Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от Д. Д. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. А., с искане да бъде допълнено определение № 177 от 15 март 2021 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че при постановяване на определението касационният съд е пропуснал да се произнесе по направеното с подадения от М. отговор на касационна жалба искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840, 00 лева за изготвяне на същия.

Ответникът Д. К. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. К., заявява становище за неоснователност на молбата, тъй като касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато по нито една от жалбите на двете страни, поради което направените от тях разноски следва да се компенсират. Прави се и възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Молбата за допълване на определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, е основателна.

С определение № 177 от 15 март 2021 г., съдът не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 173 от 11 март 2020 г., постановено по в. гр. д. № 654/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], по касационната жалба на Д. В. и по касационната жалба на Д. М.. В определението липсва произнасяне относно своевременно направените от М. претенции за разноски.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, всяка страна има право да получи установените като реално направени разноски само за изготвяне на отговор на касационна жалба. В случая по делото са представени договор за правна защита и съдействие № 64 от 05.06.2020 г., сключен между М. и Адвокатско дружество „А. и У.“, с предмет изготвяне, подписване и внасяне на касационна жалба срещу въззивното решение № 173 от 11 март 2020 г., постановено по в. гр. д. № 654/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], както и процесуално представителство по образуваното дело пред ВКС, с който е договорено възнаграждение в размер на 1680, 00 лева, с включен ДДС. Представено е и допълнително споразумение от 21.07.2020 г. към посочения договор за правна защита и съдействие, с което предметът на договора е допълнен и с изготвяне на отговор на подадената от В. касационна жалба срещу въззивното решение, като договореното адвокатско възнаграждение от 1680, 00 лева е предоговорено по размер и основание по следния начин: 840, 00 лева, с включен ДДС, по подадената касационна жалба и 840, 00 лева, с включен ДДС, по подадения отговор на касационна жалба. Приложено е и доказателство за заплащане на сумата от 1680, 00 лева чрез банков превод от 05.06.2020 г., с основание хонорар по договор 64/05.06.2020 г. Предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че молителката е установила реалното извършване на разноски в размер на 840, 00 лева за отговор на подадената касационна жалба.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските (не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая минималният размер на възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 и 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно действащата към датата на сключване на допълнителното споразумение редакция (ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г.,) същото е в размер на 250, 00 лева, а съгласно чл. 9, ал. 3 от наредбата, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8 от нея, но не по-малко от 500, 00 лева. С оглед на това минималното адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 500, 00 лева, като след включването на ДДС този размер възлиза на 600, 00 лева, което е по-малко от уговореното и заплатено от М. възнаграждение от 840, 00 лева, включващо ДДС. Това обстоятелство обаче не установява прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като намаляването по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая договореният и заплатен размер не надвишава значително дължимия минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г., а и делото се отличава със сложност от фактическа страна, поради което възражението за прекомерност на претендираните разноски се явява неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 177 от 15 март 2021 г., постановено по гр. д. № 2662/2020 г. по описа на ВКС, ІV г. о., както следва:

ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на Д. Д. М., с адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, сумата от 840, 00 (осемстотин и четиридесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: