Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от НЗОК против решение № 146/16.11.2021 г. по в. т.д. № 533/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260034/25.06.2021 г. по т. д. № 68/2020 г. на Окръжен съд Шумен за осъждане на НЗОК да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ АД по Договор № 270538/17.02.2015 г. възнаграждение за оказана медицинска помощ и вложени медицински изделия за м. март, април, май, юни 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ведно с обезщетение за забавено плащане.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на изводите на решаващия състав, приемащи нищожност на клаузи от договора между страните, мотивирана с противоречие с конституционно гарантираното право на гражданите на достъпно и безплатно здравеопазване. Посочва се, че съгласно сключените между страните споразумения за НЗОК не съществува облигационно или нормативно задължение да заплаща надлимитна дейност съгласно приложение № 2 за съответния месец, а обратен на този извод съдът неправилно е извлякъл от решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р.Б.А се от касатора, че с това решение Конституционният съд е приел достъпът на гражданите на Р. Б до медицинско обслужване като социално, а не универсално право, което съгласно чл. 35 ЗЗО представлява определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и право на избор на изпълнител, договорил се с НЗОК. Излагат се съображения, че законът за бюджета на НЗОК е финансов план за разходване на средства с едногодишно действие и същият обвързва не само НЗОК, но и РЗОК, както и изпълнителите на болнична помощ, защото тази финансова рамка става част от договорните клаузи на сключения с тях договор. Касаторът моли да бъде отменено като неправилно въззивното решение и вместо него бъде постановено ново, с което искът на СБАЛК „Мадара“ АД бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Достъпът до касация жалбоподателят мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя въпроси, които счита значими за изхода на делото и включени в предмета на спора. Въпросите са следните:

1. „Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“

2. „Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото закупуване от НЗОК? Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Р. Б? Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице до достъп до медицински услуги на територията на Р. Б?“

3. „Нищожна ли е клауза от индивидуален договор за оказване на болнична помощ между изпълнител и НЗОК като възложител, дефинираща конкретни обеми на изработка и последващо закупуване от страна на НЗОК?“

4. „Може ли съдът служебно да признае порок на сделка и прогласи нищожност на клаузи от договора между страните, когато не е надлежно сезиран с иск за прогласяване на нищожност от страна на ищеца по делото?“

Касаторът твърди, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед значителния брой на текущите правни спорове с идентичен характер и обществената значимост на предмета на делото, обуславяща необходимост от създаване на тематична съдебна практика. Отделно поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулирал въпрос в тази връзка, поради противоречие на въззивното решение с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Ответникът по жалбата „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ АД намира атакуваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че не са налице основания за допускането му до касационен контрол, като излага доводи, че съгласно сключения с НЗОК договор изпълнителят е длъжен непрекъснато да осигурява изпълнение на лечебната дейност, независимо дали са достигнати определените в договора лимити, поради което не са налице предпоставки за отхвърляне на искане за плащания на извършената медицинска услуга, която попада в договорения с НЗОК пакет от здравни дейности. С практика на ВКС по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО аргументира, че договорната отговорност на НЗОК следва да бъде ангажирана за реално изпълнение на извършените надлимитни дейности, които според ответника попадат в предмета на договора между НЗОК и лечебното заведение поради възмездния му характер. Посочва, че здравноосигурените лица имат безусловно право да избират изпълнител на медицинска помощ по клинични пътеки, като на това право съответства задължението на НЗОК за престация на същата чрез изпълнителите на медицинска помощ /чл. 58 ЗЗО/, поради което не може да се релевира възражение за надвишаване на определени бюджетни рамки срещу конкретен изпълнител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270538/17.02.2015 г. Констатирал е, че по делото липсва спор относно действително престираната болнична медицинска помощ и вложените медицински материали, както и че плащането за тях е отказано поради надвишаване на утвърдените месечни лимити. Посочил, че възникналото между страните правоотношение се регулира, освен от разпоредбите на сключените между страните индивидуални договори, така и от нормите на ЗЗО, ЗБНЗОК от 2017 г., ПМС № 57/16.03.2015 г., Правила за условията и реда за прилага на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК от 2017 г., НРД. Аргументирал е решаващите си изводи с практика на ВКС по аналогични случаи относно невъзможността за изпълнителите на болнична медицинска помощ – както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори, да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се в рамките на гарантирания пакет здравни дейности на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Акцентирал е и върху законодателно гарантирания свободен избор на здравно осигурените лица на болница изпълнител. Въз основа на тези доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не могат да останат неразплатени, тъй като оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане. Посочил е, че за този вид плащания не се прилага специалната тригодишна давност на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а общата петгодишна давност, защото вземанията за надлимитна дейност имат случаен характер и се дължат по изключение, както и настъпването им не е предварително известно нито на кредитора, нито на длъжника.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.

На първите три въпроса, обобщени като въпрос относно действието и действителността на клауза от договор, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска болнична помощ, която дефинира конкретен обем и лимити на извършените медицински дейности, които следва да се заплащат от здравната каса, е даден отговор от състав на ВКС както в цитираното от въззивния съд решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II т. о., така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които изцяло се споделят от настоящия състав – напр. решение № 47/19.04.2022 г. по т. д. № 418/2021 г. на I т. о. В цитираните актове е посочено, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тя обаче няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Подчертано е, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Въззивната инстанция не се е отклонила от дадените с цитираните актове на ВКС разрешения, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от нея решение, съответно неудовлетворен се явява соченият от НЗОК селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Последният въпрос относно служебното задължение на съда да признае порок на сделката и да прогласи нейната нищожност без надлежно сезиране от страните е намерил отговор в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, поради което необоснован се явява поддържаният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неудовлетворен е и критерията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – наличие на противоречие с решение на Конституционния съд на РБългария, тъй като предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите лимитирани стойности на медицинските дейности са прогнозни. Те обаче не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 Закона за здравното осигуряване при превишаване на месечния лимит.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/16.11.2021 г. по в. т.д. № 533/2021 г. на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.