Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр.София, 17.05.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3883/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 156/ 10.02.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Р. Т. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 789 от 31.05.2016 г. по гр. д.№ 626/ 2016 г. С него, по предявените от С. Т. П. и Ц. П. И. против жалбоподателката искове е признато за установено съществуването на вземане за 10 000 лв - дължима сума по договор за паричен заем, със законната лихва от 05.08.2015 г., която сума е част от сумата 14 000 лв, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 778/ 2015 г. на Пловдивски районен съд.

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност.

Установената към настоящия момент по реда на чл. 291 ГПК практика на Върховния касационен съд приема, че правилата за процеса на доказване, уреден в глава ХІV ГПК, поставят доказателствената тежест върху страните в производството (чл. 154 ал. 1 ГПК); те трябва да посочат и представят доказателства за правнорелевантните факти, на които основават своите искания или възражения (решение № 195/ 29.06.2016 г. по гр. д.№ 665/ 2016 г., ІV г. о.). Съществуването на договора за заем следва да се установи от страната, която търси изпълнение...