Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалва се решение № 260009/31.08.2020 г. по гр. д. № 102/2020 г., с което Силистренския окръжен съд, потвърждавайки решение № 510/16.01.2019 г. по гр. д. № 879/2019 г. на Силистренски районен съд, е отхвърлил молбата на Г. Н. Г. по чл. 128 СК за определяне режим на лични отношения между молителя и внучката му Д. Д. Д..

Решението се обжалва от Г. Н. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (материалноправен и два процесуалноправни):

1. От какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения между това дете и неговия дядо?

2. Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128 ал. 1 изр. 1 СК? и

3. Дали социалният доклад представлява доказателствено средство по дела за определяне режим на лични отношения между родители и деца и допустимо ли е той да свидетелства за отразените в него факти и да стои в основата на мотивите на съдебния акт?

Повдигнатите въпроси настоящият състав извлича от тези, обсъдени в решенията на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към своята жалба, въпреки че самото изложение не ги съдържа. На първия въпрос отговарят решение № 672/18.10.2010 г. по гр. д. № 910/2010 г., IV-то ГО и решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г., IV-то ГО; на втория - решение № 110/17.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г., III-то ГО, а на третия – решение № 332/19.05.2014 г. по гр. д. № 3697/2013 г., IV-то ГО. Именно с тези решения касаторът е обосновал общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество той се оплаква, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 128, ал. 1 СК и при съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото.

Ответниците Н. Г. Г. и Д. Д. Д., възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.

В решение № 672/18.10.2010 г. по гр. д. № 910/2010 г. и в решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г., все на IV-то ГО на ВКС, се приема, че когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата, дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, но това не означава, че детето няма интерес да общува със своите баба и дядо. Може да е в интереса на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати, само ако те му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. нат.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него.

Настоящият състав приема, че първият повдигнат материалноправен въпрос обуславя решението. Разгледаната и отхвърлена молба на касатора Г. Г. за определяне режим на лични отношения между него и внучката му Д. Д., намира правното си основание в чл. 128, ал. 1 СК. Разпоредбата изисква при разглеждането й съдът да изследва и определи интереса на детето като водещ критерий. Следователно по този въпрос е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил обаче не противоречи, а съответства на приетото в двете решения на ВКС. Интересът на внучката Д. Д. (на 3 години и 1 месец към момента на приключеното съдебно дирене пред втората инстанция) лично да контактува със своя дядо е преценен като водещия критерий на плоскостта на установените по делото качества на Г. Г. да отглежда детето и на влиянието, което той може да окаже върху личността на своята внучка. Действително, по делото са установени влошените, конфликтни отношения между Г. Г. и неговата дъщеря, майката на детето, включително техният сходен рефлекс в отношенията на Г. Г. и към неговия зет, бащата на детето. Не поради тези конфликти отношения обаче въззивният съд е изключил интереса на малолетната внучка да общува с дядо си. Изложените мотиви са в липсата на създадени контакти. Между дядото и неговата внучка са проведени две краткотрайни срещи, последната от които преди тя да навърши една година. Но не само. Основният мотив е в това, че характеровите, личните и психичните особености на Г. Г. застрашават психическото развитие на неговата внучка, включително при съобразяването на невръстната й възраст. Въззивният съд е приел заключението на психологическата експертиза да доказва, че Г. Г. е със слаб контрол върху емоционално-волевите си импулси, с висока степен на изразена вербална агресия и раздразнителност, склонен е да следва безкритично, а често – и късосъединително, своите емоции, чувства и желания. Борбата на разумни мотиви „за“ и „против“ не е силната му страна, а тази борба той изоставя, когато участва в негативно заредени ситуации. Те предизвикват прояви на силно раздразнение, несъгласие и гняв, които той изразява чрез навикване, крясъци, заядлива критика и заплахи. Проявата на тези характерови и личностни особености в подобни негативни ситуации закономерно би натоварила невръстната внучка със страх, чувство на вина и малоценностни изживявания. Тези мотиви на въззивния съд извеждат съответствието на решението с първите две решения на ВКС, на които касаторът се позовава, и изключват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Вторият повдигнат въпрос не обуславя въззивното решение. Първо, в решението не е установено психично заболяване на Г. Г., а особености на неговата личност и характер, които въззивният съд е приел за опасни за психическото развитие на невръстната му внучка. Второ, въззивният съд не е отказал, а активно е съдействал за установяване на всички релевантни по делото факти. Изложеното изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по този въпрос.

Третият повдигнат въпрос също не е обуславящ, тъй като при повторното разглеждане на делото въззивният съд, съобразявайки задължителните указания в приложението и тълкуването на закона, дадени в отменителното касационното решение, е допуснал и обсъдил нов социален доклад, който е бил изготвен с участието на Г. Г.. Следователно и по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, сторени от всеки от двамата ответници и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорените и платени адвокатски възнаграждения за представителството пред Върховния касационен съд.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260009/31.08.2020 г. по гр. д. № 102/2020 г. на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА Г. Н. Г. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Г. Г. сумата 500.00 лв. и на Д. Д. Д. сумата 500.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.