О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102София, 16.01.2024 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2741/2022г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сол България” ЕАД, [населено място] против решение № 58 от 07.07.2022 г. по в. т. д. № 46/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 323 от 07.12.2021г. по т. д. № 456/2020 г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу С. И. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата 114 365.25 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.04.2009 г., издаден от „Балкан груп 1“ ЕООД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с основното съображение на предходните инстанции за неоснователност на предявения иск, а именно – поради погасяването му по давност. Според него, в резултат от неправилно възприемане на разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, въззивният съд е приел, че падежът на записа на заповед и съответно началото на давностния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ настъпва с изтичането на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ за предявяването му за плащане, като в случая същият е изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу извода, че отговорността на ответницата, в качеството й на авалист по процесния запис на заповед, не следва да бъде ангажирана поради проявена от страна на приносителя на същия недобросъвестност. В тази връзка са...