1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50511

гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. П.

гражданско дело № 1519/2022 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

[община], чрез процесуалния представител адв. С. С., е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 4 от 14.01.2022 г. по гражданско дело № 433/2021 г., с което е потвърдено решението на Троянския районен съд, IV-ти състав, № 260095 от 08.07.2021 г. по гражданско дело № 316/2020 г., с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, че „ЕВРОМЕКС“ О. е собственик на поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Д.“, с площ от 6463 кв. м., номер по предходен план: 0.301, както и на поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Д.“, с площ от 4919 кв. м., номер по предходен план: 0.305.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно неправилно. Развити са доводи, че процесните пътища, предмет на исковата претенция, са публична общинска собственост, поради което същите не могат да се придобият по давност.

Ответникът „ЕВРОМЕКС“ О., чрез процесуалния си представител адв. С. Г., оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, защото формулираните правни въпроси нямат никакво значение за изхода на спора - те не касаят възможността за придобиване на имоти, публична общинска собственост посредством давностно владение.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срок от заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК поради предмета на делото – искове за собственост на недвижими имоти.

Ловешкият окръжен съд е приел, че [община] и „ЕВРОМЕКС“ О. претендират, че са собственици на поземлени имоти с идентификатори ..... и ..... по КККР на [населено място], [община], като същите попадат в територията на бившето „Телеугоително стопанство“ (Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията ) в с. Д. Д. местност „Драга“, [община]. Процесните имоти имат характер на пътища, като същите са извън регулационния план и извън урбанизираната територия на [населено място]. „Телеугоително стопанство“ е част от ТКЗС „Р.“, [населено място], създадено въз основа на Наредба - закон за трудови кооперативни земеделски стопанства, приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г., обн., ДВ, бр. 95 от 25.04.1945 г. С решение № 314/11.12.1990 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост е създадено държавното предприятие „АГРОТЕХНИКА Т.“, което впоследствие е преобразувано в „АГРОТЕХНИКА Т.“ Е. и впоследствие „АГРОТЕХНИКА Т.“ ЕАД, на което е предоставено цялото имущество на бившето „Телеугоително стопанство“. С акта на образуване на това държавно предприятие, предоставените на него за управление и стопанисване недвижими имоти се превръщат от държавна, в собственост на търговското дружество. Възражението на [община], че съгласно действаща КККР процесните имоти представляват общинска собственост е прието от въззивния съд за неоснователно по следните съображения: вписването в кадастралните регистри, че [община] е собственик на процесните два имота с идентификатори ..... и ..... не е равнозначно на доказване на собственост върху недвижим имот, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Общината не е ангажирала доказателства в тази насока, по делото липсват данни, че процесните имоти са общинска собственост, а и от събраните доказателства, се установява, че след приватизацията и последващите продажби, имотите са частна собственост на юридически лица – капиталови търговски дружества.

Въззивният съд е приел, че в периода от 23.02.1996 г. до 05.04.1996 г. цялото „Телеугоително стопанство“ се е намирало в ликвидацията, както и че всички имоти от стопанството са включени като обекти в сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, както и по парцеларния план на селото. За една част от имотите са съставени актове за държавна собственост, а за друга част, включително и процесните междускладов път и път между халета - с идентификатори 24476.750.40 и 24476.750.42, не е съставен акт за държавна собственост. Процесните пътища са изградени да обслужват стопанството и постройките, с оглед на което са имали помощна функция, за тях не е съставен отделен акт за държавна собственост, тъй като не са били самостоятелен обект на правото на собственост към онзи момент. С договор за продажба на обособена част с изх. № 22/06.02.1997 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, обособена част от „Агротехника“ ЕАД, [населено място], е продадена на „Т.“ О., [населено място]. Съгласно предоставения опис на дълготрайни материални активи (Д.) на „Телеугоително стопанство“, [населено място] дол, в обособената част от „Агротехника“ ЕАД, [населено място], която се продава чрез приватизационна сделка, са включени освен описаните Д., и прилежащата им земя и 48% от между складовите пътища и 48% от пътищата между халета. Процесните имоти с идентификатори ..... и ..... са включени в тази приватизационната сделка, тъй като същите два имота представляват именно 48% от междускладовите пътища и 48% от пътищата между халета. Тези пътища следват собствеността на главната вещ - стопанството и постройките, на основание чл. 98 ЗС. Съобразявайки посоченото в исковата молба придобивно основание – придобивна давност, съдът е уважил иска на предявеното основание със следните мотиви: С изкупуването на всички обекти от ищцовото дружество на 30.10.2009 г. , то е станало изключителен собственик на сградите, поради което процесните пътища вече не се явяват общи за всички сгради, а обслужват господстващите имоти, сгради, собственост на „ЕВРОМЕКС“ О.. Същите представляват отделен поземлен имот, обект на кадастралната карта. Именно от този момент - 30.10.2009 г., ищцовото дружество е могло да установи фактическа власт върху процесните имот. Макар тяхното предназначение да е било да обслужват цялото стопанство преди приватизацията и да са имали характер на общи части по предназначение до приватизацията 06.02.1997г., то същите могат да се придобият по давност и да преминат в самостоятелна собственост на ищцовото дружество след като предназначението им е променено по съгласие на всички хоризонтални съсобственици – собствениците на отделните постройки от стопанството. Със сключването на договора за приватизация и последващите продажби, се е постигнало обособяването на тези отделни поземлени имоти от всички пътища в стопанството, като по този начин тяхното предназначение е променено - вместо да обслужват цялото стопанство, те обслужват само постройките, собственост на приобретателите по приватизационния договор и последващите продажби. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, съдът е достигнал до извода, че „ЕВРОМЕКС“ О. е установило фактическо господство върху имоти с идентификатори ..... и ..... от 2002 г. до 01.06.2021 г. Съдът е изследвал владението и от посочената в исковата молба дата, а именно - 30.09.2009 г. до момента на предяването на иска и е приел, че от момента на сключването на договора за продажба, обективиран в нотариален акт от 30.10.2009 г. е преминала фактическата власт върху вещта, доколкото противно не е уговорено в договора. От този момент ищецът е влязъл във владение на постройките и процесните пътища, придобил е качеството на добросъвестен владелец и с изтичането на 5-годишен срок, на основание чл. 79, ал. 2 ЗС е станал техен собственик на 30.10.2014 г. Въззивният съд е посочил, че упражняваното владение е явно, спокойно, непрекъснато и несъмнително. През целия период владелецът не е лишен от фактическата власт. Общината е издала заповед за изземване на имота, което се е състояло само в премахване на бариера, но е липсвал въвод във владение или извеждане на ищеца от тях. Обстоятелството, че дружеството е позволявало преминаването на трети лица през имотите е квалифицирано от въззивната инстанция като търпими действия, които са извършвани с изричното съгласие на владелеца ищец.

При тези мотиви на въззивния съд е обуславящ за делото правният въпрос, доуточнен от доводите в изложението: Какъв е правният статут на вътрешен път, част от стопанския двор на ТКЗС – дали същият е общинска собственост или частна собственост. Въпросът е обуславящ за делото, тъй като от отговора му зависи дали същият може да бъде придобит въз основа на давностно владение. По този правен въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 4 от 14.01.2022 г. по гражданско дело № 433/2021 г.

УКАЗВА на касатора О. Т. че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Насрочва делото за 15.02.2023г. 10 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.