О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 25.01.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия
З. Атанасова
гр. д. №
1547
по описа за 2010
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Н. Ч., чрез адв. Е. Я. срещу решение № 328/26.07.2010 г. по в. гр. дело № 381/2010 г. на Б. окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 1337/28.05.2007 г. по гр. дело № 705/2006 г. на Р. районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от жалбоподателя, като наследник на А. С. Ч., починала през 2000 г. срещу Р. Д. К., Й. Д. Т. и Г. Д. Я., като наследници на Д. С. Я., починал през 1991 г. в частта за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС А. С. Ч. е била собственик над 1/3 идеална част от недвижимия имот – нива в м.”О.” в землището на[населено място], с площ от 3.500 дка при съседи-К. Б. Г., Н. Д., Л. Я. и Н. М..
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правните въпроси: 1. процесуално правния въпрос по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. относно задължението на съда да прецени всички доказателства и установените по делото факти, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Цитирани са решения № 70/03.11.80 г. по г. д.№ 65/80 г. на ОСГК на ВС, решение № 1156/05.04.79 г. по г. д.№595/79 г. на ВС II г. о., решение № 195/30.03.2009 г. по гр. д. № 629/07 г. на ВКС II г. о., определение № 191/12.03.09 г. по гр. д. № 4554/08 г. на ВКС I г. о.
2. правния въпрос по приложението на чл. 218з, ал. 1 ГПК отм. и по-точно за неизпълнение от въззивния съд на задължителните указания, по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение на ВКС № 624/06.07.2009 г. по гр. дело № 285/09 г. на I г. о., решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитирани са решение № 906/15.11.2007 г. по т. дело № 519/07 г. на ВКС ТК II о., решение № 149/09.04.2009 г. по гр. дело № 1178/08 г. на ВКС II г. о.
3. по приложното поле на чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 68 ЗС, че наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник, че промяната на намерението следва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към другия наследник и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича неговите права върху имоти и го владее само за себе си, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 956/05.11.2008 г. по гр. дело № 5956/07 г. на ВКС I. г. о.
4. по приложението на чл. 82 ЗС, че наследникът, който се позовава на придобивна давност може да попълни срока на същата и с продължителността на владението, което е било упражнявано от неговия праводател, както и по приложението на чл. 184, ЗН отм. и чл. 309, ал. 2 ЗИСС отм. относно продължителността, действието и значението на придобивната давност, решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитирано е решение № 2438/07.10.72 г. по гр. дело № 1941/72 г. на ВС I г. о. Същият въпрос според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Срещу постановеното решение в частта му, с която е потвърдено решението на Р. районен съд по гр. дело № 705/2006 г. в частта му, с която е уважен предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в срок е подадена касационна жалба от ответницата Й. Д. Т., чрез адв. Д. С. и Ст. Х.. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част нарушение на материалния закони необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е решил правният въпрос по приложението на чл. 218з, ал. 1 ГПК отм. -неизпълнение от въззивния съд на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС по гр. дело № 285/09 г. на I г. о., решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В писмен отговор А. Н. Ч., чрез адв.Е. Я. е изразил становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение по касационната жалба на Й. Т. и за неоснователност на касационната й жалба по същество.
Й. Т. не е изразила становище по касационната жалба на А. Ч..
Останалите ответници по жалбите не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството пред въззивната инстанция е второ по ред, след постановено отменително решение от 27.04.2010 г. по гр. дело № 285/2009 г. на ВКС I г. о.
Въззивният съд е приел по предявения иск от жалбоподателя А. Н. Ч. с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката му А. С. Ч. е била собственик на 1/3 ид. част от недвижимия земеделски имот – нива в м.”О.” в землището на[населено място] с площ от 3.500 дка при съседи – К. Б. Г., Н. Д., Л. Я. и Н. М.. В останалата част до пълния предявен размер съдът е приел иска за неоснователен.
От фактическа страна е прието, че ищецът А. Н. Ч. е един от наследниците на А. С. Ч., починала на 20.07.2000 г. Ответниците по иска Р. Д. К., Й. Д. Т. и Г. Д. Я. са наследници по закон на Д. С. Я., брат на наследодателката на ищеца, починал на 26.08.1991 г. Общ наследодател на страните е С. К. Я., починал на 04.09.1952 г. Преки наследници на С. Я. са освен наследодателите на страните по делото и В. С. Я. – син, починал през 1992 г.
Прието е, че всеки от наследниците на общия наследодател, заявил за възстановяване право на собственост върху земеделски земи на лично основание. С решение № 1900/01.04.1993 г. ОСЗ е признала правото на собственост на наследниците на А. Ч. върху нива с площ от 3.500 дка в м.”О.” в землището на[населено място]. Впоследствие с решение № 1900б/16.11.2005 г. ОСЗ[населено място] отказала да възстанови собствеността в реални граници върху земеделски имот нива с площ от 3.500 дка осма категория в м. „О.” в землището на[населено място], поради това, че имота е признат и възстановен на наследници на Д. Я. като имот пл. №170025 по картата на землището с площ от 4.254 дка и е налице спор за материално право с наследниците на Д. Я..
Съдът е приел, че по заявлението на н-ци на Д. Я. пред ОСЗ са признати за възстановяване три имота в м.”О.” – нива с площ от 3 дка трета категория, нива с площ 2.5 дка четвърта категория и нива с площ 1.5 дка четвърта категория.
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че не е налице идентичност между описания в исковата молба имот и възстановения на наследниците на Д. Я. в м.”О.” № 170025 от 4.253 дка.
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че след смъртта на общия наследодател С. Я. останалите в наследство имоти не са били разделени между наследниците. Спорния имот бил на наследодателя С. Я. и след смъртта му е обработван от наседодателката на ищеца и съпруга й Н. Ч., а също така и от наследодателя на ответниците.
Въпросът за наличие на правен интерес от търсената с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ защита е решен с постановеното решение по гр. дело 285/09 г. на ВКС I г. о.
Прието е, че процесния имот е част от имот, собственост на общия наследодател С. Я., който го е владял до смъртта си през 1952 г. След смъртта на общия наследодател спорния имот е обработван от семейството на наследодателката на ищеца. Прието е, в полза на наследодателката на ищеца до 1957 г. – до образуване на ТКЗС не е изтекла двадесетгодишната придобивна давност по чл. 34 ЗД отм., На основание наследствено правоприемство правото на собственост върху имота е преминало след смъртта на С. Я. върху неговите наследници. Към момента на образуване на ТКЗС според въззивния съд всеки от преките му наследници е бил собственик на 1/3 ид. част от имота.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателя А. Ч.:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя А. Ч. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и установените по делото факти, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо кредитира едни свидетелски показания, а на други не.
С решение № 70/03.11.80 г. по гр. дело № 65/80 г. на ОСГК на ВС по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е изразено становище, че при преценка на гласни доказателства съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, че когато свидетелите, посочени от едната страна са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК отм., като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта и на двете страни.
В решение № 1156/805.04.79 г. по гр. дело № 595/79 г. на ВС II г. о. е прието, че преразказването на свидетелските показания не съставлява преценка, нито обсъждане на доказателствата, че преценката за достоверност на доказателственото средство е едната страна на обсъждането на данните по делото. Същинската преценка или обсъждане на установените факти са съжденията на съда за тяхната относимост към състава на приложимия закон.
Аналогично е и становището в решение № 195/30.03.2009 г. по гр. дело № 6291/07 г. на ВКС II г. о., с което състав на ВКС по предявен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК отм. е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 136 ГПК отм. съдът е длъжен да обсъди показанията на всички разпитани по делото свидетели и да преценява същите в съвкупност с останалите доказателства по делото, че е длъжен да съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всички свидетели и да изложи съображенията си кои факти приема за доказани възоснова на тази преценка, и кои не, и съответно какви са правните последици от осъществяването на тези факти.
С въззивното решение съдът не е разрешил правния въпрос в отклонение с даденото разрешение в посочените решения на състави на ВКС. В съответствие с разпоредбите на чл. 188 ГПК отм. е извършил преценка на показанията на всички разпитани свидетели по делото и то в съвкупност с останалите доказателства. Възоснова на тази преценка съдът е приел за доказан факта, че претендирания от ищеца имот е бил собственост на общия наследодател С. Я., който го владял до смъртта си през 1952 г., а след този момент правото на собственост е преминало на основание наследствено правоприемство върху всичките му наследници, че имота не е придобит на основание двадесетгодишна придобивна давност, изтекла в полза на наследодателката А. Ч.. Именно като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, като е посочил кои факти е приел за установени и е съобразил правните им последици въззивният съд е направил решаващия извод за основателност на иска до размер на 1/3 идеална част от имота.
По същият правен въпрос съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл. 218з ГПК отм. са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице обилна съдебна практика.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос по приложението на чл. 218з, ал. 1 ГПК отм. и по-точно неизпълнение от въззивния съд на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с отменителното решение на ВКС по гр. дело № 285/09 г. на I г. о. Цитирани са решение № 906/15.11.2007 г. по т. дело № 519/07 г. на ВКС ТК II о., решение № 149/09.04.2009 г. по гр. дело № 1178/08 г. на ВКС II г. о. С посочените решения е застъпено становище, че несъобразяването на въззивния съд със задължителните указания по приложението на материалния и процесуален закон е основание за касационна отмяна на въззивното решение на това основание. В настоящият случай с отменителното решение на ВКС по гр. дело № 285/09 г. на I г. о. въпросът за допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е решен, като е прието, че е налице правен интерес от търсената с иска защита и делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Въззивният съд се е съобразил с указанията, дадени в отменителното касационно решение за допустимостта на иска и го е разгледал по същество. С оглед на това съдът намира, че правният въпрос по приложението на чл. 218з, ал. ГПК отм. не е разрешен в противоречие с даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВКС. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по третия правен въпрос по приложното поле на чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 68 ЗС. С решение № 956/05.11.2008 г. по гр. дело № 5956/07 г. на ВКС I. г. о. е застъпено становище, че при наследствено правоприемство сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, че наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник. В същото решение се поддържа, че промяната в намерението и превръщането на държането във владение не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към съответния друг наследник, както и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича неговите права върху имота и го владее само за себе си. С обжалваното решение въззивният съд не е разрешил правния въпрос в отклонение с даденото тълкуване. Със същото съдът е приел, че наследодателката на ищеца не е придобила процесния имот на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС, тъй като до този момент в нейна полза не е изтекла двадесетгодишната придобивна давност, предвидена в чл. 34 ЗС. Правните изводи на въззивния съд са различни с оглед различието на установените по настоящото дело факти.
Не са установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правния въпрос, поставен от касатора А. Ч. по четвъртия правен въпрос по приложението на чл. 82 ЗС, както и на чл. 184 ЗН отм., съответно чл. 309, ал. 2 ЗИСС отм. относно продължителността, действието и значението на придобивната давност.
С решение № 2438/07.10.72 г. по гр. д.№ 1941/72 г. на ВС I г. о. е прието, че наследникът, който се позовава на придобивна давност може да попълни срока на същата и продължителността на владението, което е било упражнявано от неговия праводател, че наследяването поражда общо правоприемство и то е основание за присъединяване на владението на наследодателя. С обжалваното решение въззивния съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот е бил съсобствен на наследниците на общия наследодател С. Я. на основание наследяване от последния, че същият не е придобит на основание давностно владение, осъществено от наследодателката на ищеца, към което е присъединено и владението на общия наследодател. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на състав на ВКС, тъй като съдът се е произнесъл по хипотеза, която не е сходна с тази по цитираното дело на ВКС.
Правният въпрос съдът намира, че не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Това основание е налице само в случаи, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делото според точния смисъл на закона. Поставеният правен въпрос е по приложението на чл. 82а ЗС, чл. 184 ЗН отм. и чл. 309, ал. 2 ЗИСС отм., които текстове са ясни, пълни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложното им е налице обилна съдебна практика.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не се установява наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, 2 и т. 3 от ГПК на въззивното решение на Б. окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя А. Ч..
По правните въпроси, поставени от жалбоподателката Й. Д. Т..
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката Т. за неизпълнение от въззивния съд на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС по гр. дело № 285/09 г. на I г. о. В подкрепа на становището си жалбоподателката не е цитирала задължителна практика на ВКС – тълкувателни решения на общото събрание на ГК и/или на ТК на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, или решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съдът намира, че правният въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 218з ГПК отм., тъй като се е съобразил със задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени с отменителното решение по гр. дело № 285/09 г. на ВКС I г. о. С последното въпросът за наличието на правен интерес от предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съответно за допустимостта на иска е разрешен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и за произнасяне по основателността на иска. В изпълнение на тези указания въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора с обжалваното въззивно решение. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия правен въпрос. Това основание е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода по делото и е разрешен с въззивното решение ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая разпоредбите на чл. 218з ГПК отм. са ясни, точни и пълни, и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайно установена съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Б. по касационната жалба на ответницата Й. Т..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска
касационно обжалване на решение № 328/26.07.2010 г. по в. гр. дело № 381/10 г. на Б. окръжен съд по касационна жалба вх. № 2801/27.08.2010 г., подадена от А. Н. Ч. от[населено място], [улица], чрез адв. Е. Я. и по касационна жалба вх. № 2811/30.08.2010 г., подадена от Й. Д. Т., чрез адв.Д.С. и Ст.Х., съдебен адрес [населено място], пл.”Св. Н.” № 16, ет. 6.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: