О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1047

гр. София, 10.05.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия М.Х. гр. дело №1537 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Делото е образувано по молба вх.№1757/10.03.2023г. от К. Г. У. за отмяна на влязлото в сила решение №392/14.12.2022г. по в. г.д.№686/2022г. на Окръжен съд – Добрич.

Молителят твърди, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които са го лишили от възможността да участва в производството и са налице нови обстоятелства, които съдът не е взел предвид при постановяване на решението. Изложил е и твърдения за неправилност на решението. Прави искане за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК.

Ответникът Г. П. Е. с писмен отговор, чрез адв.И. Р. и адв.Н. Н., оспорва молбата като недопустима, а в условие на евентуалност като неоснователна. Излага, че решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по спорна съдебна администрация, поради което предвидения в чл. 303 и сл. от ГПК ред е неприложим. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на искането, поради липса на предвидените в ГПК и сочени в молбата основания за отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, но е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК.

Влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска от молителя е постановено по реда на Закона за защита срещу домашно насилие. Производствата по този закон са производства по спорна съдебна администрация, които съобразно задължителните указания, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV от ГПК. Постановените в рамките на същите съдебни решения, дори когато са влезли в сила и с тях е наложена някоя от предвидените в закона мерки за защита, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Издадената по този ред заповед не разрешава правен спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения между страните, след преценка на правнорелевантните факти по очертаните в закона критерии.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че молбата за отмяна на решението постановено от Окръжен съд – Добрич по реда на ЗЗДН е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане молителят К. Г. У. следва да бъде осъден да заплати на Г. П. Е. сумата от 800лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№1757/10.03.2023г. от К. Г. У. за отмяна на влязлото в сила решение №392/14.12.2022г. по в. г.д.№686/2022г. на Окръжен съд – Добрич.

ПРЕКРАТЯВА производството по г. д.№1537/2023г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА К. Г. У., ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. П. Е., ЕГН [ЕГН] сумата от 800лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: