Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С. и И. С. И., чрез пълномощника им адвокат М. Д., против решение № 159 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1412 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – С. З, с което е отменено решение № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 1968/2019 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Т. С. и И. С. И. против О. К и Ж. Н. К. положителен установителен иск за собственост и против Р. Л. М. ревандикационен иск по отношение на описан в констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 ПЗР на ПМС № 121/25.03.1997 г., № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място], а именно: 500/1050 ид. ч. земеделска земя от 1050-хиляда и петдесет кв. м., представляваща имот с пл. № *** „Т. м.“ в землището на [населено място] с постройките, подобренията и трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П. С. и др., от запад-В. Д., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** с адрес: [населено място], п. к. 6100, местност „С. л.“, площ 1064 кв. м.

Р. Л. М. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на всички направени по делото разноски, включително и за първото касационно производство

О. К и Ж. Н. К. не са изразили становище в настоящото производство.

С определение № 50471 от 6.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не са очевидно неправилни изводите на съда, а именно: че невписаният констативен нотариален акт, който няма оповестително действие спрямо ответниците, е изцяло негодно доказателствено средство за установяване фактическия състав на посоченото в него и уточнено от ползващите се от акта лица придобивно основание (като проверката е обусловена от значението на вписването на актове, когато закона е придал на вписването оповестително действие спрямо доказателствената сила на невписания констативен нотариален акт относно фактическия състав на придобивното основание и съответно необходимостта от главно доказване с други доказателствените средства на този фактически състав); че в хипотезата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ постройката в имота следва да е законна (с оглед разясненията по Тълкувателно решение № 2 от 13.05.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС, че е достатъчно сградата да отговаря на изискването за постройка по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове); дали очевидно неправилно съдът е формирал извода си за характера на застрояването върху показанията на свидетел за състоянието на постройка след значителен период от време от този, посочен в правната норма (1.03.1991 г.) и приемайки, че констативен нотариален акт, издаден за придобито при условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (при уточнение на ищците, че се позовават на фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ) е негодно доказателствено средство за това обстоятелство и че по делото няма никакви годни доказателствени средства за придобито при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост при представен констативен нотариален акт, издаден преди измененията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г., с които е предвидено, че възстановяването на собствеността, респ. придобиването на правата на бивш ползвател по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти.

Данните по делото са следните:

Въззивното производство се е развило след като с решение № 60079 от 10.06.2021 г. по гр. д. 3959/2020 г., І г. о. на ВКС е било отменено предходно въззивно решение като е констатирано, че ищците са основали претендираните права на констативен нотариален акт на наследодателя за придобито по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост, в който са описани следните писмени доказателства, представени при съставянето му: удостоверение № 950/14.08.1978 г., скица № 684/23.04.1999 г., удостоверение № 277/26.04.1999 г., заповед № 653/17.12.1998 г, протокол № 7/2.04.1998 г., заповед № 604/22.03.1999 г., оценителен протокол от 8.03.1999 г., квитанция № 7652/31.03.1999 г. издадена от Община – Казанлък. Делото е върнато за ново разглеждане с указания при новото разглеждане на делото съдът да предостави възможност на ищците да конкретизират дали придобиването е на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ или на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и да въведат конкретни фактически твърдения във връзка с осъществения в полза на наследодателя им придобивен способ, тъй като в издадения в полза на наследодателя им констативния нотариален акт, който сочат в исковата молба, също не е конкретизирано дали на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ или на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ титулярят на акта е признат за собственик и доколкото и двете страни разполагат с документ за собственост, удостоверяващ правата им, да им предостави възможност да направят доказателствени искания за установяване фактическия състав на придобивното основание, от което следва удостовереното от нотариус право.

При новото разглеждане на делото ищците са уточнили, че наследодателят им С. И. С., починал на 5.01.2017 г. е придобил собствеността при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като към 1.01.1991 г. имотът е бил застроен.

Въззивният съд е приел за безспорни следните факти: ищците Д. Т. С. и И. С. И. са наследници на С. И. С.. Имот с идентификатор № *** е актуван като частна общинска собственост с АЧОбС № 3434/16.05.2017 г. на О. К. О. К е провела публичен търг и е продала имота с договор от № Д08-87/20.07.2018 г. на Ж. Н. К.. Последният е продал имота на Р. Л. М. с нотариален акт № 5, том ІІІ, рег. № 1737, дело № 270 от 04.10.2018 г. на нотариус Н. Б. - [населено място].

По отношение легитимацията на ищците като собственици въз основа на издадения на наследодателя им констативен нотариален акт № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място] въззивният съд е посочил, че сред описаните документи, послужили като основание за издаването му, не е посочен правопораждащия документ, въз основа на който С. И. С. да е придобил правото на ползване по изрично установения в закона ред, което право да е било евентуално трансформирано в право на собственост след изпълнения на сложния фактически състав по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е посочил и че основният писмен документ, на който ищците основават исковата си претенция, представлява констативен нотариален акт, който никога не е бил вписван по надлежния ред в СлВп - гр.Казанлък (нито при издаването му на 25.03.1997 г., нито при завеждане на исковата молба в РС - Казанлък на 12.07.2019 г., нито при обявяване на настоящото второ в. гр. дело за решаване на 26.10.2021 г.), поради което този констативен нотариален акт няма оповестителна сила за третите за него лица, каквито се явяват ответниците по иска. Следователно предвид пълната липса на писмени доказателства за такъв акт, твърдяното от ищците ограничено вещно право на ползване е останало недоказано, като то представлява първата и основна законова предпоставка за преобразуването правото на ползване в право на собственост по реда на правопораждащия фактически състав на твърдения от ищците придобивен способ по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради което при поредната пълна липсата на доказателства за този главен факт от фактическия състав, това е достатъчно основание за отхвърляне исковата им претенция за собственост върху процесния недвижим имот.

Наред с това въззивният съд е приел, че предвид приетите по делото писмени доказателства, не се установява и следващата абсолютна законова предпоставка за възникване на правото на придобиване на процесния недвижим имот - съществуването на законна сграда до един етаж, която да е построена преди 01.03.1991 г. Събраните във въззивното производство гласни доказателства не установяват несъмнено, безспорно и категорично наличието на законна постройка в недвижимия имот, която да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както изрично посочено в задължителното за страните и за настоящия въззивен съд ТР № 2/13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС. От показанията на свидетелят Т. (придобил имот в близост през 2015 г.) се установява, че постройката/сградата в спорния недвижим имот не е била годна за постоянно обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански инвентар, като по делото няма никакви други данни за съществуването на тази постройка, от които да може да се прави фактически и правен извод дали тя е отговаряла на законовата дефиниция по § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

В обобщение съдът е направил извод, че снабдяването с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, само по себе си не удостоверява категорично качеството на ползвател на поискалото го лице. При оспорване на правото на собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се проведе пълно доказване относно наличието на всички предпоставки за придобиването па собствеността. По делото няма никакви годни доказателства относно наличието на всички абсолютни предпоставки за трансформиране на правото на ползването по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ в пълно право на собствеността.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Посочените в определението по чл. 288 ГПК изводи на въззивния съд са очевидно неправилни.

Съгласно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Така разясненото с тълкувателното решение легитимиращо действие се свързва с издаването на констативния нотариален акт за собственост. Предвиденото в чл. 112, б. „а“ ЗС вписване има оповестително действие и е неотносимо към легитимиращото действие на нотариалния акт освен в хипотезата на чл. 113 ЗС, уреждаща конкуренцията на актове за придобиване на собствеността на един и същ имот от един и същ праводател (само в който случай легитимиращото действие се свързва с първия вписан акт). Следователно и невписания констативен нотариален акт е годно доказателствено средство за удостовереното от нотариуса придобивно основание.

Когато спорът е за това осъществено ли е придобивно основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ елемент от фактическия състав е застрояване на предоставения за ползване имот до 1.02.1991 г. В § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) е посочено кога изграденото до 1.02.1991 г. не съставлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – стопанските постройки за подслон и съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена, както и строежите, незавършени до покрива включително. Всяко застрояване, което не попада в изключенията по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ и е трайно прикрепено към земята, съставлява сграда по смисъла на чл. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. С Тълкувателно решение № 2 от 13.05.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че е достатъчно сградата да отговаря на изискването за постройка по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, т. е. не е необходимо сградата да е законна.

Когато към момента на разглеждане на правния спор сградата не съществува, страната, която се позовава на придобивното основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ може да установи вида на застрояването с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, като от нормите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ТПК следва задължението на въззивния съд да формира изводите си след съвкупна преценка на релевантните доводи на страните и ангажираните релевантни доказателства. При обсъждане на свидетелските показания следва да се отчете и дали свидетелят има впечатления за вида на застрояването към релеватния момент – 1.02.1991 г. и дали показанията съответстват на евентуално установеното от приети писмени доказателства, вкл. и отразеното в невписан констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на документи.

Нормативната уредба, уреждаща конкуренцията между лица, на които имот е предоставен за ползване въз основа на актове по § 63 ПЗР на ПМС № 456/1997 г., с което се изменя ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 122/1997 г.) и лица, претендиращи реституция на този имот, а съответно и актовете, с които се легитимира придобитото право на собственост, са претърпели редица законодателни промени от приемането на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 28/1992 г.). Действието на издадените административни актове се преценява съобразно нормативната уредба към момента на постановяването им. Издадените констативни нотариални актове за придобиване право на собственост на основание § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ на основание § 5, ал. 6 (предишна ал. 5, впоследствие ал. 13) ПЗР ППЗСПЗЗ в редакциите до измененията в ДВ бр. 95 от 27.10.1995 г. въз основа на издадено от общината удостоверение за платена цена и скица (респ. въз основа на решението на ПК, за което техническата служба издава обяснителна записка, придружена със скица) или § 30 от ПЗР на ПМС № 121 от 25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 28/1997 г., попр. Бр. 43/1997 г.) и преди измененията на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г. (с които е предвидено, че възстановяването на собствеността, респ. придобиването на правата на бивш ползвател по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти) съставляват доказателство, че е осъществен фактическия състав на съответното придобивно основание, освен ако в исковия процес констатациите на нотариуса не бъдат опровергани. След като предоставена за ползване земя е била оценена и заплатена при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, то придобитите права следва да бъдат отразени в ПНИ и за тях да се издаде заповед на кмета по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако за претендиращия права по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ не е отреден имот по ПНИ, същият следва да инициира процедурата по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като наличен на спор за материално право се разрешава по съдебен ред чрез установяване, че е признато право на придобиване на собствеността по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което не е отразено в помощния план и е от значение за предвижданията на ПНИ и за приключване на административната процедура по придобиване на собствеността. Ако имотът не се намира в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, чиито граници са определени с решение на ОСЗ по чл. 18г, т. 1 ППЗСПЗЗ, за която се одобрява ПНИ, спорът за собственост може да бъде разрешен и без провеждане на специалния иск по § 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ.

По основателността на касационната жалба:

Касационният съдебен състав констатира, че атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо. В съответствие с указанията в предходното отменително касационно решение при второто въззивно разглеждане на делото ищците са уточнили, че претендират право на собственост, придобито при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и удостоверено с констативен нотариален акт. № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място]. Поради очевидно неправилните си изводи, че този нотариален акт е негодно доказателствено средство, въззивният съд не е преценил какви права са удостоверени от нотариуса, какви са границите на удостоверените права, а съответно и дали не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

С нотариален акт. № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място] наследодателят на ищците С. И. С. е признат за собственик, на основание § 30, ал. 5 ПЗР на ПМС № 121 от 25.03.1997 г. (с погрешно посочена година 1999 г.) на 500/1050 идеални части от имот с пл. № * при граници: юг-път, изток-П. С. и др., запад-В. Д.. Изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че имот пл. № * е отразен в кадастралния план от 1996 г. и е идентичен с имот № * по картата на възстановената собственост и с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на местността „С. л.“, землището на [населено място], като през 2008 г. въз основа на протоколно решение, одобрено със заповед на директора на ОД “Земеделие“ е предаден на О. К като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.

При тези данни въззивният съд е следвало да установи, че и след уточнението при второто въззивно разглеждане на делото, с което е посочен фактическият състав на твърдяния от ищците придобивен способ, исковата молба е останала нередовна, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й. При условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ определен поземлен имот може да бъде придобит от лицето, на което е било предоставено правото на ползване, от реституиран собственик, ако не са налице предпоставките за придобиване от ползвателя или от общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, ако не са налице предпоставките за придобиване от ползвател и липсва заявена реституционна претенция от собственика на имота преди неговото обобществяване. Нормите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ не уреждат фактически състав при който е възможно да възникне съсобственост между ползвател и реституиран собственик, респ. между ползвател и общината, ако е налице хипотезата на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като с оглед възприетия от законодателя подход за преодоляване на конкуренцията между тези лица, правата им взаимно се изключват – придобиването на собствеността върху определена част от земната повърхност от ползвател съставлява пречка както за реституцията на имота, така и за включването й в общинския фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. С позоваването си на придобивното основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ ищците заявяват претендирано право на собственост върху самостоятелен недвижим имот, за който предоставеното на наследодателя им право на ползване е било трансформирано в право на собственост без да посочват площта и границите му. Същевременно в петитума на исковата молба са поискали да им се признаят права в съсобственост от 500/1050 ид. ч. от нанесен в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор *** без да посочат основание (юридически факт) за възникване на съсобствеността.

Изложеното налага обезсилване на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд отм. а Загора, който следва да предостави на ищците възможност да отстранят противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба като посочат дали претендират наличие на съсобственост на поземлен имот с идентификатор ***, в който случай да посочат юридическите факти, от които са придобили права в съсобствеността след упражняване на правото по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ от техния наследодател или претендират собственост на самостоятелен поземлен имот, в който случай да го индивидуализират по площ и граници, включително и като реална част от нанесените по кадастралния план от 1996 г. имот пл. № *, идентичен с имот № * по картата на възстановената собственост и с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на местността „С. л.“, землището на [населено място] и да приведат петитума в съответствие с така претендираното право на собственост. Ако нередовностите на исковата молба бъдат отстранени и след изслушване становището на ответниците и събиране на евентуално ангажираните от страните или по служебно задължение на съда доказателствени средства (вкл. и за установяване съдържанието на издадените от О. К и описани в констативния нотариален акт документи), спорът следва да бъде разрешен при отчитане дали нотариален акт № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. на нотариус Р. Б. - [населено място] и останалите доказателства по делото установяват претендираното от ищците право на собственост върху конкретен недвижим имот, самостоятелен или реална част от процесния поземлен имот с идентификатор ***, респ. притежание на права в съсобствеността на процесния поземлен имот с идентификатор ***.

Съдът следва да отчете и че доколкото правата на ответниците произтичат от приложението на нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ, въз основа на която О. К като праводател на останалите ответници е легитимирала правата си, то евентуалното оборване на констатациите на нотариуса по нотариален акт № 93, том ІV, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999 г. съобразно извода дали удостоверява придобивно основание за конкретен недвижим имот по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ или за права в съсобствеността на недвижим имот на евентуално посочено от ищците придобивно основание, осъществено след осъществяването на фактическия състав по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, е в тежест именно на ответниците (доколкото чл. 19 ЗСПЗЗ намира приложение само ако не е осъществено придобивно основание по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ).

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените по повод настоящата касационна жалба разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 159 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1412 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд отм. а Загора.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: