О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 712

С. 19.06.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 1343/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител адв. И. А., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, № 646 от 17.12.2014г. по в. гр. д. № 1085/2014г., с което е отменено решението на Плевенския районен съд, № 1552 от 20.10.2014г. по гр. д. № 2682/2014г., и вместо него с въззивното решение е осъдено [фирма] да заплати на В. Г. В. на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата 4 790 лв. обезщетение за 479 дни командировка на територията на Република България.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявения от В. Г. В. против [фирма] иск по чл. 215, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за командировки, въззивният съд е приел, че от характера на работата на ищеца – общ работник строителство сгради, не може да се направи извод, че той следва да изпълнява трудовите си задължения в други населени места извън седалището на предприятието и поради това не се счита командирован и не му...