О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 286

София, 18.04.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на осеменадесети април, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 493 по описа на ВКС за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Р. П. жалба на ищеца „Айгер ИК“ ЕООД срещу определение № 2736 от 03.11.2022г. по възз. ч.гр. д.№ 2804/2022г. на САС, с което са оставени без уважение подадените от „Айгер ИК“ ЕООД частни жалби срещу постановените по т. д.№ 104/2020г. на ОС - Благоевград 1) определение № 253/06.06.2022г. за прекратяване на производството по делото и за присъждане в тежест на „Айгер ИК“ ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6840лв. и 2) определение № 369/05.08.2022г., с което е отхвърлено искането на„Айгер ИК“ ЕООД за изменение в частта за разноските на определение № 253/06.06.2022г. чрез намаляване на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата, която е с характер на частна касационна жалба, са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение.Частният касатор оспорва изводите на въззивния съд, че предявеният иск е отрицателен установителен, като извършени при тълкуване на волята на ищеца „без да е поискано и по неясни причини“ и в противоречие с правилата на логиката, със закона и със задължителната съдебна практика, т. 1 и т. 2 на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.Поддържа, че предявеният иск е формулиран в две части, като първата част е установителна, че договорът от 16.01.2019г. продължава да съществува и след писмото на ответника от 03.09.2019г., а втората част, както и искът като цяло, е осъдителен, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждането ответника да изпълнява своите права и задължения по договора.Частният касатор счита, че така предявеният иск е допустим, тъй като за него е налице правен интерес да установи съществуването на договорното правоотношение между страните и да иска договорът да продължи да се изпълнява.Релевира оплаквания, че при потвърждаване на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК въззивният съд не е обсъдил направените от него възражения и писмените доказателства във връзка с присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на адв.П. З., което според него е надвишаващо повече от 6.61 пъти минималното адвокатско възнаграждение от 1034лв., определено на база цената на иска от 6 840лв. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски.

В инкорпорираното в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1.С оглед единството на обстоятелствената част и петитума на ИМ, т. е. вида на исковата защита, какъв е характерът на предявения иск от „Айгер ИК“ ЕООД с ИМ от 15.10.2019г.- положителен/отрицателен установителен иск, осъдителен иск или конститутивен иск, респ. процесуално не/допустим ли е този иск?

2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички факти, обстоятелства, твърдения, възражения и доказателства, за да постанови мотивиран акт в частта за претендираните разноски от ответника при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК?

С подадения чрез адв.П. З. писмен отговор на жалбата насрещната страна, ответникът „Югозападно държавно предприятие“ ДП, оспорва наличието на въведеното основание за касационно обжалване и основателността на жалбата.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е счел, че формулираният в ИМ петитум е ясен, поради което ИМ не е следвало да се оставя без движение, както и, че петитумът не следва да бъде подлаган на изправително тълкуване, тъй като това би могло да доведе до подмяна на волята на ищеца и на вида на търсената защита. Приел е, че формулираното в ИМ искане се състои от две части, само първата от които представлява установителен петитум: за установяване, че договорът за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Султанка“ не е прекратен, а втората част, обозначена като „договорът следва да бъде изпълняван“, е съждение, извод.Формирани са мотиви, че е предявен отрицателен установителен иск, съответно предявеният иск не е за положителното установяване на факт с правно значение, за съществуването на договорно правоотношение, нито е предявен осъдителен иск за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.Изведени са мотиви, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по него следва да се прекрати.За да потвърди обжалваното определение по чл. 248 ГПК , въззивният съд е приел, че на ответника са дължими при прекратяване на делото, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар на упълномощеното от ответника адвокатско дружество.Счел е, че неговият размер е дори под минимума в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а непредставянето от ответника на списък по чл. 80, ГПК не го лишава от правото на разноски.Изведени са мотиви за неоснователност на искането за изменение в частта на разноските на постановеното по делото определение.

Въпрос № 1 не притежава характеристиките на правен по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като изцяло касае правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, която изрично е отречена като характеристика на общата предпоставка за допустимост с даденото задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК в т. 1 от ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпрос № 2, касаещ правомощията на въззивната инстанция, удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по него не е осъществено въведеното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика по т. 1, предл. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в смисъл, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните.Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба (ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. д.№ 6/2017г. ОСГТК на ВКС).

В случая от мотивите на обжалвания въззивен акт следва да се направи извод, че въззивният съд е изпълнил правомощията си в производството, като е обсъдил релевираните доводи в жалбата на ищеца, подадена срещу определението по чл. 248 ГПК, основани на непредставянето на списък по чл. 80 ГПК, неизвършването на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и тяхната прекомерност.Правилността на изводите на въззивния съд е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Що се касае до въпроса за цената на иска, респективно базата, върху която се определя минималното адвокатско възнаграждение, въззивният съд е бил обвързан, на осн. чл. 278, ал. 3 ГПК, от постановеното по делото определение № 144/06.04.2022г. по приложеното ч. т.д.№ 2257/2021г., I т. о., в което е прието, че цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1 т. 4 ГПК, е в размер на стойността на договора – 252 000лв., представляваща сбор от годишните вноски от по 16 800лв. с ДДС за 15-годишния срок на договора.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Разноски за подаване на отговор на жалбата не се присъждат, тъй като липсват данни да са извършени.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на определение № 2736 от 03.11.2022г. по възз. ч.гр. д.№ 2804/2022г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: