3РЕШЕНИЕ № 39 гр. София, 10.04.2017 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: И. П

А. Ц

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3165/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от М. С. Л. от [населено място] срещу решение № 55/ 17.03.2016г., постановено по в. гр. д. 660/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4833/ 19.06.2015г. на Благоевградски районен съд.

Срещу жалбата е подаден отговор от П. „И. И.“ [населено място].

С определение по чл. 288 ГПК №825/06.12.2016г., касационното обжалване е допуснато за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение.

Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, който се е произнесъл по искова молба, в която ищецът излага следните твърдения: кандидатствал е за работа по трудово правоотношение за длъжността „учител по философия“ в училище П. „И. И.“ [населено място]; не бил допуснат до събеседване от работодателя; не знае дали лично директорът или назначена комисия не го е допуснала до събеседването; предполага, че е бил дискриминиран на основание възраст, здравословно състояние и лично положение; причинени са му материални и морални вреди; уточнява, че материалните вреди представляват пропусната полза - трудовото възнаграждение, което би получил за 10 месец; иска присъждане на обезщетение за причинените два вида вреди. При тази искова молба, съдържаща твърдения за два иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и твърдения за правен интерес от защита срещу действията на училището като работодател, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за причинени неимуществени вреди в...