О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 234/18.01.2024 г., [населено място]

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 5449/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260330/09.06.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Перник, подадена от С. Т. К. и С. С. К. чрез адв. Б. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на Апелативен съд – София, с което са уважени предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и от молителите са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства.

Молителите се позовават на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Твърдят, че с окончателно решение от 09 февруари 2023 г. по делото Шопов и други срещу България (жалба № 38398/11, жалба 59983/12 и жалба № 16753/18), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото Тодоров и други срещу България от 13.07.2021 г. Сочи се, че решението на ЕСПЧ от 9 февруари 2023 г. обединява посочените три жалби, едната от които е подадена от името на С. Т. К. и С. С. К. – жалба...