1Р Е Ш Е Н И Е

№ 50019

София, 25.04.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря А. И

като разгледа докладваното от съдията Б. П

гражданско дело № 1519/2022 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл.ГПК.

О. Т, чрез процесуалния представител адв. С. С., е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 4 от 14.01.2022 г. по гражданско дело № 433/2021 г., с което е потвърдено решението на Троянския районен съд, IV-ти състав, № 260095 от 08.07.2021 г. по гражданско дело № 316/2020 г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, че „ЕВРОМЕКС“ О. е собственик на поземлен имот с идентификатор. .... по КККР на [населено място], с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Д.“, с площ от 6463 кв. м., номер по предходен план: 0.301, както и на поземлен имот с идентификатор. ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Д.“, с площ от 4919 кв. м., номер по предходен план: 0.305.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно неправилно. Развити са доводи, че процесните пътища, предмет на исковата претенция, са публична общинска собственост, поради което същите не могат да се придобият по давност.

Ответникът „ЕВРОМЕКС“ О., чрез процесуалния си представител адв. С. Г., оспорва жалбата и счита, че доводите в нея са неоснователни, а въззивното решение е правилно.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК № 50511 от 01.12.2022г. по правния въпрос: Какъв е правният статут на вътрешен път, част от стопанския двор на ТКЗС – дали същият е общинска собственост или частна собственост.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

Предявен е установителен иск за собственост за имоти. .... и. .... по КККР на [населено място], [община], основан на придобивна давност от „ЕВРОМЕКС“ О. срещу [община]. Ответникът е възразил, че тези имоти представляват общински път и не могат да се придобиват по давност предвид забраната на чл. 86 ЗС.

Ловешкият окръжен съд е приел, че [община] и „ЕВРОМЕКС“ О. претендират, че са собственици на поземлени имоти с идентификатори. ... и. .... по КККР на [населено място], [община], като същите попадат в територията на бившето „Телеугоително стопанство“ (Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията ) в с. Д. Д, местност „Д.“, [община]. Процесните имоти имат характер на пътища, като същите са извън регулационния план и извън урбанизираната територия на [населено място]. „Телеугоително стопанство“ е част от ТКЗС „Р.“, [населено място], създадено въз основа на Наредба - закон за трудови кооперативни земеделски стопанства, приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г., обн., ДВ, бр. 95 от 25.04.1945 г. С решение № 314/11.12.1990 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост е създадено държавното предприятие „АГРОТЕХНИКА Т.“, което впоследствие е преобразувано в „АГРОТЕХНИКА Т.“ Е. и впоследствие „АГРОТЕХНИКА Т.“ ЕАД, на което е предоставено цялото имущество на бившето „Телеугоително стопанство“. С акта на образуване на това държавно предприятие, предоставените на него за управление и стопанисване недвижими имоти се превръщат от държавна, в собственост на търговското дружество. Възражението на [община], че съгласно действаща КККР процесните имоти представляват общинска собственост е прието от въззивния съд за неоснователно по следните съображения: вписването в кадастралните регистри, че [община] е собственик на процесните два имота с идентификатори. .... и. .... не е равнозначно на доказване на собственост върху недвижим имот, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Общината не е ангажирала доказателства в тази насока, по делото липсват данни, че процесните имоти са общинска собственост, а и от събраните доказателства, се установява, че след приватизацията и последващите продажби, имотите са частна собственост на юридически лица – капиталови търговски дружества. Въззивният съд е приел, че в периода от 23.02.1996 г. до 05.04.1996 г. цялото „Телеугоително стопанство“ се е намирало в ликвидацията, както и че всички имоти от стопанството са включени като обекти в сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, както и по парцеларния план на селото. За една част от имотите са съставени актове за държавна собственост, а за друга част, включително и процесните междускладов път и път между халета - с идентификатори. ..... и. ....., не е съставен акт за държавна собственост. Процесните пътища са изградени да обслужват стопанството и постройките, с оглед на което са имали помощна функция, за тях не е съставен отделен акт за държавна собственост, тъй като не са били самостоятелен обект на правото на собственост към онзи момент. С договор за продажба на обособена част с изх. № 22/06.02.1997 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, обособена част от „Агротехника“ ЕАД, [населено място], е продадена на „Т.“ О., [населено място]. Съгласно предоставения опис на дълготрайни материални активи (Д.) на „Телеугоително стопанство“, [населено място] дол, в обособената част от „Агротехника“ ЕАД, [населено място], която се продава чрез приватизационна сделка, са включени освен описаните Д., и прилежащата им земя и 48% от между складовите пътища и 48% от пътищата между халета. Процесните имоти с идентификатори. .... и. .... са включени в тази приватизационната сделка, тъй като същите два имота представляват именно 48% от междускладовите пътища и 48% от пътищата между халета. Тези пътища следват собствеността на главната вещ - стопанството и постройките, на основание чл. 98 ЗС. Съобразявайки посоченото в исковата молба придобивно основание – придобивна давност, съдът е уважил иска на предявеното основание със следните мотиви: С изкупуването на всички обекти от ищцовото дружество на 30.10.2009 г., то е станало изключителен собственик на сградите, поради което процесните пътища вече не се явяват общи за всички сгради, а обслужват господстващите имоти, сгради, собственост на „ЕВРОМЕКС“ О.. Същите представляват отделен поземлен имот, обект на кадастралната карта. Именно от този момент - 30.10.2009 г., ищцовото дружество е могло да установи фактическа власт върху процесните имоти. Макар тяхното предназначение да е било да обслужват цялото стопанство преди приватизацията и да са имали характер на общи части по предназначение до приватизацията 06.02.1997г., то същите могат да се придобият по давност и да преминат в самостоятелна собственост на ищцовото дружество след като предназначението им е променено по съгласие на всички хоризонтални съсобственици – собствениците на отделните постройки от стопанството. Със сключването на договора за приватизация и последващите продажби, се е постигнало обособяването на тези отделни поземлени имоти от всички пътища в стопанството, като по този начин тяхното предназначение е променено - вместо да обслужват цялото стопанство, те обслужват само постройките, собственост на приобретателите по приватизационния договор и последващите продажби. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, съдът е достигнал до извода, че „ЕВРОМЕКС“ О. е установило фактическо господство върху имоти с идентификатори. .... и. .... от 2002 г. до 01.06.2021 г. Съдът е изследвал владението и от посочената в исковата молба дата, а именно - 30.09.2009 г. до момента на предявяването на иска и е приел, че от момента на сключването на договора за продажба, обективиран в нотариален акт от 30.10.2009 г. е преминала фактическата власт върху вещта, доколкото противно не е уговорено в договора. От този момент ищецът е влязъл във владение на постройките и процесните пътища, придобил е качеството на добросъвестен владелец и с изтичането на 5-годишен срок, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е станал техен собственик на 30.10.2014 г. Въззивният съд е посочил, че упражняваното владение е явно, спокойно, непрекъснато и несъмнително. През целия период владелецът не е лишен от фактическата власт. Общината е издала заповед за изземване на имота, което се е състояло само в премахване на бариера, но е липсвал въвод във владение или извеждане на ищеца от тях. Обстоятелството, че дружеството е позволявало преминаването на трети лица през имотите е квалифицирано от въззивната инстанция като търпими действия, които са извършвани с изричното съгласие на владелеца ищец.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни като последните според чл. 3, ал. 3 ЗП са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. За тези пътища се прилага Законът за движение по пътищата /чл. 1/. Съгласно чл. 8, т. 4 ЗП, съществуват и частни пътища, които са собственост на отделни физически или юридически лица. На основание чл. 9, ал. 2 от ЗП, частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.

Към категорията частни пътища по чл. 8 ЗП, които осигуряват маршрути от частни интереси /чл. 5, ал. 1 ППЗП/ и не са предназначени за обществено ползване, могат да се причислят вътрешноведомствените пътища, когато те осъществяват връзката между отделни части от обособена стопанска единица, състояща се от земя и сгради, които принадлежат на един или няколко правни субекта в съсобственост. Когато от държавно предприятие или ТКЗС, чрез приватизация или чрез търг се продадат обекти /сгради или земя/ на различни собственици, вътрешните пътища, които ги обслужват, дори и да не са проектирани като улици или пътища, по аналогия с чл. 38 ЗС придобиват статут на обща част и не могат да се придобиват по давност поради естеството им да осигуряват пълноценно упражняване на правото на собственост върху отделните имоти.

От изложеното следва, че първият признак, за да се определи един участък от земната повърхност като общински път по смисъла на чл. 3 ЗП, е той да бъде отворен за обществено ползване т. е. да може да бъде ползван от неопределен кръг лица. Вторият признак е, този път да осъществява транспортни връзки от местно значение и да е свързан с републиканските пътища или с улиците.

По основателността на касационната жалба.

За да се определи вещноправният статут на процесните имоти - дали те представляват общински или частен път по чл. 8 ЗП, следва да се изясни дали са предназначени единствено да осъществяват връзката между собствени сгради на „ЕВРОМЕКС“ О. –халета и складове, или осигуряват и маршрути от обществен интерес по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ПЗПЗП. Тези маршрути трябва да отговарят на поне едно от следните условия: да свързват урбанизирани територии в дадена община помежду им или с общински и областни центрове; да осигуряват транспортни връзки с други общински пътища, като образуват с тях непрекъсната пътна мрежа, свързана с републиканските пътища; да осигуряват транспортни връзки с местности, курорти, жп гари, пристанища, културно-исторически паметници и други обекти от местно значение; или да свързват урбанизирани територии с обходни пътища от републиканските пътища. По настоящото дело е останало неизяснено от заключението на вещото лице обстоятелството дали процесните имоти са само вътрешни пътища или осигуряват маршрут в обществен интерес и това им придава статут на общински път, който е публична собственост и не може да се придобива по давност на основание чл. 8, ал. 3 ЗП и чл. 86 ЗС. Вещото лице посочило, че те обслужват само обектите на ответника, но не е изследвало задълбочено как са проектирани и дали са свързани с други общински пътища, излизайки извън територията на бившия телеугоителен комплекс.

Налице е допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който според разясненията на т. 3 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, е бил длъжен във връзка с доводите във въззивната жалба да назначи допълнителна техническа експертиза, която след като извърши проверка на старите планове и карти за пътищата около територията на бившето ТКЗС [населено място] дол и евентуално съхранявани аерофотоснимки, да даде заключение дали двата процесни пътя са имали и имат връзка сега с други общински пътища и кои имоти обслужват. Допуснатото съществено процесуално нарушение е основание по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК обжалваното въззивно решение да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд за изслушване на вещо лице. При новото разглеждане на делото съдът следва да предостави възможност на страните да представят доказателства и да поставят конкретни задачи на вещото лице за изясняване на въпроса дали процесните имоти осигуряват маршрут в обществен интерес по смисъла на чл. 3 ППЗП и представляват общински път по чл. 3, ал. 2 ЗП, или са частен път по чл. 8 ал. 4 ЗП.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и разноските за касационното производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 4 от 14.01.2022 г. по гражданско дело № 433/2021 г., с което е потвърдено решението на Троянския районен съд, IV-ти състав, № 260095 от 08.07.2021 г. по гражданско дело № 316/2020 г. и

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: