4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 829

гр. София, 25.04.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 1385 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С. Р. Й., чрез адвокат Я. В. от САК, срещу определение № 50060/07.02.2023 г. по гр. д. № 2933/2022 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о., с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадената касационна жалба срещу решение № 36/09.03.2022 г., постановено по в. гр. дело № 339/2021 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, I въззивен граждански състав.

Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението, тъй като неправилно съставът на ВКС е приел, че цената на иска е 4 961, 30 лв., както е посочена от ищцата Н. К. К. - ответник по касация, вместо да приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която цената на иска се определя от „стойността на договора”. Сочи се, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот – предмет на иска, е на стойност 14 688 лв. с ДДС. Освен това, според жалбоподателите атакуваното определение противоречи на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК, съгласно която независимо от цената на иска подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Твърди се, че в случая предмет на иска е именно спор за собственост.

От ответника по частната жалба не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Гр. д. № 2933/22 г. е образувано по касационна жалба срещу решение № 36/09.03.22 г. на Окръжен съд - Ямбол, І въззивен състав, постановено по гр. д. № 339/21 г., с което е потвърдено решение № 260336 от 06.08.21 г. на Районен съд - Ямбол по гр. д. № 405/21 г., с което е уважен предявения от Н. К. К. против Р. Г. Й., К. Р. Й., С. Р. Й. и [община] иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на 1/2 ид. част от застроен поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 по КККР на [населено място], поради противоречието му с чл. 35, ал. 3 ЗОбС.

За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима, съдът е изложил съображения, че преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. Същата се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане делото съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, като според трайно установената съдебна практика след този краен момент въпросът за цената на иска не може да се пререшава. Съдът е приел, че в случая е предявен иск за съществуване на договор за покупко-продажба на 1/2 ид. част на застроен поземлен имот и цената на иска се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищцата сама е посочила, че цената на иска е 4 961, 30 лв., а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”.

Настоящият състав достига до същите изводи. Пред първоинстанционният съд е предявен от Н. К. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за прогласявване нищожността на договор за покупко-продажба от 12.10.2018 г., вписан на 23.10.2018 г. в Служба по вписванията – [населено място], том 23, стр. 97, вх. рег. № 7251/23.10.2018 г., с който [община] е продала на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С. Р. Й. правото на собственост върху Ѕ ид. част от застроен поземлен имот, с идентификатор 87374.543.573 по ККР на [населено място], поради противоречието му с чл. 35, ал. 3 ЗОбС. В исковата молба не е посочена цена на иска, което е изискване за нейната редовност съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът следи служебно за цената на иска, не само с оглед редовността на исковата молба, но и с оглед преценката за родовата подсъдност на спора и за размера на дължимата държавна такса. В тази връзка на ищцата са дадени указания, обективирани в разпореждане № 260560/04.02.2021 г. по гр. д. № 405/2021 г. на Районен съд – Ямбол. В постъпила уточнителна молба от 02.03.2021 г. ищцата е посочила, че цената на иска е 4 961, 30 лв. / цена равна на данъчната оценка при сключване на сделката, и при представено по делото удостоверение за данъчна оценка от 05.06.2020 г. с данъчна оценка – 3405, 60 лв./. Няма данни по делото въпросът за цената на иска да е повдиган от ответника или служебно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, съгласно която след този момент тя се стабилизира такава каквато е посочена от ищеца и остава непроменена до приключване на исковото производство във всички инстанции. В този смисъл са определение № 74 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 3745/2019 г., ВКС, ІV г. о., определение № 336 от 28.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1820/2020 г., ВКС, III г. о., определение № 874 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 800/2012 г., ВКС, IV г. о., решение № 6 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 1634/2011 г., ВКС, IV г. о. и др. Извод за това може да се направи и от мотивите на ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите, че цената на иска се определя от „стойността на договора“ съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като цялата цитирана разпоредба гласи, че размерът на цената на иска е „по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2“. В случая е предявен иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обявяване нищожността на договор по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК . Не намира опора в теорията и практиката и становището за допустимост на касационната жалба независимо от цената на предявения иск, тъй като било налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвиждащо обжалваемост на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Въззивното решение не е постановено по иск за вещно право върху недвижим имот, а по иск за прогласяване нищожността на посочения по-горе договор. Като постановено по облигационен иск за съществуването на договор, респективно за недействителност на договор, въззивното решение не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

В заключение, с обжалваното определение предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по искове с цена под 5 000 лв. е окончателно, независимо че в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50060/07.02.2023 г. по гр. д. № 2933/2022 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.