О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 293

гр. София, 23.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 5360/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С частна касационна жалба с вх.№ 85201/25.09.2023г. на Е. Д. М., подадена от адв. И. Ю., се обжалва определение № 8188/05.07.2023г. по в. ч.гр. д.№6773/2023г. на СГС, ГО, ЧЖ-ІІ-А състав. С атакуваното определение е потвърдено определение от 25.04.2023г. по гр. д.№ 5047/2022г. на СРС, ГО, 26 състав, с което, на основание чл. 130 ГПК, е върната исковата молба на Е. М. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС, поради отказа на прокурор от СГП по пр. пр.№ 9041/2021г.(съгласно уточнителна молба от 24.01.2023г.) да прекъсне изпълнението на изтърпяваното от М. наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила присъда по внохд № 102/2018г. на АСпНС, потвърдена в осъдителната част с решение на ВКС по кнохд № 1018/2019г. и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател иска да бъде отменено определението и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнително представеното изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК за допускане на касационно обжалване сочи, че определението на СГС е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй противно на мотивите на въззивния съд, законът не поставя изискване за изчерпване на инстанционния контрол за предявяването на иск по чл. 2в ЗОДОВ.

Ответникът по жалбата-Прокуратурата на РБ не взема становище.

Частната касационна жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, намира следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от Е. М., с която против Прокуратурата на РБ е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 23 000 лева, причинени в периода от 15.12.2021г. до 07.01.2022г. по пр. пр. № 9042/ 2021г. по описа на СГП. В исковата молба и в уточнителни молби ищецът е изложил твърдения, че бил осъден с влязла в сила присъда по непредявено обвинение, поради което присъдата на АСпНС и решението на ВКС по кнохд № 1018/2019г., с което същата е потвърдена са незаконни; предвид това Прокуратурата следвало да прекъсне изтърпяването на наказанието, но с акт от 15.12.2021г., постановен по пр. пр. № 9042/2021г. прокурор от СГП отказал да постанови прекъсване на наказанието; ищецът не обжалвал този отказ, тъй като в НПК не е предвиден ред за обжалването му пред съд. Поддържа, че противоправното поведение на ответника го лишило от правото на справедлив съдебен процес, поради което претендира заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в посочения размер. С определение от 25.04.2023г., на основание чл.130 ГПК, СРС е върнал исковата молба на Е. М., тъй като е приел, че е сезиран с недопустим иск. Според съда посочените от ищеца обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, в случай че такъв е предвиден от закона, като в хипотезата на чл. 447 НПК пътят за защита на ищеца е посредством подаване на нови искания за прекъсване изпълнението на наказанието му, респ. посредством обжалване на отказа на СГП пред по-горестоящата прокуратура.

За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е споделил мотивите на състава на РС и е допълнил, че според практиката на СЕС и на ВКС правото на иск на гражданите на Съюза за обезщетяване на вреди от актове на правозащитни органи, може да бъде надлежно упражнено, при условие, че се касае за акт на последна инстанция/ юрисдикция или акт, който не подлежи, според вътрешното право на съдебен/инстанционен контрол. Съдът е съобразил, че в случая се касае за акт, с който в кръга на правомощията си по чл. 448, ал.1 НПК прокурор е отказал да прекъсне изпълнението на наложеното на М. с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“. Посочил е, че съгласно чл. 143, ал.1 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора могат да се обжалват пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. В тази връзка е счел за неоснователно становището на ищеца, че постановеният отказ на прокурора е необжалваем. Съдът е приел, че ако е имало възможност за обжалване на акта, от който се твърди, че е причинено нарушението на правото на съюза, но тя не е използвана, искът по чл.4, §3 от ДЕС е недопустим.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска на поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Определението не е очевидно неправилно-не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона. За да постави акта си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Следва да се допълни, че материално-правните предпоставки на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл.4, § 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, § 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна инстанция. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на СЕС /Frankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които установяват не само елементите на фактическия състав, но и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането. В случая, въззивният съд не е отрекъл принципната допустимост на правото на гражданите да търсят отговорността от Държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза, когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, но в съответствие с трайно установената практика на ВКС, както и тази на СЕС е съобразил, че е необходимо да се касае за решение/акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция, какъвто не е настоящия случай, доколкото отказът на прокуратурата да прекъсне изпълнението на наложеното на М. с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“ подлежи на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура.

Предвид изложеното не следва да се допуска до касационен контрол определението на СГС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8188/05.07.2023г. по в. ч.гр. д.№ 6773/2023г. на СГС, ГО, ЧЖ-ІІ-А състав

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: