1Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

София, 18.01.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря А. И. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 286 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 10088 от 12.09.2022 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 721/2020 г. е потвърдено решение № 8252 от 4.12.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 17240/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ ЕООД, гр. София против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 36 071.28 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г. Със същото решение въззивният съд е отменил решението на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ ЕООД против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск с по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 804. 19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г. и искът по чл. 55 ЗЗД е уважен. С решението на САС е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ ЕООД против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 804. 19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г. до пълното заплащане на сумата и искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД е оставен без разглеждане.

В установения от закона срок решението на Апелативен съд – София е обжалвано от „Слънчоглед 125“ ЕООД , гр. София. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание касаторът поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрисконсулт Г., с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 1504 от 06.06.2023 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о. и решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о. на ВКС/ : Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС ?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

С. Т. решение 1/22 от 20.04.23 по тълк. д. № 1/22, ОСГТК на ВКС, приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД. Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. В същия смисъл е и приетото в цитираните от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

По съществото на жалбата :

Установено по делото е, че ищцовото дружество „Слънчоглед 125“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. За изкупуването на произведената от него електрическа енергия е сключен договор № 95/01.12.2010г. с крайния снабдител ЧЕЗ електро България АД. През исковия период ищецът е доставил на електропреносното дружество електрическа енергия, като през същия този период ЧЕЗ електро България АД удържало от ищеца такса от 20 % по чл. 35а от ЗЕВИ в общ размер на 34 616,84 лв., която сума е преведена на КЕВР, а КЕВР е превела сумата към държавния бюджет. С влязло в сила решение № 13/31.07.2014 година, постановено по конст. д. № 1/2014 година на Конституционния съд на Р. Б. разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ е обявена за противоконституционна.

Предвид отговора на правния въпрос, неправилни са изводите на въззивния съд, че не е налице противоправност като основание за възникване на отговорността за Държавата, както и че събраните от жалбоподателя-ищец суми за такси по чл. 35а ЗЕВИ не могат да се определят като претърпени вреди, доколкото същите са събрани въз основа на валидно действащ закон, предвид на което и предявеният иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 34 616,84 лв. е неоснователен, поради което и въззивното решение в частта му, с която този иск е отхвърлен като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тъй като след отмяната на въззивното решение не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Установено по делото е, че от ищцовото дружество е удържана такса по чл. 35а от ЗЕВИ, която разпоредба е обявена впоследствие за противоконституционна, без НС да уреди последиците от това в разумен срок. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение.В резултат на противоправното поведение /приемане на противоконституционен закон и неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен/ за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му - неполучена преференциална цена в пълен размер, предвид удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ механизъм. Следователно налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че размерът на удържаната от ищеца такса от 20 % по чл. 35а от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. -10. 08.2014г. е 34 616,84 лв., поради което решението в частта му, с която искът по чл. 49 ЗЗД за сумата от 34616,84лв. е отхвърлен следва да се отмени и искът в тази му част да се уважи в посочения размер.

Въззивното решение в частта му за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата от 1 454,44 лв. -разликата от 34 616,84 лв. до пълния предявен размер на иска от 36 071.28 лв. следва да се потвърди.

Решението в частта му, с която предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е уважен следва да се обезсили и искът да се остави без разглеждане. В останалата му част, с която искът по чл. 59, ал.1 ЗЗД е оставен без разглеждане въззивното решение следва да се потвърди.

В частта му за разноските въззивното решение също следва да се отмени. С оглед изхода от спора в полза ищеца следва да се присъдят направените пред трите инстанции разноски в общ размер на 9 314,36 лв. , изчислени съобразно уважената част от иска. На ответника се дължат и следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на 12,10 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10088 от 12.09.2022 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 721/2020 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 8252 от 4.12.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 17240/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ ЕООД, гр. София против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34 616,84 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 10.08.2014г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г., както и изцяло в частта му за разноските, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА Р. Б. представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на Слънчоглед 125“ ЕООД, гр. София сумата от 34 616,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от удържаната 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 година до 10.08.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 27.12.2018 година до окончателното плащане,

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД за сумата от 1 454,44 лв., /разликата между присъдените 34 616,84 лв. и пълния предявен размер на иска от 36 071.28 лв./.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 10088 от 12.09.2022 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 721/2020 г. в частта му, с която е отменено решение № 8252 от 4.12.2019 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 17240/2018 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Слънчоглед 125“ ЕООД против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск с по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9804.19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г. и искът по чл. 55 ЗЗД е уважен, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Слънчоглед 125“ ЕООД против Р. Б. представлявана от Министъра на финансите евентуален иск с по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 804. 19 лв., представляваща удържана такса от 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от 27.12.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която е оставен без разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Р. Б. представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 78 от ГПК, да заплати на Слънчоглед 125“ ЕООД, гр. София сумата от 9 314, 36 лева разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Слънчоглед 125“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 78 от ГПК да заплати на Р. Б. представлявана от Министъра на финансите сумата от 12,10 лева юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: