ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123

гр. София, 22.01.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на ........................ през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 1207 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 502291/26.04. 2023 г. (идентична на частна жалба с вх. № 502641/22.05. 2023 г.) на „Аеропак инженеринг“ООД против определение № 50061 от 16.03.2023 г., пост. по т. д.№ 779/2021 г. на Върховния касационен съд, Т. К., І т. о., с което производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на указанията, дадени от състава по същото дело с определение № 30 от 25.01.2022 г., пост. по реда на чл. 288 от ГПК, за заплащане на държавна такса в размер на 852.31 лв., дължима за произнасяне по съществото на касационната жалба срещу онези части от въззивното решение, по отношение на които е допуснато касационно обжалване.

В частната жалба се твърди, че размерът на определената от съда държавна такса за разглеждане на касационната жалба на дружеството е прекомерен, защото е неправилно определен. Поддържа се, че дружеството е в невъзможност да внесе държавната такса в така определения размер, защото не разполага със средства за заплащането щ. Твърди се, че съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС, при съществен размер на държавната такса, търговско дружество в открито производство по несъстоятелност следва да бъде напълно освободено от заплащането щ. Изложени са подробни съображения за неправилност на отказа на предходните състави на Върховния касационен съд да освободят дружеството от задължението за заплащане на държавна такса по делото. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на производството по делото и за определяне на друг размер на таксата, тъй като определената такава е била изчислена върху суми по недопустим иск, т. е. върху липсващ правен интерес.

Ответникът по частната жалба „Ю. Б. АД оспорва частната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адвокат Д. М. възразява, че изложените в частната жалба оплаквания са неотносими към предмета на делото, който е съсредоточен единствено върху въпроса за наличието на причината за прекратяване на производството, а именно незаплащането на дължимата държавна такса, след получено повторно указание за това и след отхвърляне с влязло в сила определение на Върховния касационен съд, на искането на жалбоподателя за освобождаване от задължението за нейното внасяне. Посочено е, че с определение № 59/21.02.2022 г. по същото дело, съдът подробно и аргументирано се е произнесъл, че липсват предпоставки за освобождаване на дружеството от внасяне на държавна такса, като крайните изводи напълно кореспондират с чл. 124 от ТЗ. Заявено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК – преграждащо определение на друг състав на Върховния касационен съд за прекратяване на производството по делото.

От данните по делото е установено, че с определение № 30 от 25.01.2022 г., пост. по т. д.№ 779/2021 г. по реда на чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд Т. К., състав на І т. о. е допуснат касационно обжалване на въззивно решение № 12270/9.11.2020 г. по в. т.д.№ 741/2020 г. на Софийския апелативен съд Т. К. в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, във връзка с 415, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на „Ю. Б. АД към „Аеропак инженеринг“ООД в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит № BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с анекс №1/2.10.2009 г. и анекс № 2/16.11.2010 г., съответно за договорна лихва в размер на 41 131.30 лв. за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г., имуществена застраховка в размер на 1484.07 лв. за периода от 15.01.2013 г. до 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 5.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 18325/2013 г. по описа на Софийския районен съд, както и в частта за разноските. Със същото определение съдът е указал на „Аеропак инженеринг“ООД в едноседмичен срок от съобщаването да представи вносен документ за заплатена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 852.31 лв. с предупреждение, че при неизпълнение на указанието в срок производството по жалбата ще бъде прекратено. С определение № 59 от 21.03.2022 г. по същото дело, е оставена без уважение молбата на „Аеропак инженеринг“ООД, чрез управителя Л. П., за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметката на ВКС за разглеждане по същество на касационна жалба на дружеството срещу допуснатото частично до касационно обжалване въззивно решение № 12270/09.11.2020 г. по в. т.д. № 741/2020 г. на Софийския апелативен съд, Т. К., 9 състав. Определението, с което е постановен отказът е потвърдено с определение № 375 от 16.06.2022 г. по ч. т.д. № 1194/2022 г. на Върховния касационен съд, Т. К., състав на ІІ т. о.

При тези данни и като е съобразил, че на касатора е била дадена повторна възможност да внесе дължимата по касационната жалба държавна такса, което той не е сторил, с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е прекратил производството по делото.

Предвид установените от данните по делото релевантни за предмета на частното производство обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че частната жалба е неоснователна.

На първо място, неотносими към правилността на обжалваното определение са наведените в частната жалба доводи, свързани с невъзможността за нейното заплащане. Въпросът за наличието на предпоставките за освобождаване на дружеството от задължението за заплащане на държавна такса, дължима по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс за разглеждане на касационната жалба по същество е разрешен с неподлежащото на последващ инстанционен контрол определение № 375 от 16.06.2022 г. по ч. т.д.№ 1194/2022 г. на ВКС, Т. К., ІІ т. о., с което е потвърдено определение № 59 от 21.03.2022 г., постановено по т. д. № 779/2021 г. от състав на ВКС, Т. К., І т. о. за оставяне без уважение на искането на „Аеропак инженеринг“ООД. З. е недопустимо инцидентното пререшаване на този въпрос ad hoc по частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото като последица от неизпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимата държавна такса по размер. Видно от резолютивната част на определение № 30 от 25.01.2022 г. по т. д.№ 779/21 г. на ВКС, Т. К., І т. о., при обжалваем интерес на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение в размер на 42 615.37 лв., дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса от 852.31 лв. е определена в съответствие с чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство. Не кореспондира на закона и на данните по делото и оплакването на частния жалбоподател, че доколкото в допуснатата до касационен контрол част обжалваното въззивно решение е недопустимо, дължимата държавна такса следва да бъде определена по т. 3 от Наредбата за държавните такси, като при неоценяеми искове, в диапазона от 30 до 80 лв. Преди всичко, видно от съобразителната част на определение № 30 от 25.01.2022 г. по т. д.№ 779/21 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване не поради вероятна недопустимост, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ от ГПК, а поради наличието на предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТРОСГТК № 3/27.03.2019 г. по тълк. д.№ 3/2017 г., в т. 2 от което отговорността на длъжника при обявена предсрочна изискуемост на кредита е ограничена до непогасения остатък от предоставената парична сума и законната лихва от датата на нейното обявяване до тази на плащането, както и на кореспондиращата на това тълкувателно разрешение, цитирана в определението казуална практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. На следващо място, размерът на държавната такса се определя не според вида на пороците на обжалваното решение, а според вида на иска - неоценяем или оценяем, какъвто несъмнено е този по чл. 422 от ГПК, с предмет установяване на вземания по договор за банков кредит, за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул - заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че с оглед допуснатата от двата състава на ВКС възможност за понасяне на разноските за държавна такса от самите съдружници, съдът е следвало да съобщи поотделно на всеки от тях каква част от нея, съответстваща на дела му от капитала да внесе. Носител на задължението за заплащане на държавна такса по касационната жалба е дружеството-касатор, като субект на създаденото с подаването щ процесуално правоотношение. В рамките на задължението си по чл. 124 от ТЗ да оказват съдействие за осъществяване на неговата дейност съдружниците биха могли да внесат дължимата сума от името на дружеството, но с това те не стават титуляри на задължението за заплащането щ в производството, по което е дължима държавната такса. Затова съдът, постановил обжалваното определение, не е бил задължен да уведомява съдружниците в твърдяния от частния жалбоподател смисъл.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50061 от 16.03.2023 г., пост. по т. д.№ 779/2021 г. на Върховния касационен съд, Т. К., І т. о.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :