Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД „А. Б“ АД, [населено място] срещу решение № 385 от 11. 02. 2020 г. по в. т. д. № 4502/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав, с което е потвърдено решение от 10. 06. 2019 г. по т. д. № 703/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „С. маш“ ООД, [населено място] на основание чл. 386 КЗ сумата от 123 031, 60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 2. 07. 2017 г. и 3. 07. 2017 г. върху застрахованото имущество – сгради, находящи се в [населено място], ул. Промишлена зона, имот с идентификатор 43236.401.3149, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12. 04. 2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2836, 65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21. 01. 2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 12. 04. 2018 г. върху допълнително присъденото застрахователно обезщетение.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави искане за присъждане на разноски.

Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?; 2. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи нова експертиза по въпросите, предмет на допуснатата пред първоинстанционния съд тройна съдебна експертиза, изготвена и приета при разногласия на вещите лица?; 3. Длъжен ли е съдът при противоречиви експертни мнения на вещите лица, изготвили експертизата, да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“. В изложението се твърди, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като касаторът се позовава по въпроса по т. 1 – на решение № 20 от 9. 02. 2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г., ІV г. о., решение № 176 от 31. 10. 2017 г. по т. д. № 2299/2016 г., ІІ т. о. и решение № 72 от 13. 04. 2016 г. по гр. д. № 3582/2015 г., ІІІ г. о., по въпроса по т. 2 – на решение № 324 от 13. 07. 2011 г. по гр. д. № 378/2009 г., І г. о., решение № 57 от 8. 05. 2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г., ІІ г. о. и решение № 185 от 26. 01. 2018 г. по т. д. № 54/2017 г., ІІ т. о. и по въпроса по т. 3 – на решение № 58 от 13. 02. 2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., І г. о. и решение № 57 от 8. 05. 2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г., ІІ г. о. Излага и аргументи за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.

Ответникът по касация „С. маш“ ООД /в несъстоятелност/ не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 28. 10. 2016 г. между страните по делото е сключен договор за застраховка „Индустриален пожар“ със срок на действие от 31. 10. 2016 г. до 30. 10. 2017 г. и предмет – застраховане на движимо и недвижимо имущество на ищеца – производствени сгради, машини, съоръжения, оборудване и стоково-материални ценности с местонахождение [населено място], бул. Индустриална зона, като плащането на премията е разсрочено и всички дължими вноски към датата на застрахователното събитие са изплатени. Посочил е, че на 2 и 3. 07. 2017 г. в резултат на природно бедствие – силни гръмотевични бури, временно усилване на вятъра, проливни дъждове и градушки е било увредено застрахованото имущество, като страните не спорят относно настъпването на застрахователното събитие.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно-технически експертизи на вещото лице Й. П. и на тройната съдебно-техническа експертиза относно увреденото при застрахователното събитие имущество на ищеца, възможните варианти за отстраняване на повредите и стойността на материалите и труда за ремонтирането на сградите. След обсъждането въззивната инстанция е възприела становището на мнозинството от експертите по тройната експертиза, че обезщетението за отстраняване на щетите по покривите на собствените на ищеца сгради следва да се определи на базата на офертата на фирмата, произвела покривните панели, тъй като само тя съобразно експертното мнение може да произведе ламарина със същия профил, която се явява подходяща в конкретния случай. Като е отчел площта на увредените сгради, съответно на покривните им панели – 15 166, 50 кв. м. и заключението на експертите, решаващият състав е заключил, че на ищеца се дължи обезщетение от 382 528, 72 лв., от което съобразно данните по делото, по това перо, са му заплатени 254 486, 72 лв., съответно дължимият неизплатен остатък от застрахователното обезщетение в частта за увредените покривни панели възлиза на сумата от 128 042, 01 лв. /изтъкнал е, че за тези повреди в решението на СГС е прието, че се дължи 73 109, 78 лв./. Досежно дължимите суми за обезщетяване на разходите за ремонт на фасадите и механизация въззивният съд е споделил становището в първоинстанционното решение, че следва да се вземат предвид стойностите, определени от вещото лице П., чието заключение не е било оспорено от страните по делото. Поради това, като е отчел заплатената от застрахователя сума от 135 250, 63 лв. без ДДС за посочените вреди, въззивният съд е формирал извод, че неизплатеното обезщетение в посочената част възлиза на 19, 61 лв.

Въззивният съд е приел, че в сумите, които застрахователят дължи не следва да се включва ДДС, тъй като ищецът е дружество, регистрирано по ДДС, съответно ползва данъчен кредит. Поради това не е възприел становището на СГС, че на застрахования се дължи допълнително застрахователно обезщетение от 27 073, 88 лв. Независимо от това решаващият състав е счел, че първоинстанционният акт следва да бъде потвърден като краен резултат. Изложил е съображения, че в случая е присъдено общо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, а не по пера, и това, че по един от компонентите се дължи по-малко, а по друг – повече не се отразява на общия размер на дължимото от застрахователя обезщетение.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос са налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – цитираните от касатора, както и служебно известните на състава решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, поради което не е обосновано допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са доводите на касатора, изложени във връзка с обсъждания процесуален въпрос, че в атакувания акт липсва произнасяне по въззивните доводи на „ЗАД „А. Б“ АД. При съобразяване на изложеното във въззивната жалба, решаващият състав, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е формирал собствени изводи относно обема и вида на имуществените вреди на ищеца, както и досежно разходите за възстановяване на увредените сгради. В решението на апелативния съд е споделено разбирането на въззивника, че в стойността на разходите не следва да бъде включван ДДС. Преценени са като неоснователни оплакванията, че определянето на дължимото обезщетение за повредените покривни панели не е станало на основата на три оферти, като съдът се е позовал на заключението на мнозинството от участниците в тройната съдебно-техническа експертиза и е изтъкнал, че въззивният жалбоподател не е ангажирал доказателства за други производители и техните цени. Що се отнася до дължимото обезщетение за разходи за механизация и за ремонт на фасадите на сградите, решаващият състав е основал изводите си на неоспореното заключение на вещото лице П., в което не е констатирана увреда на невъведената в експлоатация административна сграда, която съобразно уговорките по договора за имуществено застраховане е изключена от застрахователно покритие. С оглед изложеното следва да се приеме, че произнасянето на въззивния съд е в рамките, очертани от доводите на въззивника и на ответника по въззивната жалба. Несъгласието на касатора с изводите относно дължимото застрахователно обезщетение, до които въззивният съд е достигнал след преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, има отношение към правилността на обжалваното решение и не може да мотивира допускането на касационното обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпросите по т. 2 и 3 от изложението на касатора са свързани и следва да бъдат разгледани заедно. Формулираните процесуалноправни въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, доколкото във въззивното решение е възприет варианта, предложен от мнозинството от участниците в тройната съдебно-техническа експертиза, за отстраняване на повредите на покривните панели на процесните сгради чрез покриването им с ламарина с профил, съответстващ на поставените панели, и за определяне на разходите за това въз основа на офертата на дружеството производител на панелите. Не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставените въпроси. В цитираните от касатора решения на ВКС се приема, че когато съдът не може да вземе становище по разногласието на вещите лица, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица, както и че при наличие на противоречиви експертни заключения съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. В случая не се касае до невъзможност на въззивния съд да вземе становище по разногласието на експертите по тройната експертиза, а до мотивирано възприемане на становището на двама от експертите с оглед единствените данни по делото, че ламарината с адекватен за отстраняване на повредите на покривните панели профил може да бъде произведена само от производителя на увредените панели.

Касационният жалбоподател поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Оидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Неоснователни са доводите на касатора за установими от мотивите на апелативния съд нарушения на правилата на формалната логика с оглед несъответното на приетите за основателни доводи, че дължимото ДДС не следва да се съобразява при определяне на застрахователното обезщетение, потвърждаване на решението на СГС. В акта на въззивната инстанция е мотивирано становище, че изводите относно дължимото ДДС не могат да доведат до отмяна на първоинстанционния акт, тъй като се претендира общо обезщетение, а инстанциите правят различни заключения за дължимото по пера, като посочените от решаващия състав суми не разкриват явна необоснованост на становището на съда. Що се отнася до твърденията за несъобразяването на размера на застрахователното обезщетение със заключението на съда за сгради, изключени от застрахователното покритие, тъй като не са въведени в експлоатация, то преценката за основателността им налага анализ на доказателствата по делото, който може да бъде осъществен след допускането на касационното обжалване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 385 от 11. 02. 2020 г. по в. т. д. № 4502/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, петнадесети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.