Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Т. Б., срещу въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр. д. № 1165 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1498 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 584/2014 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], [населено място], обл. Велико Т., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба- 30.07.2013 г. до окончателното изплащане.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: влязлото в сила решение по предявен частичен иск по предходно дело, по което е уважен частичния иск ползва ли се със сила на пресъдено нещо по настоящото дело и при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера. Поддържа се, че е налице критерия за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика - т. 1 и т. 18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 680 от 9.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос въззивният съд разрешил в противоречие с указанията дадени в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпроса за същността на иска по чл. 203, ал. 2 КТ и за доказателствената тежест при установяване умисъла на работника или служителя, се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд е в противоречие с даденото в решение № 870 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г., ІV г. о. и решение № 336 от 15.04.2009 г. по гр. д. № 1194/2006 г. на ВКС, ІV г. о. разрешение; по въпросите налице ли е вреда от работник или служител и ако има такава, дали е в размер на кредита-главница и лихви, когато банката-работодател е бездействала и не е реализирала правата си по договора за кредит с трето лице - страна по същия договор, като кредитор срещу длъжник при неизпълнение, и не е потърсила принудително изпълнение, не е насочила изпълнение по отношение на договореното обезпечение; в каква последователност банката може да претендира обезщетяване на вреди; може ли работникът или служителят да правят възражения за погасяване на задължението на длъжника по договора за кредит и да навеждат и други възражения, произтичащи от договора, които евентуално длъжникът би направил счита, поддържа че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден от юрисконсулт К. паунова изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като постановеното решение е допустимо. Исковата претенция се основава на деликтно основание – чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД, а не на договорно - самото неизпълнение на сключения договор за кредит с кредитополучателя [фирма], поради което претенцията е предявена в лева. По въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по уважен частичен иск счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираната от жалбоподателя практика е неотносима за случая. По въпроса за задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество се поддържа, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд не е в отклонение от даденото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. По останалите въпроси счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Претендира разноски за касационно производство.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя частичен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва Пловдивският апелативен съд е приел, че постановеното решение по предходното дело, с което е уважен частично предявеният на същото основание иск по чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], е формирана сила на пресъдено нещо по основанието на което е предявен искът. Приел е, че в настоящото производство предмет на установяване следва да бъде само дали съществува вземането в претендирания размер, и тъй като е установено, че то съществува е уважил иска. Изложил е съображения, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по поставените процесуалноправни въпроси - решението по частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането; при уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера. Тези въпроси са от значение за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика. Останалите въпроси, касаят правилността на обжалваното решение, поради твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв., за разглеждане на касационната жалба.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалвана на въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр. д. № 1165 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд.

Указва на Ж. Д. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1000 лв.

След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: