Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

гр.София, 03.06.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д. № 241/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 231/ 22.02.2010 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 241/ 2010 г. по жалба на О. д. на Министерство на вътрешните работи – гр. К. е допуснато до касационно обжалване решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.11.2009 г. по гр. д. № 597/ 2009 г. С въззивното решение е отменено наложеното на М. Г. Т. със заповед от 13.01.2009 г. на директора на ОДМ. Кюстендил дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл. 192 ал. 1 вр. чл. 188 т. 1 вр. чл. 187 т. 3 пр. 2 алт. 2 от КТ.

Обжалването е допуснато за да се осигури точното прилагане на закона и развитието на правото, като се даде отговор на въпроса кой се явява работодател на служителите в закритата със ЗИДЗМ. (ДВ бр. 69 от 2008 г.) Национална служба „П”, които са работели в областните дирекции на тази служба. Съгласно пар. 110 ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМ. от 2008 г., с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения не се прекратяват съгласно чл. 123 от КТ. Следователно статутът на работниците и служителите в закритата НСП се урежда както при промяна на работодателя. Въпросът е обаче между кои субекти продължава съществуването си правоотношението. Систематичното място на разпоредбата сочи, че тя се отнася както...