Производството е по реда на Г. Т. и трета от

НПК

, образувано по искане на осъдения И. С. И. (чрез адвокат Г. Г.) за възобновяване на производството по в. н.о. х.д. № 183/ 2012 г. на Окръжен съд – Монтана, отмяна на решение от 18.12.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение или алтернативно – за намаляване на наказанието.

Искането се позовава на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК.

Осъденият останал недоволен от проведеното въззивно заседание в отсъствие на защитник и нарушеното му право на защита като последица от действията на съда. Наложеното наказание счита за явно несправедливо.

В открито съдебно заседание адвокат Г. поддържа искането по изложените в него съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането на осъдения, поради допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение.

Върховният касационен съд

, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:

Окръжният съд в гр. Монтана провел съдебно заседание на 10.12.2012 г., когато обявил делото за решаване. Участие взел осъденият И., но не и неговият защитник адвокат Г. Г., който предварително депозирал молба за отлагане за производството по делото поради заболяване. Молбата била изпратена на 7 декември 2012 г. по факс до съда, заедно с фотокопия от договор за правна помощ с осъдения и на медицинско направление. Три дни по-късно молбата с придружаващите я документи били депозирани чрез пощенска услуга в деловодството на окръжния съд и били приложени по делото. В съдебното заседание на 7 декември 2012 г. осъденият И. изрично настоял делото да бъде отложено, за да бъде подпомаган от защитник и за чието влошено здравословно състояние бил известен. Въззивният съдебен състав не се съобразил с искането на осъдения и с молбата на неговия защитник, и дал ход на делото, на което изслушал пренията и обявил съдебното производството за приключено.

Искането на осъдения И., позоваващо се на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК е основателно.

Отказът на въззивната инстанция да разгледа производството с участието на защитник на подсъдимия представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 15 от НПК. Съдът е длъжен да предостави всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните интереси на подсъдимия, сред които и процесуалното представителство. Правото на адвокатска защита е прокламирано в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България. Като част от общия обем от процесуални права, предоставени на подсъдимия, е предвидено и в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр. първо, пр. последно от НПК. То е неотменимо и не зависи от волята на другите участници в наказателния процес. Упражняването му зависи от свободната воля на обвиненото в престъпление лице, което самостоятелно решава дали да упражни своето право, в какви предели от предоставените му по закон, както и дали да се откаже от правото си, и в кой момент от процеса. Законът предвижда достатъчно гаранции за упражняване на процесуалните права, включително и на правото на подсъдимото лице (респ. обвиняемият) да има защитник. Разследващите и съдебните органи са длъжни да охраняват тези права, провеждайки по законосъобразен начин наказателния процес.

Въззивният съд не е положил достатъчно усилия да гарантира приложението на правото на осъдения И. да участва със защитник. Съдът е бил предварително известен за отсъствието на упълномощения адвокат в насроченото открито съдебно заседание, на което позицията на осъдения И. отново е останала непроменена. В становището си по хода на въззивното съдебно производство той ясно е изразил волята си и не се е отказал от сътрудничеството на процесуалния си представител да го подпомага и напътва при упражняване на процесуалните права. Правото на защита не е могло да бъде реализирано пълноценно. За да охрани интересите на осъдения И. и да гарантира безпрепятственото упражняване на правото му на защита, въззивният съд е бил длъжен да отложи производството по делото, дори и в случаите на незадължителна защита, но при изрично направено искане за участие на защитник.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивната съдебна инстанция не е изпълнил своите задължения по охраняване и гарантиране на процесуалните права на подсъдимия, предписани в нормите на чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 1 от НПК. Окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, чието отстраняване може да се извърши само чрез повторение на въззивното съдебно производство. Това налага възобновяване на приключилото въззивно производство, отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Върховният касационен съд, на основание

чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н.о. х.д. № 183/ 2012 г. на Окръжен съд – Монтана, ОТМЕНЯ решение от 18.12.2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.