или друго трето лице са погасявали задължения по сключения между „Централна кооперативна банка“ АД и Т. И. А. договор за потребителски кредит.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 193, 93 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 08.03.2022 г. по в. гр. дело № 1096/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, 4 въззивен граждански състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 193, 93 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.