О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

гр.София, 25.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2317/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 162 от 07.03.2023 г. по гр. д.№ 523/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Сливнишки районен съд по гр. д.№ 230/ 2021 г. и по този начин е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск от М. Б. М. срещу К. Б. К., квалифициран по чл.41 ЗС, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 649,27 лв., представляваща съответстваща на квотата в съсобствеността част от разходите за ремонт на покрив на двуетажна жилищна сграда – югоизточен близнак, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 585/ 2020 г. на Сливнишки районен съд и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол като недопустимо или очевидно неправилно. Недопустимостта на решението се обосновава с твърдения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като в тази връзка са формулирани процесуалноправните въпроси: „Недопустимо или неправилно е решението, постановено при неправилна правна квалификация на иска, но с правилно разпределена доказателствена тежест за действителното правно основание на иска, въпреки което съдът се е произнесъл въз основа на фактическа обстановка, различна...