ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50008София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 06.02.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 898 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца “Ди Ейч Ел Е. Б. ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Ем Би Ел“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск по чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.

След отмяна на първоинстанционното решение в останалата част съдът е отхвърлил предявения от ищеца първоначален иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 77 448,23 лв., заедно със законната лихва.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта относно отхвърления първоначален иск.

Въззивният съд е приел, че предмет на първоначалния иск е претенция за заплащане на сумата 77 448,23 лв., основана на твърденията, че с договор от 19.12.2013 г. възложил на ответника извършването на определени действия (проучване, консултации и т. н.), насочени към сключването на договор с трето лице за изграждането на терминал и предоставянето му на ищеца за ползване под наем за целите на осъществяваната от него търговска дейност срещу възнаграждение в размер на 25 % от годишната наемна цена, платимо от третото лице - инвеститор и наемодател за негова сметка. Със същия договор ответникът поел задължение да заплати на ищеца 20 % от това възнаграждение. В изпълнение на договора ответникът организирал тръжна процедура, в резултат на която на 29.08.2016 г. ищецът и третото лице „България Ер Мейнтенанс“ ЕАД сключили договор, по силата на който третото лице предоставило на ищеца временното ползване срещу наемна цена на построения съгласно предварително поставените от ищеца изисквания терминал. Със сключването на този договор в тежест на ответника възникнало спорното задължение да заплати на ищеца уговорената част в размер на 20 % от дължимото му се за сметка на третото лице възнаграждение, което задължение ответникът не изпълнил.

За да намери иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че с процесния договор ищецът е поел задължението да осигури сключването на споразумение между третото лице и ответника за заплащане на възнаграждението на последния. Приел е, че при липсата на уговорка в договора относно срока за заплащане на възнаграждението ищецът е бил длъжен да осигури заплащането да се извърши в обичайния за този вид услуга кратък срок. Приел е по-нататък, че ищецът не е изпълнил така поетото задължение в частта относно срока, доколкото с по-късно сключения между третото лице и ответника договор било предвидено възнаграждението да се заплати на 24 равни вноски, всяка платима в определен срок след заплащане на съответните месечни наемни вноски от ищеца към третото лице. С това неизпълнение е мотивирал извод за неизправност на ищеца, изключваща претендираното от него право да получи уговорената част от възнаграждението.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и че с него въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

- когато възложителят по двустранен договор е поел задължение срещу възнаграждение да осигури сключване на посреднически договор между посредник и определен предприемач, въз основа на който посредникът да получи от предприемача комисионна за предоставените услуги в обичайните за брокерската дейност срокове (10-20 дни), при условие, че такъв кратък срок не е уговорен в договора между възложителя и посредника, и когато такъв посреднически договор е сключен, но комисионната за предоставените услуги е уговорено да се заплати в рамките на 24 месеца, налице ли е неизпълнение от страна на възложителя;

- дължи ли посредникът на възложителя уговореното в договора възнаграждение при условие, че комисионната е изплатена на посредника на 24 погасителни вноски, а не в рамките на 10-20 дни, като се има предвид, че такъв срок от 10-20 дни не е уговарян между възложителя и посредника в договора;

- налице ли е неизпълнение на двустранен договор от възложителя, когато в договора не са уговорени и определени конкретни условия и параметри за начина на изпълнение на задължението му, като възложителят е изпълнил задължението си в противоречие с обичайната практика, приета от изпълнителя и има ли право на възнаграждение възложителят, когато такова е уговорено в договора;

- при сключен двустранен договор, при който възложителят е поел задължение да не допуска оферти, които не съдържат обвързващо предложение от страна на инвеститора за плащане на комисионна на посредника, но не е поел задължение плащането да се извърши в конкретен срок, като плащането е направено към посредника на 24 погасителни вноски, означава ли, че възложителят е нарушил договора и че не му се дължи възнаграждение, което е уговорено в договора между възложителя и посредника.

Основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.

Независимо от това следва да се посочи, че извън общото твърдение за очевидна неправилност на решението не са изложени от страна на жалбоподателя конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна причина за отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция по общо правило не следи служебно за правилността на въззивното решение, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено.

Не се установява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На първо място, формулираните от жалбоподателя въпроси не отговарят на изискването да са от правно естество съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Същите предполагат преценка на съдържанието на конкретните уговорки по процесния договор и на съответствието на извършеното с поетите с тези уговорки задължения, поради което се явяват такива от фактическо естество, съответно възпроизвеждащи касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, на които да е възможно да бъде даден общовалиден и приложим и към други конкретни случаи отговор.

На второ място, не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън общото твърдение, че по поставените въпроси изводите на въззивния съд са изцяло неправилни поради противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага формирането на нова съдебна практика по конкретните разпоредби (в действителност непосочени), която ще допринесе за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, конкретни аргументи не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане, представения списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства (фактура, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка във връзка с представения пред първата инстанция договор за правна помощ) ищецът следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 3420 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 62/27.01.2022 г. по т. д. № 868/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда “Ди Ейч Ел Е. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Ем Би Ел“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 3420 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: