Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 13307/19.05.2022 г. на Т. А. Я., подадена чрез адвокат И. Н., срещу въззивно решение № 370/22.03.2022 г. по в. гр. д. № 175/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички фактически твърдения на страните и доказателствата, които сочат във връзка с тях, да разгледа всички възражения и доводи на страните; ако по делото са събрани противоречиви доказателства, да посочи защо и на кои се дава вяра и на кои – не, като тази решаваща дейност се отрази в мотивите към съдебния акт.

Ответницата по касация – Г. В. Н., чрез процесуалния представител адвокат М. А. И., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 260361/08.11.2021 г. по гр. д. № 504/20199 г. на Районен съд - Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от Т. А. Я. против Г. В. Н. иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 10.04.2017 г. на Н. П. Н. на основание чл. 42, б. „б“, пр. 2 ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, както и предявеният от ищцата срещу Г. Н. иск за унищожаване на саморъчно завещание от 10.04.2017 г. на Н. П. Н. на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

Въззивният съд е приел, че Н. П. Н. е починала на 13.09.2017 г., като е оставила наследник по закон своята сестра Т. А. Н.. Ответницата Г. П. Н. е била нейна осиновена дъщеря, като с решение по гр. д. 4564/1998 г. на ПОС осиновяването на Г. В. Н. от Н. П. Н. и В. Г. Н. е прекратено. Със завещание от 10.04.2017 г. Н. П. Н. е завещала на Г. В. Н. цялото свое движимо и недвижимо имущество. На гърба на завещанието е записано, че е съставено в присъствието на Г. Т. и Р. М., които са се подписали като свидетели. Завещанието е обявено с протокол от 04.10.2017 г. от нотариус С. К., рег. № * на НК. Съгласно протокола, то е написано на кариран лист, без прибавки, поправки и съкращения, същото е датирано и подписано от завещателя, като подписът на завещателя е след завещателните разпоредби. Приживе Н. Н. се е разпоредила в полза на сестра си с недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като и е дала и пълномощно, с което приживе на наследодателката са прехвърлени спестяванията й по сметки на ищцата. В обема на наследството се намират движими вещи, оценени с приета по делото ССЕ на стойност 5 723 лв. Съгласно представените по делото СГЕ в представеното за изследване завещание се установява, че ръкописният текст и подписът, положен под завещател, са изпълнени от Н. П. Н.. Целият текст е изписан от едно и също лице, което се сочи за автор на документа, със сходна химикална паста. След изследване на допълнителен сравнителен материал, вещото лице отново дава заключение, че в представеното за изследване завещание ръкописният текст и подписът за завещател са изпълнени от Н. П. Н.. Съгласно свидетелските показания завещанието е било изписано пред Р. М. от лично от завещателката, по нейно предложение и желание, като на гърба Р. М. се подписал като свидетел. След анализ на доказателствата съдът е приел, че текстът в завещанието е изписан ръкописно от завещателя и завещанието е подписано от него. В началото на документа, непосредствено под заглавието, е изписана датата на съставяне на завещанието с цифри и словом, с което е спазено изискването на закона от формална страна да съдържа означение на датата, когато е съставено завещанието. Законът не поставя условие къде да бъде изписана датата, важното е да е преди подписа на документа. Това, че има поставена дата и след подписа на завещанието, която съответства на посочената в началото на акта, не опорочава завещанието.

По предявения при условията на евентуалност иск е прието, че от самия препис на завещанието и от представения протокол за обявяването му от 04.10.2017 г. е видно, че няма непоследователност в изказа на завещателя. Оригиналът на завещанието е написан на кариран лист, без прибавки, поправки и съкращения, или не се подкрепят твърденията на ищеца и за налични грешки в текста. След обсъждане на свидетелските показания, медицинска документация и съдебно-психиатричните експертизи, е прието, че са останали недоказани твърденията на ищеца за наличие на психична болест у завещателката към датата на съставяне на завещанието в началото на месец май 2017 г. Н. Н. имала адекватно поведение. 3авещанието написала напълно съзнателно, по свое желание, след като посетила невролог за да удостовери състоянието й, защото я било страх от оспорването му от страна на сестра й. Завещанието написала трудно, тъй като не виждала, поради това, че дошла в Асеновград без очилата си. Съгласно СПЕ към момента на извършване на завещанието завещателката е била с леко когнитивно разстройство и рекурентно депресивно разстройство, неуточнено. Към момента на извършването му тя е била в състояние да ръководи и разбира постъпките си, както и да действа разумно. Съгласно заключението на повторната експертиза към момента на извършване на завещанието Н. Н. е била със стабилни съдови изменения на мозъка, довели до неврологична симптоматика, в допълнение има несигурни данни за депресивна симптоматика. Дадено е категорично заключение, че към момента на извършване на завещанието Н. е могла да разбира и ръководи постъпките си и да действа разумно. Била в задоволително психично състояние. Доказателства за твърденията, че наследодателката е страдала от състояние, което да й пречи да действа разумно и да формира собствена воля, не са събрани по делото, поради което твърденият факт е приет за неосъществил се. Счетено е, че не са налице основания за унищожаване на саморъчното завещание, оставено от Н. Н., която е действала разумно към датата на съставянето му.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Поставените въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посочените основания. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /вкл. представените по делото свидетелски показания, съдебно-психиатрични и съдебно-графологични експертизи/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.Той е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба и е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото. Обсъдил е свидетелските показания, както и заключенията на приетите експертизи – графологическа и психиатрична. Изложил е мотиви защо възприема последните като обективно дадени.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370/22.03.2022 г. по в. гр. д. № 175/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: