разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 1676/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. И. К., приподписана от адв.М. К. срещу решение № 222/ 16.12.2014 г. по гр. д.№ 417/ 2014 г. на Апелативен съд-В..

Ответникът по касационната жалба Н. С. В. не взема становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 222/24.06.2014 г. по гр. д.№ 152/ 2014 г. на Окръжен съд-Добрич, с което ответникът –касатор в настоящото производство, е осъден да заплати на ищеца сумата 28 569, 70 лв.,представляваща договорено възнаграждение по сключения между тях с дата 11.02.2009 г. договор за правна услуга с правно основание чл. 286 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е налице валиден договор за извършване на процесуално представителство и защита пред съответните съдебни инстанции и пред застрахователя.С него ищецът е поел задължението да извърши необходимото в полза на касатора, за да му бъде изплатено парично обезщетение, а последният-да му заплати възнаграждение в размер на 30% от обезщетението. Намерил е, че договорът е породил желаните от страните правни последици, не нарушава императивни законови правни норми, включително и Закона за адвокатурата и обвързва страните с последиците си, тъй като се е сбъднало условието и касаторът е получил обезщетение в размер на 95 232, 34 лв.Посочил е, че при уговаряне размера на възнаграждението следва да се отчита и възможния неблагоприятен резултат, при осъществяване на такава хипотетична предпоставка касаторът...