1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №50007 София, 22.01.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. М.
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина И. т. д. № 1501 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„С. Г. С. ООД, [населено място] чрез адв. М. Б. Р. обжалва решение № 122 от 23.02.2022 г. по в. т.д. № 482/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1120 от 30.07.2020 г. по т. д. № 2720/2019 г. на Софийски градски съд, с което са отменени като незаконосъобразни на основание чл. 74 от ТЗ по иска, предявен от Л. М. Е. против „С. Г. С. ООД, [населено място] всички решения на проведеното на 12.12.2019 г. общо събрание на съдружниците на „С. Г. С. ООД.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.
Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Следва ли когато двете фигури - на съдружника и на управителя, съвпадат, съдът да прави преценка относно това в какво качество са извършени нарушенията или следва да преценя поведението на физическото лице с оглед неговите действия и бездействия?
2.Когато едно физическо лице е съдружник и управител в дружество с ограничена отговорност и когато допусне нарушения, които могат да бъдат извършени както в качеството му на съдружник, така и в качеството му на управител, кой е критерият, по който съдът определя в какво качество всъщност са извършени нарушенията? Следва ли съдът изрично да посочва едното или другото качество, в което са извършени или може да бъде прието, че са извършени както в качеството на съдружник, така също и в качеството на управител?
3.Когато съдът уважи иск с правно основание чл. 74 от Търговския закон и отмени решение за изключване на съдружник то следва ли като резултат от отмененото решение да бъдат отменени и останалите взети от ОС решения, без те да подлежат на отделна, самостоятелна проверка? В тази връзка, когато едно решение е независимо от решението за изключване на съружник, каквото е решението за освобождаване на управител, следва ли съдът да се произнесе мотивирано по отношение на него или го отменя само и единствено с оглед отмяната на решението за изключване на съдружник?
4.В случай, че съдът е приел, че решението за изключване на съдружник следва да бъде отменено и оттам следва и другите решения да бъдат отменени, то следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на връзка между решенията при тяхната отмяна?
5.Следва ли съдът да се мотивира и произнесе с отделен диспозитив по отношение на всяко едно от взетите решения на ОС, чието оспорване е направено с исковата молба?
6.Когато съдът се е произнесъл с диспозитива, но не е изложил мотиви, следва ли да се отмени решението като неправилно само на това основание? – противоречие с: решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2437/2018 г. на ВКС, III гр. о.; решение по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о.
Сочи общо, че по поставените правни въпроси са налице основанията съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК.
Ответникът Л. М. Е. не е депозирал отговор по реда на чл. 287 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което изцяло са отменени решенията, взети на Общо събрание на съдружниците от 12.12.2019 г., сезиран с въззивна жалба от дружеството – ответник, въззивният съд е приел, че А. Н., К. М. и ищецът Л. Е. са съдружници в дружеството „Селект груп секюрити“ ЕООД. Прието е, че искът е предявен в преклузивния срок, предвиден в чл. 74 от ТЗ. Приел е за установено, че съдружникът – ищец Л. Е. е бил уведомен от дружеството чрез управителя му А. Н., че извършва действия в противоречие с интересите на дружеството, които се изразявали в това, че по негово искане били блокирани банковите сметки на дружеството в „У. Б. АД, като уточнявал, че е оттеглил пълномощията му. Като действие срещу интересите на дружеството е посочено, че с учреденото дружество „Гард 24“ ЕООД от И. П. и Л. Е. възнамерявали да извършват конкурентна на дейността на „Селект груп секюрити“ ЕООД, дейност. Освен това незаконно бил присвоил описания автомобил, предмет на договор за лизинг № 0029807/А1. С поканата бил даден едноседмичен срок за преустановяване на описаните действия и в случай, че не се преустановят, поканата да се счита за предупреждение за изключване, както и че свиква Общо събрание на съдружниците на 12.12.2019 г. с описания дневен ред, включително по т. 1 – изключване на ищеца като съдружник. Съдът бил приел, че поканата е връчена на ищеца на 18.11.2019 г. Представен бил протокол от Общо събрание на съдружниците на дружеството от 12.12.2019 г., в който било отразено, че са присъствали и двамата съдружници Н. и ищеца, а съдружникът К. М. бил представляван от И. И. с нотариално заверено пълномощно. В протокола от събрането било вписано изявление на ищеца, Л. Е., че от края на юни 2019 г. няма достъп до офисите на дружеството и бил оттеглил пълномощията на Н. към банката, тъй като бил констатирал неправомерни тегления. Заявил, че по отношение на „Гард 24“ ЕООД нямало нещо общо с него, а по отношение на автомобила е посочил, че му е отнет юли или август от представители на дружеството. След гласуване, било взето решение ищецът да бъде изключен т. 1 и т. 2 – дружествените му дялове да се поемат от другите двама съдружници, като Н. бил поел 10 дяла, а М. 15 дяла. По т. 3 било взето решение за промяна на начина на представляване на дружеството, като ищецът бил освободен като управител. В т. 4 било взето решение за предявяване на иск за вреди от името на дружеството срещу ищеца, а по т. 5 бил приел нов дружествен договор.
В дружествения договор, чл. 20 било предвидено, че изключването на съдружник можел да стане в хипотезата по т. 1 – ако не бил внесъл предвидените дялови вноски и по т. 2, ако системно и грубо нарушава договора, не изпълнява задълженията си за оказване съдействия на дружествените работи, не изпълнява решенията на Общото събрание на съдружниците, действа против интересите на дружеството, не изплати и не внесе дела си в определения срок. Предвидено е в чл. 20, ал. 2 от дружествения договор, че изключването ставало с решение на Общото събрание, като предложение можело да направи всеки един от останалите съдружници. В чл. 25, ал. 3 от дружествения договор било предвидено, че общото събрание се свиква с писмено съобщение, най-малко 30 дни предварително.
Установено е, че „ОББ Интерлийз“ ЕАД е уведомил тримата управители на дружеството, че с оглед постъпило оплакване за кражба на автомобила, предмет на договора за лизинг, следва да предадат ключовете на застрахователя. Посочено е, че на 09.07.2019 г. бил предаден втория ключ на представител на дружеството. Прието е, че лятото на 2019 г. са сменени ключалките на всички складове на фирмата. След това съдружникът Н. не бил имал достъп до офиса, както и ищецът Е. нямал достъп. Обсъдени са показанията и на св. Г., съгласно което свидетелят бил установил, че отношенията между Н. и ищецът били развалени, но не знае по каква причина. Ищецът не бил правил опит да влезе в офиса и такъв да му е отказан. Прието е, че клиентите на дружеството били отказали сключените договори и впоследствие били разбрали, че ищецът бил регистрирал друго търговско дружество. Някои от обектите били с неговата фирма. Според този свидетел не знае да са сменени ключалките.
Прието е в случая, че предупреждението, отправено до съдружника е да го уведоми за наличие на констатирани нарушения по повод участието или неучастието в дружествените работи, а също така и известие, че дружеството би могло да предприеме действия за изключване на съдружника, както и му дава възможност да се подготви за Общото събрание. Следвало предупреждението на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ да е обективирано в самостоятелен документ, но може и да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ за събранието. Твърденията на ищеца, че едновременно отправяне на предупреждение за изключване и покана за Общото събрание, с такъв дневен ред, представлява съществено нарушение, са приети за неоснователни.
Основният извод на въззивния съд е, че описаните действия против интересите на дружеството, като основание за изключване на съдружника и освобождаването му като управител, Л. Е., са недоказани и не съставляват основание за изключване, съответно освобождаване. Прието е, че не е доказано, че Е. бил възнемерявал да извършва конкурентна дейност с или чрез дружество „Гард 24“ ЕООД, както и че оттеглянето на пълномощното за разпореждане с банкови сметки, не представлява увреждащо интересите на дружеството действие, тъй като е било възможно разпореждането със средствата на дружеството в банковата сметка, чрез общи съгласувани действия на управителите. Направен е извод, че и при оттегляне на пълномощното, няма пречка заедно тримата управители да посетят банката и да се разпоредят със средствата по банковата сметка. Упражняването на правото на оттегляне на пълномощното, с което Е. е бил упълномощил Н. и счетоводителя на дружеството да осъщсетвяват представтиелство, е прието, че не е възможно да се квалифицира като нарушение на интересите на дружеството. По отношение на изложеното основание за присвояване на лек автомобил е прието, че не е установено това основание. Еднолично ползване на служебния ватомобил съдът е приел, че не е доказано. Въпреки направеното разграничение в действията Е. в качеството му на управител и в качеството му на съдружник, по принцип, въззивният съд е приел, че сочените основания за нарушения, не са доказани и не могат да съставляват основание както за изключването му като съдружник.
Допускането на касационно обжалване на въззивното съдебно решение се извършва на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не установи основания, обосноваващи извод за вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради това не са налице основания съгласно чл. 280, ал.2 , пр.1 и пр. 2 от ГПК.
Съгласно трайната практика на ВКС, едно решение на съда е недопустимо когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт също е недопустим. Въззивното решнеие, от друга страна, е недопустимо кагото въззивната инстанция се е произнесла при отсъствие на въззивна жалба, подадена след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок, в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена.
В случая, няма сочените пороци на въззивното решение, въззивният съд е бил надлежно сезиран от страна, която има интерес да обжалва първоинстанционното решение, в преклузивния срок. Решението е допустимо, като искът с правно основание чл. 74 от ТЗ е предявен в преклузивния срок, от лице, което е легитимирано да иска отмяна на решението на Общото събрание на съдружник. Не са налице други основания, които могат да обусловят извод за евентуална недопустимост на съдебното решение.
Посочените от касатора правни въпроси 1 и 2 макар и да са разрешени от въззивния съд не са обуславящи изхода на спора. Касационно обжалване може да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът следва да посочи правен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и е обуславящ изхода на спора. В случая, обуславящият изхода на спора извод на въззивния съд, не е разграничението на действията, извършени от Е. като управител или съдружник, определящо е, че въззивният съд приема, че посочените основания за извършване на действие срещу интересите на дружеството в решението на Общото събрание на съдружниците, не са осъществени от Е. и не може да се приеме, че е осъществено основанието съгласно чл. 126, т. 3 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че всички сочени нарушения на задълженията на съдружника не са такива, които могат да се квалифицират като действия против интересите на дружеството. Преди всичко е прието, че не е доказано Е. да е възнамерявал да извършва конкурентна дейност. Прието е, че не е доказано да е договарял с трето лице. Соченото дружсетво „Гард 24“ ЕООД било еднолично и не били ангажирани годни доказателства, че Е. е можел чрез това дружество да извършва конкурентна дейност или съвместно с него, както и не била устаонвена свързаност между Е. и „Гард 24“Е ООД. Нямало данин за уговаряне във вреда на дружсетвото. Прието е за недоказано наличието на уговорки за отнемане на клиенти. Относно оттеглянето на пълномощното в полза на един от управителите и счетоводителката, при установеното представителство само заедно на тримата управители, за опрериране с банковите сметки на дружеството е прието, че не е действие срещу интересите на дружеството, тъй като при съответното съгласуване между тримата управители е можело да се извършват действия на разпореждане със средствата по банковите сметки. Определено е, че не може оттеглянето на пълномощията за опериране с банковите сметки да се квалифицира като действие срещу интересите на дружеството. Прието е за недоказано, че едноличното ползване на служебния автомобил и отнемане от владението на дружеството. С оглед тези решаващи мотиви, посочените първи и втори правни въпроси, не са обуславящи изхода на спора и не могат да обосноват общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно посоченото тълкувателно решение, въпросите, свързани с приетите за установени факти, както и анализът на всички доказателства, са свързани с правилността на съдебното решение и не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос 3 е концентриран относно въпроса за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в неговата цялост, съдържащо както решения за освобождаване на Е. като съдружник, така и като управител, както и поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от другите двама съдружници. Следва да се приеме, че изводът на въззивния съд относно недоказаността на извършените действия против интересите на дружеството от съдружника, засягат и основанието за вземане на останалите решения от Общото събрание на съдружниците, включително освобождаването му като управител. Съгласно задължителната практика на ВКС, решението на Общото събрание на съдружниците на ООД за освобождаване на съдружник, на основание чл. 126 от ТЗ, обуславя последващите решения, каквито са решенията относно решението за освобождаване на управител. В случая решенията за освобождаване на съдружника като управител, както и поемане на дела му от другите двама съдружници, са взети като последица от освобождаване на единия от съдружниците като такъв. С оглед незаконосъобразността на взетото решение за освобождаване като съдружник, са обусловени и останалите решения, при които съдружникът поради изключването му не е взел участие при формиране на решението. Поради това, изложените мотиви от въззивния съд, по отношение на решението на Общото събрание на съдружниците, обуславя и отмяна в останалите части. Поставеният правен въпрос, не е обуславящ изхода на спора и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.
По отношение на поставените правни въпроси 4, 5 и 6, свързани с третия поставен правен въпрос, следва да се посочи, че основанието за отмяна на решенията е липсата на нарушения от Е., което да обуславя причина за изключването му като съдружник. Прието е, че липсват основания за освобождаването му като съдружник, които се изразяват в описаните в исковата молба действия и бездействия. Следва да се посочи, че с т. 2 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк. д. 1/20 г. на ОСТК на ВКС, е прието, че решението на Общото събрание на съдружниците за изключване на съдружник, по което съдружникът е легитимиран да иска неговата отмяна чрез предявяване на иск, обуславя и правото на съдружника да иска отмяна на тези решения на Общото събрание на съдружниците, които са във връзка с прекратеното му членство или представляват негови последици от прекратеното членство, като отмяна на решението за поемане на дялове от другите съдружници, респ. в случай, че е бил и управител на дружеството и неговото освобождаване. Решението на съда, в частта относно иска с правно основание чл. 74 от ТЗ за освобождаването на съдружника е обуславящо по отношение на решенията на Общото събрание на съдружниците относно освобождаването на съдружника като управител, избор на нов управител и поемане на дяловете на този съдружник. Обусловеността е имплицитна и поставените правни въпроси не са обуславящи изхода на спора, поради което не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Мотивите са формирани с оглед изложените основания в исковата молба и с оглед основанията, посочени в решението на Общото събрание на съдружниците, за вземане на решенията. Поради това поставените правни въпроси не са обуславящи изхода на спора и не представляват основания за допускане касационно обжалване.
По отношение посоченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. В случая липсва нарушение на правилата на формалната логика, въпреки кратките мотиви на въззивния съд, както и липсва явна необоснованост на въззивното съдебно решение. Не се установява и грубо нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, не е идентична на неправилността на въззивното съдебно решение и не може да се разглежда извън производството по чл. 290 от ГПК, без участие на страните.
По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото решение на въззивния съд.
Няма данни за искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба.
Така мотивиран Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 23.02.2022 г. по в. т.д. № 482/2021 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: