Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Ж. Членове: В. П. П. Я. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2482 / 2022 г. Производството е във фаза на втора касация.
Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП и от Алвита ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. срещу решение № 191 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 12032/2020 г. по описа на Административен съд София - град в съответните му части.
Касаторът директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22220617009051-091-001 от 21.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и потвърден с решение № 839 от 17.05.2019 г. на решаващия орган, относно определения спрямо Алвита ЕООД ДДС за внасяне за м.12.2017 г. в размер на 132 703,16 лева и съответните лихви, резултат от начислен ДДС по вътреобщностна доставка /ВОД/ с получател [Hristo Vasilev Trifonov] H.Trifonov, Р. Ч. в размер на 136 272,45 лева. Излага доводи за неправилност на съдебния акт в посочената му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че от съдържанието на представените и изискуеми съгласно Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ документи, съпътстващи процесната ВОД, не може да се формира категоричен извод за пристигането на стоката на територията на Р. Чехия и в тази връзка излага доводи по отношение на получената от чешката данъчна администрация информация за липсата на декларирана доставка от страна на търговеца и липсата на данни за наличието на складови бази на територията на страната. Твърди, че нито в хода на ревизията, нито в хода на проведеното съдебно производство се представят доказателства за наличието на обект на посочения в съпъстващите доставката документи в гр. Подивин на ул. Хусова № 19 и с. т. наличието на хладилен склад за съхранение на процесните стоки. Представените в хода на второто съдебно производство доказателства за доставянето на стоките на друг адрес в гр. Подивин според касатора не могат да се обвържат с останалите, приложени по делото доказателства. На следващо място изразява доводи, че констатациите на назначената съдебна автотехническа експертиза /САЕ/ също не доказват по безспорен начин, че е осъществена реална доставка на стоките на територията на Р. Чехия, обстоятелство, относимо за признаването реалността на ВОД и основанията за прилагане на нулева ставка за данъка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС от страна на ревизираното дружество. Иска отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази част. Претендират се разноски.
К. А. ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния РА, в частта на непризнат данъчен кредит за м.11.2017 г. в размер на 51 267,10 лева по фактури, издадени от Файко комерс 2017 ЕООД. Излага доводи за неправилност на съдебния акт в посочената му част, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Счита за неправилен изводът на съда за обосноваване на законосъобразност на РА в тази част поради липса на доказателства по отношение на произхода на процесните стоки, като в тази връзка излага доводи, че от приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ категорично се установява какви количества гъби черен трюфел, са придобити от ревизираното дружество и са реализирани като ВОД към чешкия търговец Х. Т.. Твърди, че дадените в хода на съдебното производство свидителски показания неправилно са възприети от решаващия състав и необосновано съда достига до извода за наличието на данни за злоупотреба, свързана с измама с ДДС. Счита, че в противоречие с изискванията на чл. 154 ГПК във връзка с чл. 170 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, първоинстанционният съд прехвърля доказателствената тежест върху ревизираното лице за обстоятелства, които не са в сферата му на въздействие и контрол и не са относими към правото на данъчен кредит. На следващо място оспорва достигнатия от състава извод за липсата на добити количества гъби при доставчика вследствие на недостатъчен кадрови ресурс и в тази връзка излага подробни доводи. По посочените възражения се позовава на решения на Съда на ЕС /СЕС/ и Върховния административен съд /ВАС/ по сходни казуси. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго с отмяната на РА в тази част. Претендират се разноски. Ответниците по касационните жалби ги оспорват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на решението в обжалваните му части.
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното:
Производството пред Административен съд София - град се е развило съобразно указанията, дадени с решение № 15004 от 03.12.2020 г. по адм. дело № 8156/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, съгласно което е отменено предходно решение 2743 от 04.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 9068/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на Алвита ЕООД против РА № Р-22220617009051-091-001 от 21.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и потвърден с решение № 839 от 17.05.2019 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта на непризнат данъчен кредит за м.11.2017 г. в размер на 51 267,10 лева по фактури, издадени от Файко комерс 2017 ЕООД и определен ДДС за внасяне за м.12.2017 г. в размер на 132 703,16 лева и съответните лихви, резултат от начислен ДДС по ВОД с получател [Hristo Vasilev Trifonov]H.Trufonov, Р. Ч. в размер на 136 272,45 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С обжалваното в съответните части в настоящото производство решение е отменен процесният РА в частта относно определения в тежест на Алвита ЕООД ДДС за внасяне за м.12.2017 г. в размер на 132 703,16 лева и съответните лихви, резултат от начислен ДДС по ВОД с получател [Hristo Vasilev Trifonov] H.Trifonov, Р. Ч. в размер на 136 272,45 лева, а в частта относно установените задължения за ДДС за м.11.2017 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 51 267,10 лева по фактури, издадени от Файко комерс 2017 ЕООД, жалбата на ревизираното дружество е отхвърлена.
Настоящият касационен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
1.По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП.
Съдът е приел за установено, че основната дейност на Алвита ЕООД е покупка на стоки - гъби, с цел последваща продажба в първоночален или преработен вид за държави от Европейския съюз или трети страни, като за извършване на дейността си дружеството използва наета складова база, в която са изградени съоръжения - минусови камери и хале.
В хода на ревизията са връчени искания за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице, извършени са насрещни проверки и е осъществена административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Р. Б. и Р. Ч.
Установено е, че за ревизираните периоди от Алвита ЕООД не са декларирани доставки с място на изпълнение на територията на страната, като е установено, че дружеството е декларирало вътреобщностни доставки на стоки - диворастящи гъби към дружества, регистрирани за целите на ДДС в други държави членки - [Нristo Vasilev Тrifonov]H.Trifonov. От счетоводните записвания и банковите извлечения е установено, че плащането по доставките е извършено от този контрагент чрез преводи по разплащателната сметка на ревизираното лице. Относно доставката, декларирана към това лице от Алвита ЕООД са представени копия от фактура № 640/11.12.2017 г. с предмет замразени черни трюфели 1 250 кг. на стойност 681 362,28 лева, инвойс фактура, транспортен документ (ЧМР) за международен превоз на товари, документи за плащане и документи, съпътстващи транспорта на стоките. Представена е и фактура №643/20.12.2017 г. с предмет комисионна услуга на стойност 12 500 евро. Във връзка с плащането по доставките от ревизираното дружество е представено извлечение № 97/20.12.2017 г. от банкова сметка в евро за извършено плащане по фактура № 640/11.12.2017 г. Констатирано е, че плащането по издадената от чешкото дружество фактура е извършено по банков път от територията на Р. Б.
От извършената насрещна проверка на Х. Т. е установено, че лицето е купувало диворастящи гъби от Алвита ЕООД, лично е участвал в товаренето и разтоварването на стоките от Р. Б. до Р. Ч. реализирал е същите на пазара на Р. Ч. като основен предмет на дейност на чешкото дружество е посочена търговия с диворастящи гъби - манатарка и трюфел. Представени са инвойс № 640/12.11.2017 г., ЧМР от 12.12.2017 г., писмено потвърждение от 13.12.2107 г., както и счетоводни документи на чешки език.
Относно транспорта на стоките ревизираното лице посочва, че същият е извършен с товарен автомобил Ф. Д. с рег. № [рег. номер], собственост на Алвита ЕООД, управляван от управителя на дружеството И. Н.. В хода на ревизията е постъпило и писмо от СДВР, в който е отразено, че посоченият автомобил е напуснал територията на Р. Б. през ГКПП Видин - Дунав мост на 12.12.2017 г. в 10.30 ч., като е влязло в Р. Б. през същия ГКПП на 13.12.2017 г. в 20.30 ч., като и в двете посоки в автомобила са били И. Н. и Х. Т..
С оглед установените факти и обстоятелства, органите по приходите са установили, че представените от ревизираното дружество фактури с предмет замразени черни трюфели и комисионна услуга са без подписи на получателя, представени са три екземпляра на товарителница, като на първия екземпляр - за изпращача, липсва подпис на получател и място на получаване, което според ревизиращите обстоятелство противоречи на твърденията на клиента, че същият е присъствал на товаренето на стоката в склада на продавача и пътувал заедно с управител на Алвита ЕООД до Р. Ч. Обоснован е извод, че е налице симулативност на търговските сделки и въпреки наличието на ЧМР в действителност стоките не са напускали територията на Р. Б. като Алвита ЕООД е извършило доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и са облагаеми съобразно чл. 12, ал. 1 ЗДДС.
В хода на съдебното производство и в изпълнение на дадените указания от касационната инстанция е назначена САЕ, кредитирана от съда изцяло. Видно от даденото от експерта заключение, обсъдено ведно с представените съпътстващи транспорта документи, в това число такса Дунав мост, винетки, гориво, писма на МВР, превоза на процесната стока по фактура № 640/11.12.2017 г. до гр. Подивин Р. Чехия за времето от 34 часа е технически осъществим.
Събрани са и гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
За да отмени РА в посочената част, съдът се е мотивирал, че за доказване на реалността на ВОД се преценява дали има транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС, който да удостоверява получаването на стоките на територията на друга държава-членка, а не само предаването им на превозвача. Съставът отбелязва, че в конкретния случай в действителност в единия от екземплярите от представената товарителница няма подпис на получател и няма отразено място на получаване, обстоятелство обосновало извода на приходната администрация, че Х. Т. не е присъствал по време на превоза. За безспорни приема и установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, констатирани от страна на чешката данъчна администрация по отношение на липсата на декларирани от страна на търговеца вътреобщностни придобивания за процесния период. На следващо място обаче, според съда в хода на делото, с оглед даденото по САЕ заключение и свидетелските показания на Н. З., безспорно се установява осъществения транспорт на стоката през границата на Р. България до Р. Чехия. От показанията на свидетеля съставът приема, че се установява и обстоятелството, че в Р. . Трифонов е разполагал със склад, офис и заместник. С оглед анализираните от страна на вещото лице документи, съпътстващи спорната доставка, първоинстанционния съд излага мотиви, че същите допълват констатацията за реално осъществена транспортна операция по начина и времето, което е отразено в товарителницата без оглед на това, че единият й екземпляр е с непопълнен реквизит. С оглед изложеното счита, че представения отговор на чешката администрация следва да се разгледа ведно с останалите доказателства, а не самостоятелно. В тази връзка приема, че неподаването на конкретни декларации или декларирането на нулева ставка, включително на ВОД, не може да се вменява във вина на ревизираното дружество.
След анализ на приложените по делото документи, в това число фактура, приемо-предавателен документ /л.137 от делото/, транспортни документи, документ за извършено плащане и събраните в хода на второто разглеждане на делото доказателства, първоинстанционния съд обосновава извод, че неправилно органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 1 ЗДДС за прилагане на нулева ставка на ДДС, като е начислен данък със ставка от 20% на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС в размер на 132 703,16 лева. С оглед изложеното съдът е постановил отмяна на РА в тази част.
Касационната инстанция възприема като правилен извода на административния съд, че са налице предпоставките за признаване на процесния ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и са представени всички изискуеми документи за установяване на ВОД по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС в съответната редакция, приложима за процесния данъчен период м.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътреобщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени с ППЗДДС. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правнорелевантни факти разграничава документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Това обстоятелство е налице и не е спорно между страните. Следващите два правнорелевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В процесния случай спорен е бил фактът относно транспортирането и фактическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Чехия/.
В процесния случай правилно съдът е посочил за приложима нормата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС /в редакцията си след 29.01.2016 г./, която предвижда представянето на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, тъй като транспортът е за сметка на доставчика. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че както представеното ЧМР, така и писмените потвърждения и приемо предавателен протокол съдържат всички изискуеми реквизити и чрез тях се установява фактът на изпращането/транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на Р. Чехия. За транспортирането на стоките по фактура от 640/11.12.2017 г. е представено ЧМР от 12.12.2017 г. с изпращач Алвита ЕООД, получател [Hristo Vasilev Trifonov] H.Trifonov, гр. Подивин, Чехия, превозвач Алвита ЕООД с автомобил с рег. № [рег. номер]. Товарителницата съдържа подписи и печати на дружествата изпращач, превозвач Алвита ЕООД и получател - [Hristo Vasilev Trifonov].H.Trifonov с номер по ДДС - CZ 684201767. Чрез заключението на вещото лице по назначената САЕ, прието по делото без оспорване, по категоричен начин се установява, че товарен автомобил Ф. Д. с рег. № [рег. номер] е оборудван с функциониращ хладилен фургон и с оглед представените документи, съпътстващи спорния транспорт, превозът на процесната стока е технически осъществим. Наред с горното, обосновано е прието от съда, че от дадените свидетелски показания на Н. З., служител на Х. Т., се установява и наличието на склад в гр. Подивин, в който стоката е разтоварена, обстоятелство потвърдено и от представения по делото договор за наем от 01.10.2017 г. на недвижим имот, хладилно складово помещение, намиращ се на ул. Сборовска 2, г. Подивин /л. 22 от делото/. Обстоятелството, че процесната стока не е разтоварена на адреса, на който е регистриран търговеца Hristo Vasilev Trifonov в гр. Подивин, а именно на ул. Хусова № 19, и поддържаното от касатора становище в тази връзка за липса на доказателства за транспортирането й на територията на Р. Чехия е необосновано. Противно на изложеното в касационната жалба, от прегледа на представената ЧМР не се установява, че адресът на доставката е в гр. Подивин на ул. Хусова № 19. Представената ЧМР съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
С оглед така установените факти, обстоятелството, че в хода на ревизията е констатирано, че на първия екземпляр от товарителницата за изпращача липсва подпис на получател и място на получаване, се явява ирелевантно, доколкото по делото се представят доказателства, неоспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и 2 ДР на ДОПК, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки и това обуславя правилния извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесния РА в посочената му част, като постановеното решение следва да бъде оставено в сила в тази част.
2.По касационната жалба на Алвита ЕООД.
Установено е, че за данъчен период м.11.2017 г. ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по 31 бр. фактури, издадени от Файко комерс 2017 ЕООД с предмет на доставките черен трюфел. Приходните органи приемат, че не е доказано извършването на спорната доставка.
За да отхвърли жалбата на Алвита ЕООД срещу РА в тази част, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
В хода на извършената насрещна проверка дружеството доставчик декларира, че има издадено разрешително за добив на горски продукти на територията на Държавно горско стопанство гр. Пещера. Посочено е, че след добиването на гъбите, което се извършва от назначени за тази цел берачи, стоките се заприходяват и тъй като са бързоразвалящи се, веднага след беритбата се транспортират до базите на дружествата клиенти, сред които и Алвита ЕООД. При извършената проверка в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че за периода м.10.2017 г. Файко комерс 2017 ЕООД разполага с 33 лица, назначени по трудово правоотношение, няма декларирани търговски обекти и не отчита разходи за дейността им, разполага с 3 моторни превозни средства, ползвани на основание сключени договори за наем.
В хода на ревизията са представени протоколи за добити количества продукция от работниците и служителите на доставчика - черни трюфели и бели трюфели, по отношение на които приходната администрация установява, че същите са без номер. След анализ на съдържанието на представените фактури и протоколи констатират, че през м. 10.2017 г. на ревизираното дружество са фактурирани 413, 85 кг. пресни черни трюфели. Ревизиращите обосновават извод, че дружеството, посочено като доставчик, съставя и подписва документи - протоколи за добити количества гъби, които не отразяват обективната действителност, тъй като не разполага фактически с количествата гъби, които е фактурирало към Алвита ЕООД, като липсват и доказателства за произход на гъбите предвид несъответствията относно посочените количества набрани гъби от работниците на дружеството и протоколираните количества по документи.
Въз основа на даденото при първото разглеждане на делото заключение по ССчЕ /л. 385 и сл. от делото/ и назначената в хода на повторното съдебното производство ССчЕ, съдът излага в мотивите си, че към процесните фактури се представят стокови разписки и протоколи, стойността на фактурите е осчетоводена по сметка 498, като стоките са заприходени, както количествено, така и стойностно. Фактурите са платени в брой като има разходни касови ордери /РКО/ и фискални бонове. Относно последващата реализация експертът по първоначалната експертиза посочва, че доставената продукция е използвана за извършване на последваща доставка, както и че не се установява несъответствие като количество между тези доставки и последвалите ВОД.
Изводът на вещото лице по първоначалната ССчЕ не е кредитирана от решаващия състав, като в тази връзка излага съображения, че експертът по повторната ССчЕ констатира, че Алвита ЕООД има доставки и от друг доставчик О. Л. ЕООД със същия предмет. Според съда вещото лице обосновава извод, че ревизираното дружество е разполагало с трюфел, доставен и от О. Л. ЕООД, неправилно посочено от съда като О. К. ЕООД, който впоследствие може да е предмет на ВОД.
Във връзка със спорния въпрос досежно обстоятелството Ф. К. 2017 ЕООД разполагало ли е с процесните количества, първоинстанционният съд кредитира дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания на К. К. и Н. С., служители на дружеството доставчик.
С оглед изложеното и предвид дадените от касационната инстанция указания съдът приема, че с оглед установената липса на фактурираното количество гъби при Ф. К. 2017 ЕООД, са налице данни за участие на Алвита ЕООД в данъчна измама или злоупотреба. В тази връзка излага в мотивите си, че за периода ревизираното лице има основен друг доставчик, който е доставил същото количество гъби, впоследствие които са били евентуално предмет на ВОД, като дори да не е така според състава, то доказано е по-ниско количество на събраните от Ф. К. 2017 ЕООД килограми гъби. Не е спорно според съда, че доставчикът има подобна дейност, събира гъби, като за това има назначени лица, но се установява, че са фактурирани количества, които не е притежавал и не е можел да набере реално. Излага съображения, че дружеството доставчик няма складове, а веднага реализира продукцията, факт, подкрепен и от събраните гласни доказателствени средства и представените декларации от служители, поради което при около 3-5 кг. черни трюфели събирани дневно, няма как според съда да се фактурират 11-15 кг. ежедневно. Във връзка с изложеното, съставът излага и съображения по отношение на осъществения транспорт с наетите от доставчика превозни средства, установената в хода на съдебното производство численост на работниците, при данните за 33 лица, назначени по трудово правоотношение, както и липсата на декларирани и изплатени суми по граждански правоотношения от доставчика.
Изложеното, ведно с констатираните нередовности по част от описани в РД протоколи - от една дата, но със различни стойности, според съда обуславят правилност на извода на органите по приходите за недоказаност на фактурираните доставки. В тази връзка и с оглед непредставянето на доказателства за наличие при доставчика на процесното количество фактурирани гъби, съдът споделя достигнатия от приходната администрация извод, че не е доказан произходът на стоката. Първоинстанционният съд приема, че наличието на протокол и фактура, респективно доказателства за извършено плащане, не доказват реално извършена доставка и правилно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 51 267,10 лева.
Настоящият касационен състав не споделя мотивите на административния съд, свързани с разглеждането на основния въпрос доказано ли е приемо-предаването на съответното количество стока от сочения във фактурата доставчик в полза на получателя Алвита ЕООД.
Съобразно нормите на Директива 2006/112/ЕО и приложимата практика на Съда на Европейския съюз, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.
Основното оплакване на касатора е за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон поради неправилно възприетото от състава на Админинстративен съд София - град наличие на убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че не е налице реалното изпълнение на спорните доставки по фактурите, издадени от Ф. К. 2017 ЕООД.
Така наведеният довод е основателен.
Първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствата и на приетото по делото заключение по ССчЕ, в резултат на което е достигнал до извод за липсата на извършени реални доставки на стоки /гъби/ по процесните фактури, издадени от доставчика. Според съда от съвкупната преценка на доказателствата не се установява предаването на процесните количества гъби от Ф. К. 2017 ЕООД на Алвита ЕООД, с оглед наличието на данни, че ревизираното лице е получател по доставки от друг доставчик с идентичен предмет. Така приетото не съответства на доказателствата по делото. Освен процесните фактури, по делото са ангажирани стокови разписки и протоколи, удостоверяващи както индивидуализация на стоките, така и предаването им. Видно от съдържанието на приложените стокови разписки, същите са с положени подписи на получателя на стоката и предалия съответното количество гъби, отговарящо на количеството гъби, фактурирани на съответните дати. При наличието на доказателства за реално предаване на фактурираните стоки, не може да се обоснове извод, че стоките по процесните фактури не са предадени. В тази връзка, по делото няма данни процесуалният представител на приходната администрация да е оспорил по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК автентичността на представените частни свидетелстващи документи.
Неправилно съдът е мотивирал нереалност на спорните доставки и с липсата на доказателства по отношение на кадровата обезпеченост на Ф. К. 2017 ЕООД, по конкретно установените несъответствия в декларираните от дружеството наети лица по трудови правоотношения и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания, сочещи за наемането на повече работници, предвид, че законът не предпоставя правото на данъчен кредит за получателя от материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика прекия и/или предходните такива. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС С 18/13, С- 80/2011 и С - 142/2011, С 324/11 и др., която практика се възприема и от съдебните състави на ВАС, които са категорични, че действията или бездействията на доставчиците не могат да се вменят в отговорност на получателя и да не му се признае правото на данъчен кредит.
Отделно от това в заключението по ССчЕ, въз основа на което съдът изгражда основната си теза за липсата на достатъчно количество от процесната стока при прекия доставчик, вещото лице посочва, че в счетоводството на ревизираното лице е налице съпоставимост при движението на стоките черни трюфели, на закупеното количество от доставчиците Ф. К. 2017 ЕООД и О. Л. ЕООД и продаденото такова на търговеца Х. Т., Р. Чехия. На следващо място експертът посочва, че Алвита ЕООД разполага с количества черен трюфел по доставките от цитираните дружества доставчици, като доставената продукция е използвана в независимата икономическа дейност на ревизираното лице за извършването на последващи доставки. С оглед изложеното, достигнатият от първоинстанционния съд извод за липсата на доказателства по отношение на осъществените доставки от Ф. К. 2017 ЕООД на 413,90 кг. черни трюфели се явява неправилен. Необосновано съдът приема, че осъществената ВОД към Х. Т., Р. Чехия на 1250 кг. черни трюфели е на стока, получена единствено от доставките на О. Л. ЕООД към Алвита ЕООД. От страна на ревизираното лице не се поддържа тезата, че предметът на ВОД е единствено от стоките, придобити по доставките от Ф. К. 2017 ЕООД и в този смисъл неоснователно първоинстанционният съд приема, че единствено стоките, получени от О. Л. ЕООД биха могли да бъдат предмет на последвалата доставка на територията на Р. Чехия, респективно не са налице данни и доказателства, че Ф. К. 2017 ЕООД разполага с количеството стоки, предмет на ВОД. От заключението на вещото лице по ССчЕ безспорно се установява, че изписаното за замразяване и замразеното количество черен трюфел е общо 1250 кг., в това число 836,10 кг. трюфели с доставчик О. Л. ЕООД и 413,90 кг. трюфели, доставени от Ф. К. 2017 ЕООД /л. 123 от делото/, реализирани към клиент Х. Т. и в тази връзка необоснован е и достигнатият от първоинстанционния съд извод за наличието на данни за участието на ревизираното лице в данъчна измама или злоупотреба.
Основателно и в съответствие с практиката на ВАС, съдът приема, че въз основа на фактури, доказателства за счетоводното им отразяване от получателя и доказателства за осъществено плащане по същите не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС, но в разрез с доказателствата по делото съдът е постановил решението си в тази част, с което е допуснал и нарушение на материалния данъчен закон ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от Ф. К. 2017 ЕООД като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което РА в частта за непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м.11.2017 г. в размер на 51 267,10 лева по 31 бр. фактури, издадени от Ф. К. 2017 ЕООД следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
На отмяна подлежи решението и в частта за разноските.
На касационния жалбоподател Алвита ЕООД за първата инстанция дължими са разноски в размер на 4 150 лева, включващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева, платени възнаграждения за вещи лица в размер на 1 300 лева и платена държавна такса в размер на 50 лева.
По разноските за касационната инстанция предвид изхода на делото на касационния жалбоподател Алвита ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 2 410,14 лева, в това число платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева и платена държавна такса в размер на 410,14 лева. В полза на Алвита ЕООД следва да се присъдят и направените разноски за първото касационно производство, а именно внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1590,63 лева.
Следователно, общият размер на разноските в полза на Алвита ЕООД са за сумата от 8150,77 лева за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 191 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 12032/2020 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Алвита ЕООД, гр. София против РА № Р-22220617009051-091-001 от 21.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение № 839 от 17.05.2019 г., на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в общ размер от 51 267,10 лева за данъчен период м.11.2017 г. по фактури, издадени от Ф. К. 2017 ЕООД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на Алвита ЕООД ревизионен акт № Р-22220617009051-091-001 от 21.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение № 839 от 17.05.2019 г., на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в общ размер от 51 267,10 лева за данъчен период м.11.2017 г. по фактури, издадени от Ф. К. 2017 ЕООД.
ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Алвита ЕООД, гр. София направените по делото разноски в общ размер на 8150,77 лева за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
секретар:
Членове:
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА