Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 2521 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Сливен, чрез процесуален представител, срещу решение № 214/15.10.2021 г. по адм. дело №251/2021 г. на Административен - Сливен, с което е отменена негова заповед № РД №10 -100/18.05.2021 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, да се отхвърли оспорването по жалбата срещу заповедта, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото.

Ответниците по касационната жалба - И. И., М. П., П. М., Н. С., С. С., К. П., Г. М., С. М. - Спиридонова, Г. М., Н. Ж., В. Н., М. Г., М. К., не взимат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалвания акт, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.13, ал.8, т.2 от Закона за горите (ЗГ), глава осма от Наредба №18 за инвентаризация и планиране в горските територии, във връзка със заявление №РДГ 12 - 2419/17.04.2021 г. е утвърдена горскостопанска програма, изготвена от инж. И. И. - лицензирана лесовъд, за имот № 38683.182.13 по кадастралната карта на с. Кортен, община Н. З. с площ на имота 0, 65 ха : 46 "и", с площ 0, 49 ха, насока на стопанисване: отглеждане - 20 %, ползване 41 пл. м.3 ст. м. с клони, кастрене на основание чл.42, ал.1 от НСГ, собственост на наследниците на М. К.. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, но е допуснато съществено административно - процесуално нарушение и е нарушен материалния закон - чл.32 от Закона за собствеността. Производството е започнало по заявление на пълномощник на един от наследниците - М. П., притежаващ 1/ 20 идеална част от процесния имот. Съгласие на другите съсобственици за утвърждаване на изготвената горскостопанска програма липсва. АС е изложил мотиви, че съгласно чл.111, ал.8 от Закона за горите ползването на дървесина в горите, собственост на физически и юридически лица, може да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, но тази норма е приложима само и единствено в процедурата за издаване на позволително за сеч, не и в настоящето производство. В ЗГ липсва разпоредба, сочеща каква част от съсобствениците на имота са активно легитимирани да започнат производство по утвърждаване на горско - стопанска програма. При липса на дерогираща специална норма приложима е общата разпоредба на чл.32 от Закона за собствеността относно действия по управление и стопанисване на обща вещ, според която се изисква решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ.

Решението е правилно. Доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл.111, ал.8 ЗГ към процедурата по издаване на оспорената заповед не сочи на касационно основание на решението, в което също е прието, че тази разпоредба е неприложима в производството по утвърждаване на горско - стопанска програма. Касаторът не е формулирал доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.32 от Закона за собствеността, на която се е позовал АС. Първоинстанционният съд правилно е възпроизвел съдържанието на чл.32 ЗС и е обоснован изводът му, че искането за утвърждаване на горскостопанска програма е действие по управление и стопанисване на горски имот, поради което е за него е необходимо решение на съсобствениците притежаващи повече от петдесет процента от имота, каквото в случая липсва. При това положение не е била налице правна възможност за утвърждаване на горскостопанската програма, допуснатото процесуално нарушение правилно е квалифицирано като съществено процесуално нарушение по чл.35 АПК - заповедта е издадена, без да е изяснено обстоятелство от значение за издаването й, поради което правилно е отменена оспорената заповед.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214/15.10.2021 г. по адм. дело №251/2021 г. на Административен - Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА