Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 2493 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Чикен 72 Миладинов и сие СД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. А., против Решение №284/17.01.2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. №12600/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от Ревизионен акт (РА) №Р-22221418005902-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменена и потвърдена с Решение №1555/13.09.2019 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 352.20 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част, евентуално иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Претендира и присъждане на направените разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. Д..

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К.. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно съдебно решение и да му присъди разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване и неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА №Р-22221418005902-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в изменената му и потвърдена част с Решение №1555/13.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното СД са установени задължения за ДДС в общ размер 124 891.90 лв. и лихви към датата на акта в общ размер 57 328.69 лв. за данъчни периоди в рамките на ревизираните от 01.12.2012 г. до 31.08.2018 г. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 124 234.17 лв. по фактури, издадени от 9 доставчика и непризнато повторно упражнено право на данъчен кредит в общ размер 657.73 лв.

АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо и че същият е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че РА отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание и е материално законосъобразен.

Обстоятелството, че по изброените на стр. 42 от РД фактури дружеството повторно е упражнило право на приспадане на ДДС в общ размер 657.73 лв. не се оспорва от жалбоподателя. То е потвърдено и от експертното заключение, прието по делото.

Спорът между страните е за това налице ли са материално-правните предпоставки за признаване на упражненото от ревизираното дружество право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от 9 дружества доставчици.

Безспорно е установено от ревизиращия екип, че Чикен 72 Миладинов и сие СД осъществява дейността си в цех за разфасовка на пилета в [населено място], О. Р. О. П. и ползва помещение в складова база Р. С. в гр. София на [улица]. Предмет на фактурите са доставки на цели пилета, пилешко филе и пилешки бут. Ответникът обосновава теза, че доставките на стоки не са реално осъществени.

След като подробно е изложил установените от него факти, съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят не е доказал наличието на облагаеми доставки на стоки по процесните фактури, тъй като доставчиците не са разполагали със стоките, за да ги доставят, не са имали кадрова и техническа обезпеченост, не са представили удостоверения за регистрирани обекти за търговия на едро с храни от животински произход и ветеринарно-медицински свидетелства.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че спрямо фактурите, за които експертът установява, че са издадени от доставчиците Е. Ф. Т. ЕООД, Интерспайс ЕООД, П. К. ООД, и СВС 98 ЕООД, с ДДС в общ размер от 223,58 лв. липсват доказателства за осъществяването на доставките. Тези фактури са погрешно са включени в дневниците за покупките на ревизираното дружество с друг издател - М. Г. ЕООД и предвид неустановеността на реалното извършване на доставките, обективирани в тях, РА в тази му част е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Същият извод следва и относно фактурите под № 55-58 съгласно таблица № 5 от заключението по ССчЕ, с ДДС в общ размер от 657.73 лв., по които ревизираният повторно е упражнил право на приспадане. Това релевантно обстоятелство не се отрича от касатора и е потвърдено от експертното заключение, поради което в тази му част РА също е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде оставен в сила.

В оставалата му част обжалваното решение е неправилно.

В своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.

В Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл. / СЕС дефинира отново формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като сочи, че от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнение материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните. Подчертано е, че Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени и не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице.

Именно тази допълнителна информация, съдържаща се в представените към фактурите приемо - предавателни протоколи, търговски документи и товарителници, не е съобразена от първоинстанционния съд, независимо, че още в хода на ревизионното производство както получателят, така и част от доставчиците са представили документи, съпътстващи спорните доставки. Същите необосновано не се кредитирани от съда, който не е съобразил, че доказателствата кореспондират по между си и в своята съвкупност, наред със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, установяват релевантните факти и обстоятелствата за настъпване на изследваните данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.

Между страните не е спорно, че стоките, на които се основава претендираното право на приспадане са използвани впоследствие за целите на собствените на получателя облагаеми сделки. Спорно е осъществяване на процесните доставки от издателите на фактурите (виж стр. 49 от РД).

Още в хода на ревизията доставчикът М. Г. ЕООД е предоставил документи, доказващи доставките на стоки по издадените от него 8 фактури, за които е установено, че са включени в дневниците му за продажбите. Представени са търговски документи, видно от които стоката се изпраща от издателя на фактурите от Хладилна база Ф. С. с ветеринарен рег. № на обекта ВG 2203009 и е натоварена на транспортно средство, за което в хода на ревизията е установено, че е собствено на жалбоподателя. В ревизионното производство е установено също така, че М. Г. ЕООД е ползвало в периода на издаването на фактурите площ от 6 кв. м. за съхранение на стоки в антрепозитен склад при определен температурен режим по силата на сключен договор за влог №138/01.06.2011 г. с Ф. С. ООД. Видно от договора хладилникът, в който се приемат стоките, се намира в гр. София на [улица], където се предоставят и товаро-разтоварни услуги, паркинг и охрана. Ф. С. ООД е представило и доказателства за платени наемни вноски. Към фактурите са налични също стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Единият от протоколите не е подписан от приемащия стоката, но освен него е съставена двустранно подписна стокова разписка. Представени са и платежните нареждания за извършени плащания по банковата сметка на доставчика в ASSET BANK. Всички тези доказателства в своята съвкупност установяват реалното извършване на доставките по 8- те фактури, издадени от М. Г. ЕООД, с ДДС в общ размер от 7 430,89 лв.

Доказано е приемането и предаването на стоката (цяло охладено пиле) по фактурите, издадени от С. М. ЕООД, погрешното вписани в дневника за продажбите на жалбоподателя като издадени от М. Г. ЕООД, чрез търговските документи, в които е отразен вет. рег. № на складовата база на доставчика ВG2203041ЕО, страна на произход и вет. рег. № на производителя, както и чрез двустранно подписаните стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Разпитан като свидетел, управителят и представляващ дружеството С. М. С. Н. потвърждава извършването на доставките.

Установено е и получаването на стоката по фактура № 19628/16.02.2016 г., издадена от Е. Ф. БГ ООД, чрез представените от доставчика търговски документ и стокова разписка (папка 8, л. 1056 и л. 1057), в какъвто смисъл са и констатациите на органите по приходите. Погрешното вписване в дневника за продажбите на жалбоподателя, че тези фактури са издадени от М. Г. ЕООД, не е основание за непризнаването на данъчен кредит на получателя.

Осъществяването на доставката на стока по фактура №10/22.02.2013 г., издадена от Би Ес Трейд ЕООД, е доказано чрез представеното по делото CMR от 21.02.2013 г., изготвено в Солун. Видно от същото изпращач на стоката (пилета) по фактура № 1/21.02.2013 г. е MSP Consulting LTD, а получател Би Ес Трейд ЕООД, но като място на разтоварване е посочено Г. Д. а в клетка 24 получаването е удостоверено с печат и подпис на жалбоподателя. Изложените в РД факти, че на основния доставчик на Би Ес Трейд ЕООД Огняновски ЕООД е извършена ревизия и с РА е установено, че това дружество не е осъществило ВОП от MSP Consulting LTD по 9 протокола, издадени по реда на чл. 117 ЗДДС, освен че не са доказани, но и са неотносими към доставката от Би Ес Трейд ЕООД на жалбоподателя, доколкото получател на стоката според международната товарителница не е Огняновски ЕООД, а Би Ес Трейд ЕООД. Отделно от това, в своята практика ВАС многократно е подчертавал, че констатациите на приходните органи в друго ревизионно производство не обвързват съда, нито могат да се противопоставят на третото лице получател в последващо ревизионно производство.

Относно доставката по фактура №8/19.08.2013 г., издадена от Н. мит ЕООД, също са събрани приемо - предавателни протоколи, вносна бележка за плащане по банков път, както и товарителници за осъществен от получателя транспорт на стоките. От доставчика са представени копие от фактурата, приемо - предавателен протокол, оборотна ведомост, аналитични регистри, справка за доставките за д. п. м. 08.2013 г., протокол за ВОП. Според вещото лице в аналитичните регистри на с/ки 702 и 453/2 в кореспонденция със с/ка 411 на Н. мит ЕООД е видимо счетоводното записване по процесната фактура, което в съвкупност с останалите относими доказателства мотивира извод, че спорната доставка е реално извършена. Самите приходни органи констатират, че Н. мит ЕООД е получател на пилешки бут с произход от Полша по Търговски документ №243/16.08.2013 г., който е доставило на жалбоподателя по Търговски документ №427/20.08.2013 г. (стр. 26 от РД).

За останалите доставки по фактурите, издадени от Би Ес трейд ЕООД, още в хода на ревизията са представени взаимно подкрепящи се приемо - предавателни протоколи, товарителници за осъществен транспорт от получателя, както и писмени обяснения от доставчика, ведно с оборотни ведомости и вносни бележки за плащане по банков път. В своята съвкупност тези доказателства, систематизирани и от вещото лице, установяват механизма на спорните транзитни продажби и реалното извършване на фактурираните доставки. При липсата на обективни данни, че сделките са белязани с измама, то неправомерно органите по приходите са отрекли претендираното от ревизирания данъчно предимство.

Към фактурите, издадени от Ем Тренд ЕООД, са представени съответстващи по дата и съдържание приемо - предавателни протоколи, търговски документи, товарителници и доказателства за заплащане по банков път, които като подкрепящи се по между си установяват както разполагаемостта на доставчика със стоката, така и предаването на правото на разпореждане с нея като собственик от продавача на получателя.

За четирите фактури, издадени от Аве комерс 2012 ЕООД, небосновано първоинстанционният съд е игнорирал представените приемо - предавателни протоколи, търговски документи, товарителници и вносна бележка за заплащане по банков път, които в своята съвкупност установяват релевантните факти за настъпване на обективираните данъчни събития.

Към фактурите, издадени от П. Г. ЕООД, са събрани приемо - предавателни протоколи, товарителници, търговски документи и доказателства за плащане по банков път, които като кореспондиращи по между си доказват реалното извършване на спорните доставки.

Относно фактурата, издадена от Р. П. 95 ЕООД, са представени приемо - предевателни протоколи, товарителници, вносна бележка, търговски документ и стокови разписки, с подкрепящо се съдържание, което необосновано първоинстанционният съд не е кредитирал като вярно.

Към фактурите, издадени от Сираком ЕООД, в качеството му на посредник по транзитна продажба, също са събрани приемо - предавателни протоколи, търговски документи и товарителници, които кореспондират по между си и установяват реалното извършване на спорните доставки.

Същият извод следва и за фактурите, издадени от Ди Вижън БГ ЕООД, към които освен приемо - предавателни протоколи и товарителници, са представени и договори за доставки между страните. При извършената насрещна проверка на доставчика също са представени копия от посочените съпътстващи документи, които в своята съвкупност доказват реалното извършване на доставките, както и доказателства за разполагаемост със стоките по фактури от А. Т. ЕООД.

Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА се отмени. Следва да се съобрази обстоятелството, че нито един от представените по делото частни удостоверителни документи не е оспорен от ответника като неавтентичен.

При положение, че приходните органи оспорват извършването на доставките от издателите на фактурите, правото на данъчен кредит може да бъде отказано само при предоставени от тях данни за наличие на измама, извършена от самото данъчно задължено лице или от доставчик по веригата, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае (виж Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth). В РА са изложени мотиви за това, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по опорочено съставени данъчни документи (стр. 49 РД). Според решението на СЕС по дело С-324/11 обаче в конкретната ситуация измама би била налице, ако се прикрива действителният доставчик. Данни за такава измама не са представени по делото от страна на приходната администрация.

При този изход на спора и направените искания, в полза на всяка от страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от касационната жалба.

В полза на НАП касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 751,53 лв.

В полза на Чикен 72 Миладинов и сие СД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи общо в размер на 18 355,55 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №284/17.01.2022 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. №12600/2019 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Чикен 72 Миладинов и сие СД, [ЕИК], гр. София против Ревизионен акт №Р-22221418005902-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, относно отказано признаване на повторно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 657.73 лв., както и в размер на 223,58 лв. по фактурите, погрешно декларирани като издадени от М. Г. ЕООД, ведно със следващите се лихви за забава в общ размер от 421,82 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 284/17.01.2022 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. №12600/2019 г. в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-22221418005902-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен и потвърден с Решение №1555/13.09.2019 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Чикен 72 Миладинов и сие СД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите София разноски в размер на 751,53лв. за първоинстанционното и касационното производство.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на Чикен 72 Миладинов и сие СД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] разноски в размер на 18 355,55 лв. за първоинстанционното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА