Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Софмил-66“ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 70/01.02.2022г. по в. т.д. № 750/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 260756 от 14.05.2021г. по гр. д. № 1536/2019г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Софмил-66“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ – полица № 0306Х0264129/27.12.2016г. за сумата 38 792 лв. – главница, както и по чл. 409 КЗ за сумата от 6 163 лв. лихва за забава.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, а именно:

1.„Може ли въззивният състав при оплакване за процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразено в недопускане на повторно или допълнително заключение от първоинстанционния съд, което нарушение е попречило да се установят фактите по делото, да приеме, че спор по фактите не е налице и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд или е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда?“

Допълнителният селективен критерий е обоснован с твърдение за отклонение на въззивния съд от задължителната съдебна практика – ТР№1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК, и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. „Следва ли въззивният състав при процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразено в неуказване на страната, оспорила заключението, да посочи конкретни възражения за необоснованост и неправилност, да отстрани този процесуален пропуск на първата инстанция, или следва да го валидира, като приеме, че оспорването, съответно искането за нова експертиза е преклудирано още в съдебното заседание, в което е направено?“

По този въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на Решение № 267 от 4.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 30/2013г., І г. о.

3. „ Следва ли съдът при съвкупния анализ на доказателствата и обосноваване на решението си да обсъжда писмено доказателство, което не е представяно или приемано в производството по делото и може ли да изведе правните си изводи на такова доказателство? Следва ли съдът при съвкупния анализ на доказателствата да обсъди всички приети доказателства, като отчете изричното оспорване на някои от тях?“

Като допълнителен критерий сочи противоречие на въззивното решение с практика на ВКС – Решение № 88 от 23.04.2014г. по гр. д. № 4766/13г. на ІІІ г. о., както и критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. „ Следва ли застрахователят, основаващ правото си на отказ на изключен от покритие риск – „Груба небрежност“ да я докаже в състава, определен от гражданскоправната или наказателноправната доктрина и възприет от непротиворечивата съдебна практика на ВКС, като установи: в първия случай – по-висока степен на небрежност от обикновената небрежност, отнесена към конкретната хипотеза на реализиран риск и докаже неполагане на минимална дължима грижа за запазване на застрахованата вещ, еквивалентна или в по-голяма степен от грижата, която и най-небрежния водач не би положил за увреждане на застрахованата вещ със съзнание, че поради собствените си способности ще го избегне?“

Допълнителното селективно основание е обосновано в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на атакуваното решение с практика на ВКС – гр. д. № 387/2010г., гр. д. № 1577/2010г., гр. д. № 951/2011г. на ІV г. о.; по т. д. № 3092/2014г. на ІІ т. о. и т. д. № 656/2019г. на І т. о., както и с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е налице легална дефиниция на понятието „груба небрежност“, както и на фактическия състав, който следва да се установи от страната, позоваваще се на „груба небрежност“.

5. „ Допустимо ли е застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение се приема за „груба небрежност“ едва след настъпване на застрахователното събитие, без да е определил това предварително ясно, недвусмислено и изчерпателно, без да го е разграничил от обикновената небрежност и без предварително да го е свел на вниманието на потребителите на застрахователни услуги, предвид и липсата на легална дефиниция? Допустимо ли е примерно, неизчерпателно и неясно посочване на изключените рискове, очертаващи проявление на груба небрежност в договорите за застраховка?“

Като допълнителен критерий се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснован с твърдението, че при изследване на застрахователните правоотношения се акцентира на Общите условия без да се дава сметка за задължителната форма и съдържание на застрахователния договор, определени по императивен начин в КЗ. Счита, че в случай на съобразяване със закона и ясно формулиране на изключените рискове не би се стигнало до безпрецедентно разширяване на изключенията по усмотрение на застрахователя и то по време, след настъпване на застрахователното събитие.

6. „Следва ли в процеса ответникът – застраховател да установи кумулативно всички предпоставки, очертани в чл. 408, ал. 3 от Кодекса за застраховане като основание за отказ, вкл. и значителност на неизпълнението, с оглед на интереса на застрахователя?“

Позовава се на противоречие на атакуваното решение с: Решение № 105/11.07.2017г. по т. д. № 1325/2016г. на ВКС, І т. о.; Решение № 86 от 18. 07.2014г. по т. д. № 2230/2013г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 185 от 5.03. 2014г. по т. д. № 350/2012г. на ВКС, І т. о..; Решение № 49 от 29.07.2013г. по т. д. № 840/2012г. на ВКС, І т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013г. по т. д. № 1031/2011г. на ВКС, І т. о. и др. Същевремено се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е налице легална дифиниция на понятието „интерес на застрахователя“, като съдебната практика не съдържа разрешение какви са критериите, за да се определи, че едно неизпълнение на задължение е значително за интереса на застрахователя, изхождайки от това, че последният е поел да носи риск от пълното погиване на вещта при дефинирани покрити рискове.

Ответникът по касационната жалба – ЗАД „Армеец“ АД, представляван от редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, постановено по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сезиран с въззивна жалба на ищеца, Софийският апелативен съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно възраженията на въззивника.

По спорния в касационното производство въпрос за механизма на пътнотранспортното произшествие, след кредитиране заключението на съдебно-автотехническата експертиза и обсъждане на свидетелските показания, решаващият съд е приел, че действията на водача на застрахования автомобил – навлизане в кръстовище при неспазване на правилата за движение по пътищата: не спира на пътен знак Б 2 „Стоп“, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, и каране с превишена скорост, довели до отнемане предимство на движещ се по път с предимство автомобил, са основната причина за удара, съответно за причиняване на щетите по застрахования лек автомобил. Тези действия са преценени като проява на груба небрежност, която е изключен риск по т. 14.5 от приложимите Общи условия на застрахователя.

За неоснователни са намерени възраженията на въззивника срещу извода на първоинстанционния съд, приел за установено допуснато от страна на водача на застрахования автомобил нарушение на правилата за движение по пътищата – неспиране на знак Б2, направен само въз основа на „хипотетично заключение на вещото лице“. Изложени са съображения, че този извод е подкрепен от останалите събрани по делото доказателства - констатации на длъжностните лица, изготвили протокол за ПТП; съставеният акт за установяване на административно нарушение; показанията на свидетеля Т. Б., водач на другия автомобил, като са изложени съображения за причините, поради които не са кредитирани показанията на водената от ищцовата страна свидетелка В. И.. Прието е също така, че възражения срещу начина на изготвяне на експертното заключение не са заявени своевременно при приемане на същото в съдебно заседание, поради което въвеждането им за пръв път във въззивната жалба е намерено за преклудирано. За пълнота на изложението, решаващият съд е приел, че същите са и неоснователни по съображения, че събраните по делото доказателства и експертните знания на вещото лице са достатъчни за обосноваване на отговорите по поставените задачи.

Възражението срещу извода на решаващия съд за наличие на изключен риск, поради поведение на водача на застрахования автомобил, определено като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 14.5 от Общите условия към застраховката, също е намерено за неоснователно. Изложени са съображения, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. След съобразяване с т. 50.5 от ОУ към застраховката, вменяваща задължение на застрахования да спазва стриктно правилата за движение, както и с т. 17 от раздел ХVІІ Дефиниции към същите, в която страните са приел, че като „груба набрежност“ се квалифицират неизчерпателно посочени действия и бездействия, в които вредата е вследствие на самонадеяно поведение на водача и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди, решаващият съд е приел, че в случая поведението на водача на застрахования автомобил разкрива характеристиките на груба небрежност, изразяваща се във виновнно противоправно поведение и неполагане на минимална грижа към застраховането имущество при съзнание, че е възможно да го увреди – не спира на знак Б2 преди кръстовище и шофиране с превишена скорост, пряка последица от които е настапването на процесното ПТП.

Въззивното решение е подписано с особено мнение на член от състава на въззивния съд, с приложени към акта мотиви.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първите два процесуалноправни въпроса, относими към правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения поради недопускане на повторно или допълнително заключение, както и неуказване на оспорилата заключението страна да посочи конкретни възражения за необоснованост и неправилност, не съответстват на данните по делото. Заявеното в първоинстанционното производство от ищцовата страна оспорване на заключението на автотехническата експертиза е обосновано с факта на изготвянето му преди изслушване на свидетелските показания, в който смисъл е направеното искане за изготвяне на нова експертиза след съобразяване на същите. След изслушване показанията на водените от страните свидетели, вещото лице М. е заявил, че в същите не се съдържат факти, които да променят изводите му. Без уважение е оставено искането на ищцовата страна за поставяне на нова допълнителна задача за изследване на вероятен механизъм на ПТП. Във въззивната жалба е направено искане за повторна експертиза по въпроси, каквито, освен че страната поставя за пръв път, са за установяване на обстоятелства, които въззивната инстанция не е приела за релевантни за спора.

С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Преценката обаче дали делото е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи са необосновани вследствие на отказа на първоинстанционния съд, което от своя страна да обоснове уважаване на доказателственото искане на въззивника в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, според прието в тълкувателния акт, принадлежи на въззивния съд. Следователно, не всяко доказателствено искане, което първоинстанционният съд е отхвърлил, трябва да бъде уважено от въззивния съд при въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. Правомощие на съда е преценката дали страната е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение. Във въззивната жалба не са въведени оплаквания за липса на такава преценка, каквато не е установена и от въззивния съд, поради което и по отношение на втория въпрос следва да се приеме, че не съответства на данните по делото и не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Третият формулиран въпрос е пряко относим към правилността на въззивното решение, обоснован с оплакването на касатора, че решаващите изводи съдът е направил въз основа позоваване на протокол за оглед, какъвто не е представян по делото, за прието доказателствено значение на АУАН и за необсъждане на приложените с исковата молба Общи условия, в които не се съдържа т. 17 в Раздел „Дефиниции“. В съответствие с възприетото в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Въпроси за доказателственото значение на АУАН и за последиците при невръчване на застрахования на Общите условия в цялост, каквито са приложени с отговора на исковата молба, не са поставяни. Протокол за оглед не е представен за другия автомобил, поради което некоректно се прави внушение за допуснато от съда процесуално нарушение, обсъдил представените протоколи за оглед на процесното МПС. По тези съображения въпросът не се преценява като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което препятства допускането на касационната проверка.

Въпроси №№ 4 и 5 са от значение за изхода на конкретното дело, но не се установяват поддържаните допълнителни селективни критерии. По въпроса относно грубата небрежност в гражданското и застрахователното право, вкл. относно дефиницията и приложението й, е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена от касатора при обосноваване на допълнителния критерий по четвърти въпрос, на която обжалваното решение съответства. Поначало понятията небрежност и груба небрежност не са легално дефинирани, но се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 207 ал. 1 КЗ отм., респ. чл. 395, ал. 1 КЗ, не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 207 ал. 2 пр. 3 КЗ отм. и чл. 395, ал. 4, пр. 1 КЗ. В този смисъл е практика на ВКС, обективирана в Решение № 348/11.10.2011г. по гр. д.№ 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д.№ 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., която се споделя от настоящия състав. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.

Не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по петия формулиран въпрос. Същото не е обосновано, съобразно изискванията на т. 1 вр. т. 4 ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защо отговорът на поставения въпрос ще способства за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е съобразено наличието на актуална практика на ВКС, която изяснява приложението на закона в тази връзка.

Последният шести въпрос не съответства на правната воля на съда, който се е произнесъл по възражение на ответника, основано на изключен риск съгласно чл. 14.5 от Общите условия, като не са излагани съображения по чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ. Следователно, въпросът не удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно изискванията на т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да се обсъждат допълнителните селективни критерии.

По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство разноски в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 70/01.02.2022г. по в. т.д. № 750/2021г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Софмил-66“ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.