Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ж., приподписана от адв.А., срещу въззивно решение от 11.03.2020г., постановено по в. гр. д.№ 65/2020г. на Апелативен съд - Бургас, с което е обезсилено решение от 17.12.2019г. по гр. д.№ 154/2019г. на Окръжен съд – Бургас и е прекратено като недопустимо производството по предявените от И. Д. П. срещу Д. С. Ж. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и поради противоречие с влязло сила решение по т. д.№349/2017г. на ОС-Бургас.

Ответникът по жалбата И. Д. П., чрез процесуален представител адв.Й.-Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено като недопустимо производството по предявените от И. Д. П. срещу Д. С. Ж. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, а именно: да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи каквито и да е суми по изп. д. № 20121204000 94/2001 г. по описа на ДСИ Бургас, и при условията на евентуалност, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищеца, лично и като съдружник в СД БАТ - Експрес-Петеви и сие [населено място].

Установено е, че изп. д. № 20121204000 94/2001 г. по описа на ДСИ Бургас е образувано по молба на взискателя Д. Ж. срещу СД БАТ - Експрес - Петеви и сие [населено място] за събиране на вземането на взискателя по: 1/ изпълнителен лист за 1300 лв., ведно с лихви и разноски, издаден по ч. гр. д. № 1497/2001 г. на БРС, изпълнителен лист за 34 200 лв., ведно с лихви и разноски, издаден по ч. гр. д. № 1496/2001 г. на БРС и изпълнителен лист за 13 800 лв., ведно с лихви и разноски, издаден по ч. гр. д. № 1124/2001 г. на БРС. И трите изпълнителни листа са издадени срещу длъжника СД БАТ - Експрес - Петеви и сие [населено място]. Изпълнителното дело е образувано единствено срещу длъжника СД БАТ-Експрес - Петеви и сие [населено място]. По изпълнителното дело съдебният изпълнител обаче е предприел действия по принудително събиране на вземането и върху имуществото на съдружниците И. П. и Т. П.. Последните не фигурират като длъжници в издадените изпълнителните листи, Като длъжник по издадените изпълнителни листи фигурира само и единствено събирателното дружество.

Въззивният съд е приел, че правното основание на предявените и разгледани от първоинстанционния съд искове е чл. 439 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 439ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът се основава само на факти, настъпили след

приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Длъжник ли е обаче ищецът по смисъла на чл. 439ал. 1 ГПК и може ли да се реализира отговорността му в качеството му на неотговорен съдружник в СД БАТ - Експрес - Петеви и сие [населено място] за задължения на дружеството само въз основа на издадените срещу последното изпълнителни листи. Въззивният съд е приел с оглед на приетото от ВКСв задължителната му съдебна практика разбиране, че съдружниците в СД са обикновени, а не необходими другари със събирателното дружество за неговите задължения, то кредиторът на дружеството има правото на избор дали да насочи осъдителния иск само срещу дружеството, или срещу него и съдружниците. Това следва и от уредбата в чл. 88ТЗ, която посочва, че по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. По тези съображения въззивният съд е приел, че ако кредиторът не предяви осъдителния си иск срещу съдружниците, а само срещу събирателното дружество, съдебното решение ще бъде постановено само срещу дружеството, съответно и изпълнителния лист ще бъде издаден само срещу него.Поради тази причина въззивният съд е приел, че изпълнението ще може да бъде насочено само срещу имуществото на събирателното дружество, но не и срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници, независимо от уредената в закона солидарна и неограничена отговорност на същите за задълженията на дружеството. Ако кредиторът желае да насочи принудителното изпълнение върху имущество на неограничено отговорен съдлужник, той следва да предяви своя иск и срещу него, за да може в изпълнителния лист последният да фигурира като длъжник и съдебният изпълнител да може да насочи изпълнението срещу неговото имущество. Едва тогава органът по принудително изпълнение ще следва да съобрази и поредността за изпълнение, уредена в чл. 88 ТЗ, а именно – първо да извърши изпълнение върху имуществото на събирателното дружество, и едва при невъзможност за удовлетворяване от него, същото да се насочи срещу имуществото на съдружниците.

Изложил е съображения и относно процесуалния ред, по който съдружниците в събирателното дружество могат да се защитят срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител насочени срещу имуществото на неограничено отговорен съдружник. Посочил е, че докато взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да насочи изпълнение върху имуществото на съдружниците по реда на чл. 435 ГПК, обоснован с мотив, че същите не фигурират в изпълнителния лист или, че е налично достатъчно имущество на събирателното дружество за удовлетворяване на кредиторите, неограничено отговорните съдружници не разполагат с тази възможност; че същите могат да предявят иск за вреди срещу съдебния изпълнител, ако същият не е извършил преценка относно поредността за удовлетворяване, предвидена в чл. 88 ТЗ, съответно е насочил изпълнение срещу тях при положение, че съдружниците не са осъдени и не присъстват в изпълнителния лист на кредитора срещу СД; че тъй като не са страна/длъжник в изпълнителното производство същите не разполагат и с иска по чл. 439 ал. 1 ГПК да оспорят изпълнението. Съдът е посочил, че като трети за изпълнителното производство лица съдружниците в събирателното дружество, невписани в изпълнителния лист на кредитора срещу събирателното дружество, разполагат с иска по чл. 440 ал. 1 ГПК срещу взискателя и длъжника, ако правата им са засегнати от изпълнението, или с иска по чл. 441 ГПК срещу съдебния изпълнител за вредите причинени им от незаконосъобразните му действия насочени срещу имуществото им. Посочил е, че в този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в определение № 25/01.02.2013 по дело №1207/2012 на III г. о. ВКС, решение № 317/3.05.2007 г. по т. д. № 54/2007 г. на І т. о. ВКС, Определение № 259/19.04.1999 г. на ВКС по гр. д. № 24/1999 г., ІV г. о. ВКС. Въззивният съд е приел, че конкретният случай е именно такъв. Като длъжник по издадените изпълнителни лист, по повод на които е образувано процесното изпълнително производство, е вписано единствено и само СД БАТ - Експрес - Петеви и сие [населено място]. Липсва изпълнителен титул, въз основа на който изпълнението да бъде насочено и срещу съдружниците в дружеството. Ищецът /съдружник в събирателното дружество/ се явява трето за изпълнителното производство лице, чието право на собственост върху имуществото, предмет на принудителното изпълнение е засегнато, поради което същият има правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, но не такъв по чл. 439 ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е намерил постановеното от първоинстанционния съд решение по предявените с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК искове за недопустимо. Посочил е, че общите абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане са наличието на активна процесуална легитимация и правен интерес. В настоящата хипотеза с предявения отрицателен установителен иск ищецът е оспорил съществуването на вземане на взискателя по изпълнително дело. Обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат на иск по чл. 439 ГПК, какъвто ищецът не е овластен да води, доколкото законът не му признава качество на длъжник. Принудителното изпълнение, предприето въз основа на издадения срещу събирателното дружество изпълнителен лист, би могло да бъде осуетено по този процесуален ред единствено с действия на длъжника, но не и от трето, чуждо за изпълнителното производство лице, каквото е ищецът. Приел е, че поради това същият не е активно легитимиран да води иск по чл. 439 ГПК, какъвто на практика е предявен и разгледан от съда. Липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки – активна процесуална легитимация и правен интерес правят предявения иск недопустим и поради това неспособен да сезира надлежно съда с разрешаване по съществото на повдигнатия с него спор. Като е разгледал и се е произнесъл по същество по недопустим иск, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 ГПК подлежи на обезсилване, а образуваното по недопустимия иск производство следва да бъде прекратено.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1“Преминава ли по право отговорността на СД върху неговите съдружници, издатели и авалисти на записи на заповед, когато преди падежа на заповедите, те са обявили дружеството в ликвидация, а непосредствено след образуване на изпълнителното дело СД е заличено като търговски субект. В този случай необходим ли е на кредитора нов изпълнителен титул, в който да е посочено, че съдружниците са носители на отговорносттта на дружеството и може ли съдебният изпълнител да насочи изпълнението върху имуществото на съдружниците. В този случай допустимо ли е неограничено отговорните съдружници да отговарят с личното си имущество и съдебният изпълнител да насочи принудителното изпълнение върху личното им имущество?“; 2“Може ли в производството по чл. 439 ГПК отново да се пререшава въпроса за личната отговорност на неограничено отговорния съдружник при условие, че този въпрос вече е бил разрешен в производството по чл. 135 ЗЗД и съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху имота, предмет на този иск“.

Поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и са предпоставение от фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по конкретното дело и не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Евентуална неправилност на изводите на съда биха обусловили неправилност на въззивния акт, както е разяснено и в посоченото от касаторите Тълкувателно решение по т. д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл. 290, ал. 1 ГПК/. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушеня от въззивния съд при преценката си за наличието на предпоставките на иска по чл. 135 ЗЗД.Перката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби.

Соченото от касатора противоречие с влязло сила решение по т. д.№349/2017г. на ОС-Бургас, не осъщесвява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като от представения към изложението незаверен препис от решението не е видно решението, което не е окончателно, да е влязло в законна сила.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 720лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2020г., постановено по в. гр. д.№ 65/2020г. на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Д. С. Ж., ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Д. П. ЕГН [ЕГН] сумата 720лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: