Производството е по чл. 290-293 ГПК.

И. Н. Г. от гр.Х.

обжалва и иска да се отмени Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр,.д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, с което е отменено Решение от 12.06.2002 година по гр. д.Nо 3210/2002 г. на СРС- 46 с. и е прието за установено по отношение на него и на останалите страни, наследници на покойния Р. А., черпещи права от НА Nо 107/1997 г., че Б. Б. е собственик – на основание Решение Nо 1399/19.05.1999 година на ПК В.- С. на

идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв. м.,

съставляващо северозападната реална част от имот пл. Nо 1391/ кад. л.682 по неодобрения КП на кв. Д., I част, Б. г., целия от 1775 кв. м. и са осъдени да му предадат владението на идеална част на собствения му имот, както и в ЧАСТТА, с която НА Nо 107/97 година и НА Nо 108 /1997 година са частично отменен на основание чл. 431 ал. 2 ГПК отм..

С Определение по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване

по касационната жалба вх. Nо 9654 / 04.04.2008 година,

заявена от

И. Н. Г. от гр.Х.

срещу Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр. д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд, е допуснато само

в частта, с която НА Nо 107/97 година и НА Nо 108/1997 година са частично отменен на основание чл. 431 ал. 2 ГПК отм..

С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд, в частта, с което е налице произнасяне по чл. 431 ал. 2 ГПК отм. е процесуално недопустимо, респ. неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по чл. 283 т. 2 и т. 3 ГПК.

Допустимостта касационното обжалване е обусловено от извода, че поставения

процесуално-правен въпрос за приложимостта на чл. 431 ал. 2 ГПК отм. по отношение на незачетени вещни права при нищожност на правното основание, продажба на чужда вещ, произтичащи от конститутивен нотариален акт при хипотези, при разгледан спор за собственост с правопораждащо основание договор с вещно правен ефект, приет отчасти за нищожен на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД,

се разрешава

противоречиво от съдилищата, като се сочат Решение Nо 1138 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. Nо 4972/2007 година – II отд., ТР Nо 187/1986 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 206 от 16.03.2007 година на ВКС по гр. д. Nо 2971/2005 год.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор само от ответника З. Н.а чрез адв. Н. П.- САК, с който се поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на релевираните основания за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция

е отменил

решението на първата инстанция по отхвърлените искове на Б. М. по чл. 108 ЗС и е постановил ново решение, с което

1./ по отношение на ответниците

М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А./ заместили на основание чл. 120 ГПК отм. след смъртта ответника Р. Й. А./ и И. Н. Г.

е приел за установено

, че Б. Н. М. в собственик на основание Решение Nо 1399 от 18.05.1995 година на П.”- С. на идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв. м., съставляващо северозападната реална част от имот пл. Nо 1391, нанесен в кадастрален лист Nо 682 по неодобрения кадастрален план на вила зона „Д. ч., Б. г. гр.С., цялото с площ от 1775 кв. м. и същите са осъдени да му предадат владението на посочената реална част от имота, а 2./

по отношение на ответниците

Н. И. К. и Д. Н.а Н.а,

е приел за установено

, че Б. Н. М. е собственик на основание Решение Nо 1399 от 18.05.1995 година на П.”- С. на идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв. м., съставляващо реална част от имот пл. Nо 1391, нанесен в кадастрален лист Nо 682 по неодобрения кадастрален план на вила зона „Д. ч., Б. градина гр.С., цялото с площ от 1775 кв. м. и същите са осъдени да му предадат владението на посочената реална част от имота. За останалата част - за разпоредената от З. Н.а лича идеална част от имота, решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС, както и този, заявен на основание чл. 97 ал. 1 ГПК отм. във вр. с чл. 472 ГПК отм., е

оставено в сила

,

Със същото решение, на основание чл. 431 ал. 2 ГПК отм. е отменен НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година, до размер на идеална част.

За да уважи ревандикационните искове, решаващият съд е приел в мотивите на съдебния си акт, че при сключване на сделките по НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година продавачката З. Н.а не е действала като пълномощник на Б. М., тъй като представеното пълномощно Nо 11261/01.04.1997 година не е подписано от бащата Б. М., налице са две сделки по отделните нотариални актове, сключени от името на лице без учредена надлежно представителна власт, явяващи се нищожни на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД. Нищожната разпоредителна правна сделка/ договор за покупко-продажба/ не поражда вещно-правен ефект, поради което „участващото по пълномощие „ лице е останало собственик на своята идеална част от имота - в случая на идеална част от имот пл. Nо 1391 –незастроен, целият от 1775 кв. м., възстановен с Решение на ПК като земеделска земя, наследство от Л. М..

В решаващите мотиви на съда е прието, че недействителността на сделките по чл. 26 ал. 2 ЗЗД засягат само частта на разпоредения без представителна власт имот, но не засягат разпоредения лично като собственик имот на З. Н.а - а именно нейната идеална част от имота, както и, че нищожното нотариално удостоверяване на подпис на пълномощното по см. на чл. 472 ГПК отм., не може да обуслови нищожност на удостоверяването на действията по оформяне на сделката - сключване на договорите за продажба на отделните части от имота.

С оглед на постановения правен резултат - незачитане разпореждането по пълномощие по двата нотариални акта – НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година в обема на притежаваните вещни права, притежавани от Б. М.,

съдът е приел, че на основание 431 ал. 2 ГПК отм. следва да постанови отмяна на нотариалния акт, до размер на идеална част по всеки един от посочените конститутивни нотариални актове за сделка.

На основание чл. 291 т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, приема, че изразеното становище по

Решение Nо 1138

от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. Nо 4972/2007 година – II отд. и

Решение Nо 206

от 16.03.2007 година на ВКС по гр. д. Nо 2971/2005 год.- IV отд., в смисъл, че е допустима отмяна на нотариален акт по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК отм. само когато се касае

до констативен нотариален акт и такъв издаден по реда на обстоятелствената проверка

, но не и на нотариален акт, обективиращ сделка, е ПРАВИЛНА.

Съдът, в производство по спор за вещни права, по искане на страната или служебно с оглед изхода на спора, не може да отменя по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК отм. възпроизведена с разпоредбата на чл. 537 ал. 2, изр. последно ГПК

конститутивни нотариални актове

, с който е обективирана сделка/ като придобивно, правопораждащо основание по см. на чл. 77 ЗС/ с вещно-правен ефект, сключена при порок на волята, обуславящ нищожността и, или сключена от лице-прехвърлител, който не е носител на вещното право. Това са нотариални актове, които обективират в съответната /нотариална / форма ad solemnitatem волеизявленията на страните-участници по сделката и удостоверяват самоличността на тези лица.

Нотариалното производство е охранително производство, поради което двата вида нотариални актове са охранителни и в това е тяхната прилика. Разликата в отразените в охранителното производство факти и тяхното значение за правото на собственост, обуславят неприложимостта на чл. 431 ал. 2 ГПК / отн./ респ. 537 ал. 2 ГПК по отношение на т. н. конститутивни нотариални актове.

Порокът / доколкото е налице/ на обективираната воля по конститутивните нотариални актове е факт, извън отразеното по тези актове; касае се до факт, който е релевантен към възможността на обективираното волеизявление да породи последиците на сключената сделка, установени от закона. Т.е. не се касае до обективрането в нотариалния акт на факт, който пряко засягат правото на собственост на действителния титуляр, както е при констативните нотариални актове, поради което не може да се обоснове и необходимост от отменяването на тази категория нотариални актове. Правата на собственика са защитени от ефекта на вписването на исковата молба и съответното уважения иск по проведената петиторна защита на собствеността.

Визираните по чл. 431 ал. 2 ГПК отм. респ. чл. 537 ал. 2 ГПК констативните нотариални актове, само констатират право на собственост на основание, факти, които в рамката на едно установено от законодателя охранително производство, при спор за собственост и конкуриращи права, са оборими, поради което и самия нотариален акт подлежи на отмяна изцяло или отчасти.

В контекста на изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК, въззивното решение, в обжалваната част следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл без да е налице уредената от законодателя с чл. 431 ал. 2 ГПК отм. правна възможност за това/ а дори ибез изрично искане от страна на ищеца в исковата молба/ и постановеният в тази част съдебен акт е процесуално недопустим.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 4 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА

като процесуално недопустимо Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр,.д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд,

в частта

, с която

НА Nо 107/97 година и НА Nо 108/1997 година

са частично отменен на основание чл. 431 ал. 2 ГПК отм., до размер на идеална част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: