Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П. ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 2500 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Д. Т.“ със седалище в гр.София. Жалбата е против решение №7682 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело №4696/2020г. от Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора ЕТ „Д. Т.“ против решение №03/04/2/0/0426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 2 931 448,94 лв., заявена със заявка за плащане ИД 03/04/2/0/00/426/3/01 по договор №03/04/2/0/00426 от 25.01.2017г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение №03/04/2/0/0426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ и да бъде върната преписката на административния орган с указания за произнасяне по заявката за плащане на ЕТ „Д. Т.“.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседания и с представена в него писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Развива доводи, че при постановяването на обжалваното решение от Административен съд - София град не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, които да налагат отмяната му. Счита, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение №7682 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело №4696/2020г. от Административен съд София – град, е отхвърлена жалбата на ЕТ „Д. Т.“ против решение №03/04/2/0/0426/04/01 от 22.04.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). С него е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 2 931 448,94 лв., заявена със заявка за плащане ИД 03/04/2/0/00/426/3/01 по договор №03/04/2/0/00426 от 25.01.2017г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма и при спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Приел е също, че оспореното решение е издадено при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, при спазване на материалния закон и целта на закона. В тази насока първоинстанционният съд е счел, че изложените в акта съображения за "изкуствено създадени условия" по смисъла на Наредба №20 от 27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. /Наредбата/, и приложените в тази връзка доказателства, са достатъчни, за да се кредитира като правилен извода на органа за осъществяване на фактическия състав на чл.42 ал.3 от Наредбата. Съдът е извършил анализ на относимите разпоредби от Наредбата, чл.60 от Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета, решение на Съда на ЕС по дело С-434/12. Въз основа на тях е намерил за правилни изложените в оспорения акт изводи на органа, че установените в акта факти и анализи недвусмислено сочат на свързаност на инвестициите на ЕТ „Д. Т.“ и "Б. В. ЕООД - с цел осъществяване на предимство и заобикаляне на максималния размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат. Приел е, че установените факти са многобройни и представляват съвкупност, чийто анализ не може да не изведе извод за наличие на взаимовръзки по линия на преки и косвени такива, сочещи наличие на свързаност.

Освен това административният съд е счел за неоснователни възраженията на оспорващия срещу други основания за постановяване на оспореното решение. Относно неотразяването в инвентарна книга с трайно прикрепен инвентарен номер на дървени бокс палети, съдът е счел, че това не е било сторено от бенефициента, независимо, че е било заложено в одобрения проект. Липсата на индивидуализация на активите препятствала възможността да се установи реално изпълнение на договора. Относно установената липа на Удостоверение за регистрация на преработвателно предприятие, съдът е приел, че за преработка на храните е била нужна нарочна регистрация, а заложените клаузи в договора визират именно тази регистрация. А представеното от оспорващия удостоверение за регистрация на обекта за търговия на едро с храни не е идентично на удостоверение за регистрация на преработвателно предприятие. И от съдържанието на последното по тълкувателен път не може да се формира извод за липса на нужда от представяне на удостоверение за регистрация на преработвателно предприятие, което е необходимо за извършване на дейността по проекта. А относно установеното, че са стари машината за филиран чесън и линията за преработка на чесън, съдът е приел, че изводите на органа остават необорени, като жалбоподателя не е ангажирал доказателства за опровергаване на тези изводи. Обжалваното решение е правилно.

Едно от основанията, на които на касатора ЕТ „Д. Т.“ е отказано изплащане на финансова помощ по заявка плащане ИД 03/04/2/0/00/426/3/01 касае приложението на чл.42, ал.4 от Наредбата и чл.14 ал.1 т.3 от договора. Според първата подзаконова разпоредба финансовата помощ се изплаща при условие, че в срока по чл.44, ал.2 /срока за подаване на заявката за окончателно плащане/ ползвателят е представил съответните лицензи, разрешения и/или удостоверения за регистрация за извършването на всички дейности и/или функционирането на всички активи, включени в одобрения проект, за които съгласно действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация. В същия смисъл са и условията по чл.14 ал.1 т.3 от договора. В случая одобрената на касатора инвестиция е с предмет „Оборудване за съхранение и преработка на зеленчуци“. Видно е и от самото наименование на инвестицията, че тя включва и преработка на зеленчуци. Същото се установява и от условията на одобрения инвестиционен проект. Съгласно чл.23, ал.1 от Закона за храните (ЗХ) производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Като според ал.2, т.1 от същия чл.23 компетентен орган за тази регистрация е директорът на областната дирекция по безопасност на храните. В случая с обжалваното решение административният съд обосновано е приел, че ЕТ „Д. Т.“ не е изпълнил изискванията на чл.42, ал.4 от Наредбата и чл.14 ал.1 т.3 от договора, като не е получил регистрация на преработка на зеленчуци. В този смисъл обоснован е и изводът, че представеното удостоверение за регистрация на обекта за търговия на едро с храни не е идентично с необходимата съгласно чл.23, ал.1 от ЗХ регистрация за преработка на храни. Противно на доводите в касационната жалба този извод не се опровергава и от представеното писмо изх. №КХ-750/20.05.2019г. на ОДБХ – Варна. С него само се потвърждава валидността на издаденото удостоверение за регистрация на обекта за търговия на едро с храни – нещо, за което няма спор. Но освен регистрация на обекта за търговия на едро с храни, е била необходима и регистрация за преработка на храни, каквато не е представена от касатора ЕТ „Д. Т.“. Затова законосъобразно на основание чл.42, ал.4 от Наредбата с оспореното решение й е отказана финансовата помощ по подадената заявка плащане ИД 03/04/2/0/00/426/3/01.

Друго основание за отказа за изплащане на финансова помощ по заявка плащане ИД 03/04/2/0/00/426/3/01 касае установеното от извършената проверка на място, че машината за филиран чесън и линията за преработка на чесън не са нови. Според чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата допустими за финансова помощ са разходи за инсталиране на нови машини. В същия смисъл е и нормата на чл.23, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредбата. Освен това инвестицията на касатора е одобрена именно за закупуване на нови машини. За това нарушение нормата на чл.48, ал.1, т.3 от Наредбата дава право на Разплащателната агенция да откаже изплащането на договорената финансова помощ. В случая при извършената проверка на място машината за филиран чесън е установено, че тя е видимо стара – липсва капак на колелото с ремък, а самото колело е ръждиво, двигателят е бил подменян, като се установени ръждиви участъци по него, липсват идентификационни надписи върху машината. При изискани обяснения за извършените констатации, такива не са представени от касатора. С обжалваното решение обосновано е прието, че изводите в оспореното решение на административния орган не са оборени. Противно на доводите на касатора, тези констатации от извършената проверка на място не са оборени и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От една страна вещото лице по тази експертиза не е имало такава задача. От друга страна са съмнителни констатациите на вещото лице, че машината е „съвсем нова“ и нито един от установените при проверката на място признаци, че машината е стара, не е налице. Най-малкото, защото няма как машината да е „съвсем нова“ години след закупуването ѝ и използването ѝ пред това време. Затова не следва да бъде давана вяра на заключението на съдебно-техническата експертиза в тази му част. Освен това ЕТ „Д. Т.“ не е оспорил констатациите при извършената проверка на място нито при самото ѝ извършване, нито при изисканото му обяснение по тези констатации. И няма как да се приеме, че след като проверката на място е извършена през м. май 2019г., при огледа от вещото лице на 21.01.2021г. машината да е станала „съвсем нова“. Относно установеното при проверката на място наличие на допълнителни планки в линия за преработка на чесън настоящият съдебен състав счита, че това не доказва, че линията за преработка на чесън е стара. Но наличието на стара машина за филиран чесън е достатъчно за недопустимост на посочената инвестиция, респ. – за приложението на чл.48, ал.1, т.3 от Наредбата.

Всяко едно от коментираните две основания са достатъчни за законосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ по заявката за плащане на ЕТ „Д. Т.“. Затова обжалваното решение е правилно.

Независимо от това, следва да бъде посочено, че касационният съд споделя изводите за първоинстанционния за законосъобразност на постановения отказ и относно "изкуствено създадени условия".

Според чл.13, ал.2 от Наредба №20 максималният размер на общите допустими разходи по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020г., включително при кандидатстване с интегриран проект за един кандидат, е левовата равностойност на 3 000 000 евро. От съвкупната преценка на фактите по спора административния орган и първоинстанционния съд са направили обосновано заключение, че целта на заявлението за подпомагане на ЕТ „Д. Т.“, е това дружество заедно с „Б. В. ЕООД за заобиколят ограничението в разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредбата за максималния размер на допустимото подпомагане по подмярка 4.2. Като по тази подмярка на „Б. В. ЕООД одобрените за финансиране разходи са 5 864 481.49 лв. /при максимален размер на допустими разходи по подмярката към този период - 5 867 400 лв./, а размерът на одобрената помощ е в размер на 2 932 240.74 лв.

Установено е, че между заявленията за подпомагане на ЕТ „Д. Т.“ и „Б. В. ЕООД има значителни сходства. Двете дружества кандидатстват за подпомагане по едно и също време, по една и съща подмярка 4.2. и за инвестиция в един и същ имот в гр.Д. Ч. разделени с ограда от мрежа. Като всяко дружество е наело по осем от общо шестнадесетте клетки. Двете дружества кандидатстват със сходни проекти: за ЕТ „Д. Т.“ „Оборудване за съхранение и преработка на зеленчуци“, а за „Б. В. ЕООД „Технологично оборудване за съхранение и преработка на моркови и други зеленчуци“, като с анекс към договора се добавя нов продукт-чесън и се променя и част от технологичното оборудване. Двете дружества ползват общи пътища, паркинг, ел. захранване и ВИК. Обектите на двете дружества имат отделен водомер, но общ електромер. Дружествата имат общи доставчици на машини за инвестиционните им проекти. Бизнес-плановете им са изготвени от едно и също дружество. Установени са и връзки между доставчиците и изпълнителите на услуги, физически и юридически лица, изложени в оспорения административен акт.

Всички тези факти недвусмислено обосновават извода за целено заобикаляне на ограничението по чл.13, ал.2 от Наредбата. Затова законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата. Според нея не се дава предимство когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията след 1 януари 2014г., необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското право и българското законодателство в областта на селското стопанство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Административният съд правилно се е позовал и на решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. Според него следва да са съобразят и уликите, свидетелстващи за умишлена координация между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти. Именно обсъдените по-горе улики свидетелстват в случая за наличие на такава координация.

С оглед на изложеното с оспорения административен акт правилно е приложена разпоредбата на чл.42, ал.2 от Наредбата, според която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целта на подмярката.

На последно място настоящия касационен съдебен състав счита, че последното установено нарушение - неотразяването в инвентарна книга с трайно прикрепен инвентарен номер на дървени бокс палети, не е самостоятелно основание за постановяване на отказ за изплащане на финансова помощ. Това обаче не се отразява на обжалваното съдебно решение като краен резултат, респ. не се отразява на оспорения административен акт - поради наличие на коментираните основания за законосъобразност на отказа за изплащане на финансова помощ.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова ЕТ „Д. Т.“ следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 21989,22 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност, поради което такова не следва да бъде обсъждано.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7682 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело №4696/2020г. от Административен съд София - град.

ОСЪЖДА ЕТ „Д. Т.“ със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [адрес], [ЕИК], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 21989,22 лева /двадесет и една хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „Д. Т.“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА