Р Е Ш Е Н И Е

№

538

гр. София, 09.01.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б.

Второ наказателно

отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при участието на секретаря Н. Ц. и на прокурора И. Ч. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1783 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъдените В. Т. Б. и И. Г. Д. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 498/ 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд. Осъдените мотивират оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилното им осъждане за престъпление, което не са извършили, както и за явна несправедливост на наложените им наказания. П. В. касационен съд да отмени решение от 12.07.2012 г. и да упражни правомощията си по чл. 425 ал. 1 от НПК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията на осъдените следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с влезлия в сила съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното:

С присъда № 21/ 23.02.2011 г. по нохд № 51/ 2007 г. Кюстендилският районен съд признал подсъдимите В. Б., И. Д. и Г. Н. за виновни в това, че на 06.07.2006 г., като извършители противозаконно отнели т. а. „И. Д.” от владението на В. В., без негово съгласие, с намерение да го ползват, като отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК и моторното превозно средство е изоставено без надзор. На основание чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК са осъдени както следва: Б. и Н. на по шест години лишаване от свобода, а Д. на три години лишаване от свобода. На осн. чл. 346 ал. 4 от НК подсъдимите Б. и Д. са лишени от право да управляват МПС за срок от по 1 година и 6 месеца.

С решение от 12.07.2012 г. по внохд № 498/2011 г. Кюстендилският окръжен съд изменил присъдата, като намалил наказанията на тримата подсъдими на по 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимия Д. за срок от три години. В останалата част потвърдил присъдата.

Исканията за възобновяване, направени от осъдените Б. и Д. са подадени в законния шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.

Решението на Кюстендилския окръжен съд не отговаря на изисквания за въззивен съдебен акт. В него декларативно се изразява съгласие с фактическите изводи на първата инстанция, които тя направила след всеобхватен анализ на доказателствата и правилната им оценка. Съдът е посочил, че не е необходимо да излага собствени съображения по фактите, „ нито повторно и подробно да ги пресъздава”.

Избраният подход не държи сметка на обстоятелството, че е проведено въззивно съдебно следствие, включващо разпит на четирима свидетели и приемане на нови писмени доказателства. Съдът е бил длъжен да анализира тези доказателства, да ги съпостави с вече събраните от първата инстанция, да посочи кои от тях кредитира и защо. Това важи особено за показанията на св. Г., които съществено си противоречат с депозираните от него на досъдебното производство и които имат фундаментално значение за изясняване на авторството на престъплението. Основателно е възражението на защитата, че не става ясно защо съдът кредитира изцяло заявеното от този свидетел по време на разследването, а не разпитът му пред съда, доколкото изречението на стр. 2 от мотивите „ показанията на св. Г. не следва да се приемат безкритично” не носи никаква информация за оценъчната дейност на решаващата инстанция. Съдът не е отделил никакво внимание на показанията на разпитаните пред него свидетели В., М. и С., както и на приетите като писмени доказателства преписи от регистъра на РПУ на МВР гр.Самоков и не е изложил съображения дали съдържащите се в тях фактически данни подкрепят или опровергават показанията на Г., както и тези на разпитаните от първоинстанциония съд свидетели - роднини и приятели на подсъдимите Д. и Н., които съобщават факти, изключващи участието им в престъплението. Начинът, по който са изготвени мотивите към решението не позволява да се разбере как са формирани фактическите изводи на съда по отношение на авторството на тримата подсъдими. Съображенията на съда са кратки и декларативни до степен, сочеща на липсва на мотиви, което винаги представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Съдебният акт не съдържа отговор и на нито едно от възраженията във въззивните жалби, свързани с обосноваността на присъдата и оплакванията за наличие на процесуални нарушения при разпита пред съдия на св. Г. и при проведеното с него разпознаване на лица, поради което не отговаря и на изискванията по чл. 339 ал. 2 от НПК.

Въз основа на изложеното, Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде възобновено. Налага се въззивният акт да бъде отменен изцяло, включително и по отношение на осъдения Г. Н., който не е подал искане за възобновяване. Обвинението е за съучастническа дейност на тримата осъдени и това налага отговорите за виновността и отговорността им да бъдат решени в единен процес. Налице е процесуално основание за това, предвид разпоредбата на чл. 426 вр. чл. 347 ал. 2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 498 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.

ОТМЕНЯВА изцяло решение от 12.07.2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: