О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297

София, 21.04.2023 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 348/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “АНИК КОМЕРС” АД, [населено място], срещу разпореждане № 1894 от 16.11.2022 г. по в. ч.т. д. № 668/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С разпореждането, предмет на обжалване, е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 8562/04.11.2022 г. срещу определение № 380/24.10.2022 г. по в. ч.т. д. № 668/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. За да постанови този резултат, съдът констатирал, че с посочената жалба се атакувало определение на въззивния съд, с което е потвърдено постановление за възлагане № 260006/10.03.2022 г. по т. д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Съобразил, че този акт, постановен по реда на чл. 717з, ал. 4 ТЗ, не е сред изчерпателно изброените в чл. 613а ТЗ актове, подлежащи на касационно обжалване, поради което частна касационна жалба срещу него е недопустима.

Жалбоподателят поддържа с оглед защитната му теза, че в ТР № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС са разяснени кои са определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Счита обжалваното определение за отговарящо на всички тези критерии, поради което намира, че същото подлежи на касационно обжалване на общо основание.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275,...